Решение № 16042 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8880/2009 г.

Решение № 16042 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8880/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Маг Билборд" ЕООД - със седалище в гр. Варна, подадена чрез адв. М. Добрев против решение № 572/07.04.2009 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, V състав, постановено по адм. д. № 3024 по описа за 2008 г. на този съд в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 030801267/22.08.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта в която на "Маг Билборд" ЕООД за данъчни периоди м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 10, м. 11. 2006 г. е отказано правото на данъчен кредит общо в размер на 41 700 лв. по фактури, издадени от "Мария 01" ЕООД, "Кибер" ЕООД, "МСВЧ" ЕООД и на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) е преобразуван финансовия резултат на дружеството за 2006 г. в посока на увеличение със сумата от 208 500 лв., в резултат на което допълнително е установен корпоративен данък за 2006 г. в размер на 31 275 лв. и за невнесени в срок задължения е начислена лихва общо в размер на 19 968, 16 лева. В касационната жалба се сочат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът счита, че са събрани достатъчно доказателства за реалността на доставките. Изслушано е заключение по ССчЕ, констатиращо действия за начисляване на данъка и заплащането му по "ДДС - сметка". Оттук се прави извода, че неправилно е преобразуван и ФР. Оплакванията на касатора са конкретизирани в неговата жалба, срещу която не е подадено писмено възражение. Касаторът моли тя да бъде уважена, като се отмени съдебното решение и в частта за разноските. Директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП е обжалвал съдебното решение в частта за разноските, (имащо характера на определение), тъй като същите неправилно са присъдени в полза на НАП - гр. София, вместо на Д "ОУИ". Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за НАП агенцията е структурирана от централно управление и териториални дирекции. Директорът на Д "ОУИ" - гр. Варна като решаващ орган на основание чл. 159, ал. 2 от ДОПК, е страна в съдебното производство, а чл. 27 от ГПК в случая е неприложим. Директорът на Д "ОУИ" - гр. Варна е третостепенен разпоредител с бюджетни кредити и дирекцията разполага с единна сметка (СЕБРА) за изплащане на съдебни разноски. Жалбоподателят моли за изменение на съдебното решение в частта за разноските, като бъде постановено изплащане на юрисконсултското възнаграждение в полза на Д "ОУИ" - гр. Варна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на Д "ОУИ" и за неоснователност на жалбата, подадена от дружеството. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Жалбите са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. Разгледана по същество жалбата на Д "ОУИ" - гр. Варна е основателна, а жалбата на "Маг Билборд" ЕООД е неоснователна. В първоинстанционното производство е преценена законосъобразността и обосноваността на РА № 030801267/22.08.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта с която на "Маг Билборд" ЕООД, на основания чл. 63, чл. 64, ал. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 6 чл. 24, чл. 25 от ЗДДС (отм., но в приложимата редакция) е отказано правото на данъчен кредит общо в размер на 41 700 лв. за данъчни периоди м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 10 и м. 11. 2006 г. по фактури, издадени от "Мария 01" ЕООД, "Кибер" ЕООД, "МСВЧ" ЕООД и на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 във вр. с чл. 15, ал. 3, т. 2 от ЗКПО (отм.) е преобразуван ФР със сумата в размер на 208 500 лв. за 2006 година. Установено е било, че "Маг Билборд" ЕООД е упражнило правото на данъчен кредит по фактури с предмет "реклама по договор", "плащане по договор за външна реклама". Изискани са писмени документи и обяснения, като са представени търговски договори, счетоводни документи, справка от НОИ за регистрирани трудови договори. По време на съдебното производство са представени още договори, СД, "Пр., хронологични ведомости, оборотни ведомости, главни книги, справки за актуално състояние на трудовите договори, разчетно-платежна ведомост. Изслушано е заключение по ССчЕ, кредитирано от съда като обективно и безпристрастно дадено. Първоинстанционният съд е формулирал изводи, че въпреки представените доказателства за начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и заплащането му по съответните сметки, не е доказана реалността на доставките. Поради това са неприложими нормите на чл. 64, ал. 2 и чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.). В частта относно облагането по ЗКПО (отм.) първоинстанционният съд се е мотивирал, че осчетоводените като разход в счетоводството фактури са издадени в нарушение на ЗСч., респективно относно тях са налице предпоставките на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.). На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на НАП - гр. София е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 199 лева. Обжалваното решение е правилно в частта, отхвърляща жалбата на "Маг Билборд" ЕООД - със седалище в гр. Варна. Оплакванията на касатора, че са събрани доказателства за реалността на доставката съгласно чл. 6 от ЗДДС (отм.) са неоснователни. Представените счетоводни документи и заключението по ССчЕ са относими към установяване начисляването на данъка, но чрез тях не се доказва реалността на доставките. По време на ревизията са изискани именно документи, като договори, анекси, търговска кореспонденция, фактури от предходни доставчици, справка за стокови потоци, доказателства за кадрова и техническа обезпеченост, транспортни документи, приемо - предавателни протоколи, трудови или граждански договори на лица, извършили доставките, документи за ценз. Не всички изискани документи са представени, а са приложени само договори без индивидуализиране на рекламните съоръжения. Липсват доказателства, че доставчиците са собственици на рекламните съоръжения, както и че са приети услугите. Не са събрани доказателства за направени транспортни разходи, които е логично да са били извършени с оглед на факта, че е поето задължение за обслужване на рекламни съоръжения в гр. София и в страната. Не е установено доставчиците да са собственици или наематели на билбордовете. Обоснован е първоинстанционния извод, че наличието на доставка е необходима предпоставка за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит. Данъчното събитие по чл. 24 от ЗДДС (отм.) представлява доставката на стока или услуга от ДЗЛ. Решението е правилно и в частта относно преобразуването на финансовия резултат за 2006 година, като в касационната жалба не се обосновават конкретни оплаквания за неправилност в тази част на съдебния акт. Първоинстанционното решение в частта за разноските следва да бъде изменено, като разноските се присъдят в полза на Д "ОУИ" - гр. Варна вместо в полза на НАП - гр. София. Това е така, защото по силата на чл. 159, ал. 2 от ДОПК при разглеждане на жалбата се призовават решаващия орган (съответния директор на Д "ОУИ") и жалбоподателят. Изводът е, че страни в производството са Директорът на Д "ОУИ" - Варна и дружеството. Основен правен принцип е, че разноски се дължат на страните, а не на трети лица. Въпросът за разноските при обжалване на ревизионните актове е регламентиран в чл. 161 от ДОПК. Анализът на двете разпоредби налага извода, че страна в производството е Директорът на Д "ОУИ" - гр. Варна, както и че при отхвърляне на жалбата разноските трябва да бъдат присъдени в негова полза. При наличието на изрична законова регламентация на въпроса за разноските, е неправилно позоваването на действащия ГПК. Освен това нормата на чл. 27 от ГПК регламентира правоспособността на държавните учреждения, като юридически лица в областта на гражданското право, което се различава от процесуалната им правоспособност при обжалване на издадените от тях актове по АПК и по ДОПК. Обстоятелството, че Д "ОУИ" - гр. Варна е част от структурата на НАП, не означава че агенцията е страна в производството. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на I А отделение