Решение № 10097 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7092/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "М. 2015" ООД, ЕИК 203756371, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, [улица], представлявано от управителя Е. М., чрез адв. Попов от ХАК, срещу решение 721 от 25.04.2025 г. на Административен съд - Кюстендил, постановено по адм. дело 49/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт 01-2600/4797 от 21.12.2023 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с който е прекратен ангажимент по Мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2023 и e установeно публично държавно вземане в размер на 14 360,40 лева.

В жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отмени АУПДВ. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба заместник изпълнителният директор на ДФЗ, чрез юрк. Д. Георгиев, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, заявените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество - неоснователна, поради следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Кюстендил е бил Акт 01-2600/4797 от 21.12.2023 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. С него на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (наричана за краткост Наредба 7/24.02.2015 г.) е прекратен ангажимент по Мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2023 и е установено публично държавно вземане в размер на 14 360,40 лева.

Административния съд - Кюстендил е приел, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган с възложени правомощия от изпълнителния директор на ДФЗ съгласно Заповед 03-РД/3203 от 24.07.2019 г. Решаващият съд е приел, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Систематизирани за целите на настоящето изложение мотивите му се свеждат до следното:

1. Касаторът "М. 2015" ООД е регистриран с УРН 661942 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), въз основа на подадено на 11.05.2022 г. заявление за подпомагане с УИН 10.10.0622/80524 за кампания 2022 г. Същият е предявил искане за подпомагане по схеми и мерки от ПРСР 2014-2020 г., вкл. по мярка 10 "Агроекология и климат".

1. Видно от Уведомително писмо на зам. изпълнителния директор на ДФЗ с изх. 02-100-2600/3594 от 13.12.2022 г., същият е одобрен за участие по мярка 10 "Агроекология и климат", направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство" с животни говеда (30 броя). С поемането на 3-годишен ангажимент за извършване на дейностите по това направление, земеделският производител се задължава да изпълнява определени изисквания, вкл. да подава заявление за подпомагане/плащане всяка година до изтичане на многогодишния ангажимент за период от 3 /три/ последователни години.

1. Общата изплатена сума по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство" възлиза на 14 360,40 лева.

1. От доказателствата по делото, се установява, че ООД след първоначалното заявление, е подало заявления за подпомагане/плащане до ДФЗ, както следва: на 17.05.2023 г., с което е предявил искане за подпомагане по схеми и мерки от ПРСР, вкл. по мярка 10. Отбелязани са шест различни дати, на които заявление за подпомагане с УИН 10.28.0723/83628 е било регистрирано 17.05.2023 г., 28.06.2023 г., 03.07.2023 г., 04.07.2023 г., 19.07.2023 г. и 21.07.2023 г. Датите не съдържат информация за физическото присъствие на жалбоподателя. Към датата 04.07.2023 г. в системата на ДФЗ е генерирана фатална грешка "Заявили сте участие по мярка, чиито административни проверки не са приключили".

1. С писмо изх. 01-2600/4797 от 16.10.2023 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, заявителят "М. 2015" ООД е уведомен за започване на административно производство за прекратяване на поетия ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат". Писмото е получено лично от адресата на 25.10.2023 г., а същият е възразил с писмо вх. 01-6500/4797 ОТ 01.11.2023 г. срещу откритото производство по издаване на индивидуалния административен акт.

1. Административното производство, приключило с издаване на оспорения акт, е открито във връзка с констатации от извършена административна проверка на осн. чл. 52 от Наредба 7/24.02.2015 г., за спазване на поет тригодишен агроекологичен ангажимент, за това, че търговското дружество не е подало заявление за плащане по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство", мярка 10 "Агроекология и климат" за кампания 2023 г.

При така установените факти Административен съд Кюстендил е обосновал извод, че административният акт е издаден в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, регламентирани в АПК, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона, което обуславя неговата законосъобразност. Според първостепенния съд жалбоподателят не е подал заявлението за плащане по чл. 8, ал. 2 от Наредба 7/24.02.2015 г. за одобрените животни по процесното направление за поредната последоватена година 2023 от поетия ангажимент, поради което за него са настъпили неблагоприятните последици, произтичащи от нормата на чл. 18, ал. 3 от Наредба 7/24.02.2015 г. - прекратяване на агроекологичния ангажимент и възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление.

Крайният извод на Административния съд Кюстендил е за правилно прекратяване на ангажимента и законосъобразно определяне на публичното държавно вземане в акта както по основание, така и по размер.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Съобразно приетите за установени обстоятелства, първоинстанционният съд се е произнесъл по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и е обсъдил събраните по делото доказателства.

Твърдението, че не е доказано по безспорен начин изплащането на сумите по акта са неоснователни. По делото са представени справки за изплатени суми от ДФЗ на "М. 2015" ООД, които съответстват на посочените такива по поетия ангажимент. Обстоятелството, че конкретно за 2022 г. не е издадена отделна оторизационна разплащателна документация преди постановяване на индивидуалния акт, не води до извод, че съществува нарушение на законовите изисквания, нито пък че жалбоподателят е лишен от правото си на подпомагане.

Основните доводи в касационната жалба са свързани с наличието на организационни неуредици и технически проблеми, които са довели до невъзможност за подаде валидно заявление по поетия ангажимент от "М. 2015" ООД. Същите са неоснователни. В настоящия случай, като земеделски стопанин по легалната дефиниция на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП във вр. с чл. 4, § 1, буква "а" от Регламент /ЕС/ 1307/2013 г., същият през 2022 г. е заявил и получил одобрение за поемане на петгодишен ангажимент по ПРСР за периода 2014-2020 г. по мярка 10 "Агроекология и климат", но не е изпълнил задължението по чл. 8, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредба 7/24.02.2015 г. Според заключението на вещото лице по приетата СТЕ е съществувала техническа възможност (която е съществувала вкл. от 19.07.2023 г. до 21.07.2023 г., т.е. три дни преди крайния срок) за подаване на заявление. Касационният жалбоподател е избрал да подаде заявление по новата интервенция (с по-висока ставка), което представлява негов индивидуален избор, а не следствие от блокиране на системата. Както правилно приема решаващият съд, не са представени доказателства, че "М. 2015" ООД е одобрено за участие по направление "Опазване на местни породи, важни за селското стопанство" за периода 2023 2027 г., а от същото е видно, че животните, които е следвало да бъдат заявени 2023 г. по мярка 10, са заявени, дори повече, по новата програма, която не е правоприемник, но е продължение на мярка 10. Твърдението, че жалбоподателят не е успял да заяви мярка 10 за 2023 г. (отчитане на грешка при подаване на заявлението в системата), а е заявил новата програма, не се подкрепя от доказателствата по делото. Новата интервенция е продиктувана от ставката за подпомагане, която е по висока и основателно решаващият съд заключава, че търговецът е направил опит да заяви новата програма, избягвайки 3 - годишния ангажимент по старата такава.

Правилно първоинстанционният съд заключава, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на правомощието на органа по чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от Наредба 7/24.02.2015 г. за прекратяване на агроекологичния ангажимент, поет от жалбоподателя по мярка 10 "Агроекология и климат" и възстановяване на изплатеното финансово подпомагане за първата година от ангажимента 2022 г. На основание чл. 18, ал. 4, буква "а" от Наредба 7/24.02.2015 г. търговското дружество е длъжно да възстанови 100 % от изплатената сумата, което е в размер на 14 360. 40 лева.

По така изложените съображения, като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски. Възнаграждението за юрисконсулта, представляващ ответника, се определя в размер на 100 лв. на основание чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение