Решение № 15161 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6683/2009 г.

Решение № 15161 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6683/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) e образувано по жалба от Людмила Андреева Цветкова и Петър Вичев Цветков и двамата от гр. София против решение от 04.12.2008 г. постановено по адм. дело № 5201 по описа за 2008 г. на Административен съд - София-град. В жалбата са релевирани доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Кметът на СО - район "Овча купел", не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата от Людмила Андреева Цветкова и за недопустимост поради просрочие на жалбата от Петър Вичев Цветков. Върховният административен съд - III отделение, в настоящият съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата от Людмила Андреева Цветкова намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, а жалбата от Петър Вичев Цветков е недопустима като подадена на 25.03.2009 г. след 14-дневния срок от съобщаване на съдебното решение на 13.12.2009 г. чрез майка му - Людмила Цветкова, поради което и на основание чл. 215, т. 3 АПК следва да се остави без разглеждане, а касационното производство по нея подлежи на прекратяване. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е било Решение № РД-09-194 от 4.08.2008 г. на кмета на СО - район "Овча купел", с което на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ на жалбоподателите е отказан достъп до поискана от тях със заявление вх. № 94 - ЗДОИ - 4 от 02.07.2008 г. обществена информация, а именно: 1. списъци на разрешенията за строеж, издадени от Кмета на СО (Главния архитект на СО) Кмета на СО - район "Овча купел" (Главния архитект на СО - район "Овча купел" в периода на действие на ППЗОПОГПС (обн. ДВ, бр. 43 от 2002 г. - в сила до 27.01.2007 г.); 2. копие на хартиен носител от разрешенията за строеж и съответните визи за проучване и проектиране, издадени от Кмета на СО) Главния архитект на СО (Кмета на СО - район "Овча купел") Главния архитект на СО - район "Овча купел" в периода на действие на ППЗОПОГПС (обн. ДВ, бр. 43 от 2002 г. - в сила до 27.01.2007 г.); 3. списъци на заповедите за одобряване и изменение на ПУП, издадени от СОС, от Кмета на СО (Главния архитект на СО) Кмета на СО - район "Овча купел" (Главния архитект на СО - район "Овча купел" за кв. Горна баня в периода на действие на ППЗОПОГПС (обн. ДЗ бр. 43 от 2002 г. - в сила до 27.01.2007 г.); 4. копие на хартиен носител от мотивираните предписания за допускане на устройствена процедура и заповедите за одобряване и изменение на ПУП, издадени от СОС, от Кмета на СО) Главния архитект на СО (Кмета на СО - район "Овча купел") Главния архитект на СО - район "Овча купел" за кв. Горна баня в периода на действие на ППЗОПОГПС (обн. ДВ, бр. 43 от 2002 г. - в сила до 27.01.2007 г.). След извършената проверка съобразно чл. 168 АПК на оспорения административен акт, съдът е отхвърлил жалбите. За да постанови този резултат е приел, че исканата информация по т. 1 и 2 от заявлението им за достъп до обществена информация, не представлява обществена такава, тъй като така формулираното искане се отнася до списъци и конкретни разрешения за строеж, касаещи конкретни, но непосочени и неиндивидуализирани лица и няма характера на обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Съдът в доводите си е съобразил още, че административния орган не съществува по закон задължението за предоставянето на информация, така, както е формулирана в отправеното до него в конкретния случая заявление, а правото на информация по Конституция не е неограничено, а свободният достъп до разрешенията за строеж, касаещи конкретни лица безспорно би застрашило други, изрично конституционно прогласени и конституционно защитени ценности, като например личния живот и неприкосновеността на собствеността. От друга страна извода, че исканата информация по своя характер не следва да бъде предоставяна, когато засяга трети лица - техни адреси, имоти и др., без тяхно изрично писмено съгласие съобразно чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ е правилен. Така както е било формулирано искането в заявлението на молителите няма искане за достъп до обществена информация като такава. Според съдържанието на заявлението по чл. 25 от ЗДОИ търсената от заявителя информация се отнася до специална процедура по Закона за устройство на територията, която приключва с акт на главния архитект, поради което следва да се квалифицира като служебна информация, създадена по повод дейността на едно държавно учреждение. По правило достъпът до служебна обществена информация е свободен с изключение на случаите, изрично уредени с разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, предвиждаща възможност за ограничаване на достъпа до такава информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение, а също и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи и предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях. В случая тази хипотеза на закона е налице, исканата информация не е свързана с обществения живот, поради което достъп до нея не се дължи. По отношение на т. 4 от заявлението съдът е приел, че се исканата информация се отнася до преписи от документи, които обаче попада в изключенията за достъп до обществена информация по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ, а именно "Достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации)". По отношение на поисканата по т. З информация правилно съдът е приел, че е официална и административният орган не е отказал на жалбоподателите подаването на такава информация, а на основание и в рамките на предвиденото по чл. 34 ал. 2 от ЗДОИ е посочил на жалбоподателите къде и при кой орган може да намери пълната търсена от тях информация. Изводите на съда съответстват на доказателствата по делото и приложимото право и изцяло се споделят от настоящата инстанция. Заявлението с исканата информация е било общо формулирано до степен на неяснота за удовлетворяването му чрез конкретен отговор и при липса на законовите предпоставки и при наличие на законови пречки постановеният отказ от административния орган правилно е бил преценен като законосъобразен и съвсем обосновано жалбата е била отхвърлена. Като е стигнал до тези изводи, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което и при неустановеност на наведените касационни оплаквания, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,