Решение № 298 от 14.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1593/2011 г.

Решение № 298 от 14.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1593/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия И. Т. А. против решение № 37/31.03.2011 г. по въззивно нохд. № 27/2011 г. на Бургаския апелативен съд, наказателно отделение. Поддържа се, че е допуснато нарушение на закона, а наложеното наказание е явно несправедливо. С касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК се обосновава искането за преквалифициране на деянието като престъпление по чл. 124 НК и определяне на справедливо по размер наказание. Гражданският ищец Н. М. Д. не е направил възражение по съображенията в жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата. Поддържа в становището си, че въз основа на оценката на доказателствения материал законът е приложен правилно и наказанието не е явно несправедливо. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира: Бургаският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд. № 27/2011 г. потвърдил изцяло присъда № 299/15.07.2010 г. по нохд № 217/2009 г. на Бургаския окръжен съд, наказателен състав, с която признал подсъдимия А. за виновен в това, че на 6.03.2009 г. в с. М. умишлено умъртвил М. Д., намиращ се в безпомощно състояние като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост. На основание чл. 116, ал. 1, т. 5 и т. 6, пр. 2 и пр. 3 вр. чл. 115 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на 10 години лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален строг режим и затвор. Предявеният от Н. М. Д. граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, отхвърлил изцяло като неоснователен и недоказан. Произнесъл се по въпросите за приложението на чл. 59, ал. 1 НК, за разноските и за веществените доказателства по делото. Въззивният съд е приел фактическата обстановка за правилно установена въз основа на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, а оценката за вярна с оглед действителния му смисъл. Изложил съображения за правната квалификация на деянието и определянето на наказанието при предпоставките по чл. 55 НК като го е определил за справедливо в размер на 10 години. Неоснователно е възражението, че неправилно съдът е отказал да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление - по чл. 124 НК, независимо, че не е установен умисъл за убийство, нито медицински знания у подсъдимия за последиците от счупването на ребрата на пострадалия. Същите съображения са поддържани и пред въззивния съд, който след като е изложил фактическите си съображения за конкретната фактическа обстановка, състояние на пострадалия и действията на подсъдимия е направил и верни правни изводи, че квалификацията по чл. 116, ал. 1, т. 5 и т. 6, пр. 2 и пр. 3 НК е законосъобразна. Изводите за умисъла не се правят въз основа на това какво е мислил да направи подсъдимия, какво е могъл, но не е направил, имал ли е медицински знания, а с оглед на конкретното му поведение към момента на извършване на деянието. Установено е, че с действията си е причинил двустранно счупване на общо 5 ребра. По механизъм тези увреждания отговарят да са причинени при силен и рязък натиск, при удар с крак, натиск с коляно. Нанесени са и множество кръвонасядания и ожулвания на главата, тялото, крайниците. Всички увреждания са причинени с нанесените от подсъдимия множество удари с юмруци, ритници, твърди грапави предмети, с тъпоръбести предмети, т. е. осъществени са въздействия по жизнено важни места на тялото на жертвата, които са от естество да предизвикат смъртта, а не само да причинят телесно увреждане. Установена е по несъмнен начин и причината за смъртта като пряка и непосредствена последица от действията на подсъдимия - настъпилата остра дихателна недостатъчност у пострадалия вследствие на двустранно счупените ребра. Установени са и квалифициращите признаци - по т. 5 с оглед установената слепота пострадалият не е бил в състояние да избегне нападението или да се защити от възникналата опасност, а нанесените множество удари, силата, уврежданията, които са причинили за продължителен период от време силни болки и страдания са определящи за решението, че са налице и квалифициращите признаци по т. 6, пр. 2 и пр. 3 на чл. 116 НК. Изводите за конкретното обективирано поведение на подсъдимия и за наличието на евентуален умисъл не са произволни, а са изведени от оценката съобразно изискванията по чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК - на гласните и писмените доказателствени средства, на заключенията на вещите лица. Изложените подробни правни съображения за отказа да се приеме като основателен довода за нарушение на закона, които и настоящият състав споделя, по съдържанието си отговарят на изискванията по чл. 339, ал. 2 НПК. Основателно е възражението, че наложеното наказание лишаване от свобода в размер на 10 години, макар и определено при предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е явно несправедливо. Въззивният съд правилно е оценил всички установени по делото индивидуализиращи обстоятелства и е възприел, макар и с определени резерви, но без процесуална възможност за промяна, извода, че са налице предпоставките за предвиденото като изключение право да бъде определено наказанието под предвидения минимум. Неправилно е оценил като обстоятелства с особена тежест на отегчаващи установените за начина, по който подсъдимият упражнява правото си на защита с отказа да се признае за виновен, да даде негативна оценка на свидетелите предвид техните отношения и да оспори добросъвестността им, желанието му да бъде оневинен, данните за други извършени престъпления, последното от които е през 1997 г., и се е обосновал с емоционалните си оценки за поведението на личността на подсъдимия по време на процеса. Същевременно в нарушение на изискванията за цялостна оценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства не е отчел конкретно установеното за ситуацията, при която е бил поставен - да се грижи сам за човек (независимо от близките родствени отношения), който безспорно се е нуждаел от специални грижи във връзка с неговото физическо и психическо здраве, изпаднал в състояние на невъзможност да полага грижи за личната си хигиена, хранене, обслужване, без да е бил психически подготвен, за невъзможността му да преодолее неочаквано нарушеното му равновесие и да се пригоди към нов начин на живот, оказал негативно влияние върху изградения стереотип да се грижи сам и само за себе си, да приеме отговорност, която поначало се дължи от държавни органи на лица, в състоянието, в което се е намирал пострадалия. Такива грижи обичайно се дължат от децата, но синът е проявил интерес след смъртта при възможността да получи парично обезщетение. Оказал се е уязвим и в невъзможност да преодолее трудностите, в които е бил поставен без неговото осъзнато доброволно съгласие и преценка, че може да се справи успешно. Пренебрегвайки установените факти в посочения смисъл, които са в основата на подбудите за извършване на престъплението от лице, което поначало не счита живота си за успешен, съдът не е дал вярна оценка на обществената опасност на личността и я е определил с по-голяма тежест. Отчитайки изложеното и оценяваните обстоятелства, чийто характер е правилно определен, наказанието законосъобразно е индивидуализирано при предпоставките по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а справедливият размер на наказанието лишаване от свобода, който подсъдимият следва да изтърпи, настоящият състав определя на осем години при условията на чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС. В посочения смисъл решението следва да се измени. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 3 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,