Решение № 1602 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13686/2016 г.

Решение № 1602 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13686/2016 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - С. против решение № 284/31.10.2016 г. по адм. дело № 208/2016 г. на Административен съд С., с което по жалба на С. А. М. е отменено решение № 1012-20-60#1/15.09.2016 г. на директора на ТП на НОИ С. и потвърденото с него разпореждане № 5/12.07.2016 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ С., изпратена е преписката на ТП на НОИ С. за издаване на акт съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона и са присъдени разноски. Поддържат се оплаквания за неправилност и необоснованост на решението - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неплащането на дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващото се лице за съответните периоди, за които същите са били дължими, прави невъзможно прилагането на разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за изчисляването на индивидуалния коефициент на лицето и съответно изплащането на пенсията му в реален размер. Ответникът - С. А. М., редовно уведомена, не се явява в съдебно заседание. Депозирала е писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1012-20-60#1/15.09.2016 г. на директора на ТП на НОИ С. е потвърдено разпореждане № 5/12.07.2016 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ С., с което е отпусната на М. по нейно заявление от 12.02.2016 г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер по чл. 70, ал. 9 от КСО, като е установено съгласно Констативен протокол № КВ-5-20-00152627/04.07.2016 г., че същата има осигурителен стаж 37 години 00 месеца и 23 дни от III категория по чл. 104 КСО, определен е размер на пенсията съгласно чл. 70, ал. 9 от КСО от 157.44 лв.. Със същото разпореждане на основание чл. 15а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ е изменена пенсията на М., като е посочен осигурителен стаж от трета категория труд 37 г. 04 м 00 дни, размер на пенсията 157.44 лв. и е отпусната пенсия в минимален размер 161.38 лв. по чл. 10, т. 2 от Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/, считано от 01.07.2016 г. В мотивите на разпореждането е посочено, че пенсията за осигурителен стаж и възраст се отпуска в минимален размер, тъй като съгласно Констативен протокол № КВ-5-20-00152627/04.07.2016 г. издаден от Контролните органи при ТП на НОИ гр. С., М. като самоосигуряващо се лице за периодите от 01.10.1993 г. до 31.12.1994 г. и от 01.01.2013 г. до 31.12.2014 г. не е внесла дължимите осигурителни вноски, поради което не може да се определи пенсията в действителен размер, тъй като по вина на лицето не може да се приложи разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО. На основание действащата Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани работещи в чужбина и морските лица, М. е подлежала на задължително обществено осигуряване. Тъй като не е внесла вноските си за цитирания период, пенсионният орган е решил, че не може да приложи чл. 70, ал. 3 от КСО и да изчисли индивидуалния коефициент на лицето, поради което е отпуснал пенсията в минимален размер. С решението си директорът на ТП на НОИ е потвърдил разпореждането, с мотива, че съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО за осигурителен доход се зачита времето, за което да внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващи се лица и за периодите, през които не са внасяни дължимите вноски, те не могат да бъдат зачетени за осигурителен стаж С решението на Административен съд С. правилно е отменено решението на директора на ТП на НОИ С. и потвърденото с него разпореждане на ПО. Невнасянето на дължимите осигурителни вноски не е основание да се откаже изчисляването на индивидуалния коефициент и действителния размер на пенсията. Невнасянето на осигурителните вноски като самоосигуряващо се лице за определени периоди, съответно незачитането на тези периоди като осигурителен стаж /както е в процесния случай/, не дава основание на пенсионния орган да откаже изчисляването на реалния размер на пенсията по правилата на чл. 70 от КСО, като вземе предвид доходите за периодите по чл. 70, ал. 3 КСО, включително доходите за периодите, през които лицето е било самоосигуряващо се и за които е внесло дължимите осигурителни вноски. Съобразявайки фактите по спора, административният съд обосновано е приел, че при наличния действителен и зачетен от пенсионните органи осигурителен стаж от 37 години 04 месеца и 00 дни години от III та категория (в който не е включен периодът, за който не са внесени осигурителни вноски) и установения за периода осигурителен доход, за пенсионните органи не са налице пречки да изчислят личната пенсия за осигурителен стаж и възраст в нейния действителен размер на базата на наличните данни. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително вноските по чл. 6, ал. 9 КСО и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1 КСО. Правото на органите на НОИ да съберат по принудителен ред дължимите от М. осигурителни вноски е погасено по давност. Лицето може да ги внесе и да се ползва от осигурителния стаж и доход при изчисляване на отпуснатата му пенсия, а е в случай на невнасянето им, осигурителният стаж и доход за тези години няма да бъдат зачетени и изследвани досежно възникването на правото на лична пенсия и определянето на нейния размер. Това принципното правило, закрепено нормативно от законодателя при самоосигуряващите се лица. Съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка в 15- дневен срок. Когато в едномесечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, а за пенсиите при прилагане на международен договор, по който Р. Б. е страна, в двумесечен срок, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Визираната процедура е реализирана частично. Правната норма не налага задължително включване на дохода след 01.01.1997 г. за самоосигуряващите се лица, след като те внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка, нямат работодател и съвместяват качествата осигурител и осигурен, поемайки изцяло върху себе си задълженията във връзка с осигуряването си. Правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при тази категория лица е поставено в зависимост от участието в осигуряването и не създава привилегии или недопустими ограничения. Изключването на осигурителния стаж и доход за годините, за които не е внесен пълния размер на дължимите осигурителни вноски за ДОО е в съгласие с нормативно заложените цели и има съизмерима основа - размера на пенсионното плащане с участието във Фонд "Пенсии" на самоосигуряващото се лице. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Не са налице визираните в жалбата касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Ответникът по касация е направил искане за заплащане на разноски пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ. Искането следва да бъде уважено с оглед изхода на спора, като се присъдят разноски в размер на 350 лева за адвокатско възнаграждение. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,