Решение № 105 от 8.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3408/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Реджеп срещу Решение 2184/20.12.2022 г. на Административен съд (АС) - Благоевград, постановено по адм. дело 627/2022 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Реджеп срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г., изх. 02-010-6500/400#6 от 23.06.2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, в частта, с която по подаденото заявление от А. Реджеп с УИН 01/050717/85768 за кампания 2017 г. е намален размерът на финансово подпомагане, както следва: по мярка 13.1 НР 1 Компенсационни плащания в планински райони намаление в размер на 413,16 лв.; по Схемата за единно плащане (СЕПП) - намаление в размер на 320,66 лв.; по Схемата за преразпределително плащане (СПП) - намаление в размер на 229,08 лв.; по Схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (СЗ основна група) - намаление в размер на 3 011,68 лв. и по Схемата за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания (ЗДП) - намаление в размер на 86,48 лв. и А. Реджеп е осъдена да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно постановено при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с доказателствата по делото отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. По подробно изложени съображения оспорва изводите на съда, че обжалваното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г., изх. 02-010-6500/400#6 от 23.06.2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (УП, УП изх. 02-010-6500/400#6 от 23.06.2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ), в оспорваната му част, е издадено в предвидената от чл. 59 АПК форма и съдържание, като е мотивирано с конкретни причини за извършените намаления. Твърди, че от административния орган не е направен анализ и липсва становище относно договора за наем от 09.02.2017 г. сключен между нея и наемодателя Ф. Газин, за отдадените под наем шест земеделски имота, като по този начин не били изпълнени указанията на съда дадени с Решение 2057/26.11.2021 г. на АС Благоевград, постановено по адм. дело 648/2021 г. Твърди, че актът е лишен от фактически и правни основания. Излага и съображения в подкрепа на становището си, че решаващият съд неправилно е приел, че оспореното УП е издадено в съответствие с приложимия закон. Твърди, че в противоречие с материалния закон административният орган е намалил финансовото ѝ подпомагане заради установени застъпвания за площта от 0,64 ха от имот с кадастрален номер 14521-004-021 (БЗС 14521-178-1), тъй като не е взел предвид представения от нея договор за наем на застъпената част от имота. Твърди, че единствено тя е доказала, че полза имота на валидно правно основание. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което УП изх. 02-010-6500/400#6 от 23.06.2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ да бъде отменено в обжалваната част, преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне, като му се определи срок за това. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя писмено становище и списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Бузгьова. Ответникът по касация Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие не изразява становище по касационната жалба. По делото е постъпил писмен отговор от ДФЗ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли жалбата на А. Реджеп срещу УП изх. 02-010-6500/400#6 от 23.06.2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в обжалваната му част решаващият съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не е налице соченото от касатора касационно основание за отмяна нарушение на материалния закон. Административният съд е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства и въз основа на тях правилно е установил фактите по делото. От доказателствата по делото съдът правилно е установил, че А. Реджеп е подала Заявление за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2017 г. с УИН 01/050717/85768 на 09.05.2017 г. Кандидатствала е за подпомагане по следните схеми и мерки: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци СЗ (основна група) и Компенсаторни плащания в планински райони (Подмярка 13.1/НР 1). След регистриране на заявлението е извършена непосредствена автоматична проверка на заявените данни при кандидатстването, като установените грешки са посочени в резултати от автоматични проверки на въведените данни. След извършените административни проверки, с Уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат изх. 02-101-6500/1985 от 30.08.2017 г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил А. Реджеп, че при извършените административни проверки са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. Към писмото е приложена таблица на установените застъпвания. Указано е на А. Реджеп да се яви в ОД на ДФЗ Благоевград в срок от 20 работни дни от датата на получаване на писмото, но не по-късно от 01.12.2017 г. и да докаже, че е ползвател на определена застъпена площ, като представи необходимите за това документи, съгласно чл. 2а, ал. 2 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба 5 от 27.02.2009 г.) в приложимата редакция. В писмото е посочено, че при неявяване на кандидата в определения срок в съответната ОД, ДФЗ РА ще счита, че не е доказано А. Реджеп да е ползвател на установените двойно застъпени площи в заявлението й. В определения срок А. Реджеп е потвърдила ползването на част от двойно заявените площи, като е представила доказателства за ползване на част от застъпените площи за имоти с идентификатори 14521.4.193 с площ от 2.977 дка (застъпена площ от 0,03 ха) и 14521.4.21 с площ от 6.973 кв.м. (застъпена площ от 0,64 ха). На 13.10.2017 г. А. Реджеп е подала в ДФЗ Декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин. Към декларацията са приложени Таблица на установените застъпвания и опис на представените документи; договор за наем, сключен на 09.02.2017 г. между А. Реджеп наемател и Ф. Газин - наемодател за отдаване под наем на шест имота в землището на с. Златарица, както и списък с потвърдени кадастрални имоти и предоставени за тях документи. Останалите кандидати, които са заявили застъпените площи (Р. Аки и Р. Мустафа) са представили доказателства за ползването на имотите - приети като доказателства по делото. Р. Аки е представил Декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин от 16.10.2017 г., с Таблица на установените застъпвания и опис на представените документи; договор за наем от 01.10.2016 г. за осем имота, находящи се в землището на с. Белица и с. Златарица, както и списък с потвърдени кадастрални имоти и предоставени за тях документи по отношение на двойно заявена площ от 0.64 ха (имот 14521.4.21). Р. Мустафа за двойно заявената площ от 0,03 ха (имот 14521.4.193) не е представил документи за ползване. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), съдът е установил, че при извършените административни проверки на заявлението на А. Реджеп е установено двойно деклариране за 0,64 ха (имот 14521.4.21). Като недопустим за подпомагане е установен парцел 14521-178-1-1, находящ се в землището на с. Златарица, част от ПИ 14521.4.21 (целия с площ 6.9733 дка) със заявена площ от 0.65 ха, поради липсата на еднозначно доказано право на ползване за 0.64 ха, като остатъкът от 0,01 ха е под изискуемия минимум за дефиниране на парцел в съответствие с чл. 38в, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), а именно по-малко от 0.10 ха. Относно двойно заявената площ от 0.03 ха (ПИ 14521.4.193), същата е призната в полза на А. Реджеп, поради предоставен договор за наем и отказ от страна на Р. Мустафа в приложението към уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат. Установено е, че общо наддекларираната площ спрямо установената по СЕПП, СПП, СП (основна) и Мярка 13.1/НР 1 е 0.65 ха, представляващи 19,06 % наддеклариране. За схема ЗДП не се определя наддеклариране, изплатената сума се определя като функция на недопустимата над установената площ. Като доказателство по делото е приобщен нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК на Р. Паша и удостоверение за наследници. При така установените относими към спора факти, съдът правилно е приел, че УП изх. 02-010-6500/400#6 от 23.06.2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ е издадено от компетентен орган и в предвидената от чл. 59 АПК форма и съдържание. Изложените в касационната жалба доводи за неправилност на извода на съда, че е спазен чл. 59 АПК са неоснователни. Уведомително писмо изх. 02-010-6500/400#6 от 23.06.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, е издадено в изпълнение на Решение 2057/26.11.2021 г. на АС Благоевград, постановено по адм. дело 648/2021 г. Административният орган е изпълнил указанията на съда за излагане на мотиви, вкл. правни и фактически основания, за постановения частичен отказ за подпомагане. От изложеното в писмото се установява, причините поради които е постановен отказа установената площ на парцела след разрешаване на двойно заявените площи. Посочени са и правните основания за постановения отказ. Доказателствата по делото потвърждават констатациите на административния орган. Към изложените в тази връзка мотиви на решаващия съд, както и към тези за съответствието на УП с материалния закон настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Липсата на обсъждане от административния орган на договора за наем от 09.02.2017 г. не е съществено нарушение, защото не би довело до различен резултат. Изводите на решаващия съд относно материалната законосъобразност на УП са в съответствие с разпоредбата на чл. 17, ал. 6-8 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба 5/2009 г.), в относимата ѝ редакция, чл. 38в, чл. 43, ал. 3, т. 1 и т. 5 ЗПЗП. В противоречие на нормативната уредба са доводите на касатора, че административният орган е следвало да извърши преценка на представените от А. Реджеп доказателства, доказващи правното основание за ползване на заявените от нея имоти и да признае, че само тя е доказала, пред органа, че ползва заявения имот на валидно правно основание. Вярно е, че в Решение 2057/26.11.2021 г. на АС Благоевград, постановено по адм. дело 648/2021 г. е посочено, че не е направен анализ и липсвало становище от органа на договора за наем от 09.02.2017 г. сключен между наемателя А. Реджеп и наемодателя Ф. Газин, за отдадените под наем шест земеделски имота. Този извод на съда е в следствие на извода му за липса както на фактически и така и на правни основания за постановения отказ в обжалваното пред него уведомително писмо от 29.01.2021 г. Съдът не е разглеждал дали административния орган правилно е приложил материалния закон. Правилно решаващият съд е посочил, че доводите на жалбоподателката относно действителността на заявеното от другия кандидат правно основание за ползване на застъпената площ, релевирани както в предходното, така и в настоящото съдебно производство, се отнасят до материалноправния спор за това на кого в действителност принадлежи правото на ползване върху спорния имот. Правилно е посочил, че този спор не може да се реши нито от самия административен орган при проверката и вземането на решение по заявленията за подпомагане, нито в рамките на съдебно административното производство по обжалване на уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за съответната година. Правилен е изводът на съда, че е налице спор за материално право от гражданскоправен характер, защитимо по друг ред и правила, различни от тези, регламентиращи правото на оспорване по реда на АПК. Представените както от А. Реджеп, така и от останалите кандидати договори сочат за наличие на спор за ползване на определени имоти, възникнал между частноправни субекти, който нито административният орган, нито съдът в административния процес, са компетентни да разрешат. При наличие на представени документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. (в приложимата редакция) за правото на ползване от двама или повече земеделски стопани административният орган е имал задължението да изключи тези площи от допустимите за подпомагане, което е и направил в съответствие с материалния закон. Същият няма задължение да преценява кой от земеделските стопани ползва имота на валидно правно основание. Именно поради тази причина необсъждането в процесното уведомително писмо на договора за наем не би променил постановения частичен отказ за подпомагане, поради установено неразрешено застъпване. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Надлежният ответник по касация не е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което не са налице основания за присъждането на такова, предвид изхода на спора. В отговора на ДФЗ подаден чрез юрк. Христова е заявена претенция за присъждане на разноски, но ДФЗ не е надлежната страна по делото, а юридическото лице, в състава на което е административния орган издал оспорвания административен акт. Претенцията му за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да се уважава, още повече, че отговора не е подписан и от надлежно упълномощен юрисконсулт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение