Решение № 1803 от 9.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10293/2016 г.

Решение № 1803 от 9.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10293/2016 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) срещу решение № 194/20.06.2016 г., постановено по адм. дело № 122/2016 г. от Административен съд Д., с което е отменена негова заповед № РД-14/16.02.2016 г. г. и преписката е върната за ново произнасяне. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против заповедта бъде отхвърлена. Наведени са и доводи за недопустимост на решението. Ответникът по касационната жалба - "Незихат 75" ЕООД от град К. не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: С обжалваното решение по жалба на "Незихат 75" ЕООД, с управител С. Ф. К. е отменил заповед № РД-14/16.02.2016 г. за разпределяне на индивидуални квоти за улов на калкан през 2016 г., в частта й относно заявление № 70 00-1283/27.01.2016 г., подадена от посоченото дружество, като при извършената проверка за законосъобразност установява, че същата е постановена при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Касационната инстанция намира оспореното решение за правилно. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за недопустимост на съдебния акт. Няма спор, че оспорената заповед е индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, с който са засегнати права и законни интереси на оспорващото я дружество. При това съдът правилно при извършената проверка за редовност и допустимост на жалбата приема, че същата е допустима и постановява решението си след надлежно сезиране в рамките на своята компетентност. Ето защо настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Неоснователни са и наведените в жалбата доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при конституирани на страните в производството. Правилно е прието, че жалбата е насочена срещу административния акт в частта му, касаеща невключване на жалбодателя в списъка по чл. 17, ал. 12, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) на одобрените риболовни кораби за улов на квотирани видове риба, одобрен със заповед на изпълнителния директор на ИАРА, като в тази част не се засягат права и законни интереси на включените в списъка. Включването или не на това лице в квотата, няма да предизвика промяна в усвояването на квотата за улов на калкан за 2016 г. В тази връзка следва да бъде посочен и факта, че именно административният орган в изпълнение на задълженията си по чл. 152, ал. 3 АПК прилага списък на страните в административното производство, включващ единствено страните, конституирани от съда. Въз основа на представените с административната преписка доказателства и от съдържанието на оспорения административен акт обосновано в обжалваното решение е прието, че същият е постановен от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма. Наведените доводи, че в случая липсва препращане на ЗРА към АПК са неоснователни, предвид факта, че при липсата на изисквания към формата акта в специалния закон, какъвто е ЗРА без съмнение са приложими общите правила за формата на административните актове, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК. В случая липсват мотиви досежно фактическите и правни основания обусловили постановяването на акта в оспорената му част. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Представеното по делото наказателно постановление № 02-57/21.12.2015 г. на първо място е издадено за извършено нарушение от физическото лице С. Ф. К. по чл. 18г, ал. 4 от ЗРА, при което не може да обоснове извод за извършено нарушение от страна на представляваното от него дружество, което не е включено в заповедта, както и за извършено такова с риболовния кораб, собственост на жалбоподателя, като не на последно място следва да бъде посочен и установеният от първоинстанционния съд факт, че по преписката липсват данни това наказателно постановление да е влязло в законна сила. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка правилно и обосновано първоинстанционния съд приема, че в случая жалбодателя не е включен в оспорената заповед в нарушение на приложимите материално правни норми, тъй като липсват доказателства за липсата на предпоставките по чл. 17, ал. 12, т. т. 1 и 2 ЗРА и за извършено нарушение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Касационният ответник не е претендирал разноски пред касационната инстанция, поради което такива не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение