Решение № 14915 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10263/2018 г.

Решение № 14915 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10263/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, подадена чрез юрисконсулт Г. А., против решение № 1257 от 25.06.2018 г., постановено по адм. дело № 327/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта му, с която НАП е осъдена да заплати на ЕТ "Кристал – С. – С. Д." сумата от 740 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва. Касаторът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че отмененото наказателно постановление не представлява административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, като също така твърди, че дори и да е извършено плащане на адвокатски хонорар и да е налице вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, то не е изпълнен фактическият състав за реализиране на отговорността по смисъла на посочения закон. Отделно от това, счита, че административният съд не е уважил в нужния размер направеното възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Порази изложеното се иска отмяна на решението. Ответната страна – ЕТ "Кристал – С. – С. Д.", с управител С. Д., чрез адв. И. А., с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за присъждане на разноски за адвокатско представителство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на ЕТ "Кристал – С. – С. Д.", представлявано от управителя С. Д., сумата от 740 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление (НП) № 588/28.08.2012 г. на директора на ТД на НАП – Бургас, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. В останалата част, до пълния предявен размер от 800 лв., исковата молба е отхвърлена. В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. За да уважи исковата претенция административният съд приел, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на НАП. Пред първоинстанционния съд е установено, че с НП № 588/28.08.2012 г. на директора на ТД на НАП – Бургас на ЕТ "Кристал – С. – С. Д." е било наложено административно наказание "имуществена санкция" на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС и чл. 186, ал. 1 ЗДДС в размер на 3000 лв. Посоченото НП в една част е отменено, а в друга изменено, с Решение № 252/03.08.2015 г. по АНД № 903/2014 г. по описа на Районен съд Несебър. Решението на районния съд е оспорено от ЕТ "Кристал – С. – С. Д." пред Административен съд Бургас, който с Решение № 1775/26.11.2015 г. по КНАХ № 1831/2015 г. го отменил и върнал делото за ново разглеждане. В следствие на горното, при новото разглеждане на делото с Решение № 66/15.02.2016 г. по НАХД № 1867/2015 г. по описа на Районен съд Несебър, оспореното НП е потвърдено. По касационна жалба на ЕТ "Кристал – С. – С. Д." е образувано КАНД № 702/2016 г. по описа на Административен съд Бургас, който с Решение № 989/20.05.2016 г. отменил решението на районния съд и отменил оспореното наказателно постановление. На стр. 32 от дело АНД № 903/2014 г. на РС Несебър е приложен Договор за правна защита и съдействие от 22.01.2015 г. със страни ЕТ "Кристал – С. – С. Д.", представлявано от Д., и адвокат И. А., като посоченият предмет на договора е представителство по АНД № 903/2014 г. по описа на Районен съд Несебър. В чл. 3, ал. 1 от договора е посочено, че клиентът се задължава да плати възнаграждение в размер на 500 лева, като в ал. 4 е посочено, че плащането следва да е по банков път. Съответно, на стр. 34 и 35 от делото са приложени както копие от фактура № 88/22.01.2015 г. за сумата от 500 лв. с доставчик адв. И. А. и посочена услуга: процесуално представителство по н. а. х. д. № 903/2014 г. по описа на РС Несебър, така и извадка от сметката на адв. И. А. за извършен превод в размер на 500 лева от ЕТ "Кристал – С. – С. Д.". На стр. 7 от КНАХ № 1831/2015 г. на Административен съд Бургас е приложено допълнително споразумение към Договор за правна помощ и съдействие от 06.08.2015 г. със страни ЕТ "Кристал – С. – С. Д.", представлявано от Д., и адвокат И. А., от който е видно, че договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв. като доказателство за плащане на следващата страница е приложено и копие от преводно нареждане от 21.08.2015 г. за сумата от 300 лв. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното, да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование – юрисконсулти. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. С оглед изложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че атакуваното съдебно решение е правилно. Административният съд се е обосновал при постановяването му, като е изложил и мотиви относно исканата от страна на настоящия касационен жалбоподател прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от страна на ЕТ "Кристал – С. – С. Д.", което искане правилно е уважено в посочения от съда размер. Видно от протеклите общо четири съдебни производства по обжалването на НП, правилно първоинстанционния съд е присъдил имуществени вреди в размер на 740 лв., поради и което неоснователно е посочването в касационната жалба на НАП, че АС Бургас е следвало още да намали размера на обезщетението. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско представителство, до размера от 200 лв, предвид минималната фактическа и правна сложност на делото и неявяването в съдебно заседание на процесуален представител. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,