Решение № 15856 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3693/2010 г.

Решение № 15856 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3693/2010 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Светла Антимова Хаджиева, Елка Антимова Хаджиева и Антоанета Антимова Вълнева, чрез пълномощника адв. Венета Русева против решение № 635 от 21.12.2009 г. на Административен съд - Пазарджик, I състав, с което е отхвърлена жалбата им против мълчалив отказ на началника на Общинска служба "Земеделие" - гр. Велинград. Излагат доводи, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърдят, че обжалваното решение е постановено в нарушение на Наредба № 49 и не е съобразено влязло в сила решение, с което им е признато правото на собственост и че имотите са отразени в картата на възстановената собственост. Твърдят, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не е изследвал обстоятелството дали имотите са отразени в КВС. Молят, да се отмени обжалваното решение и се отмени мълчаливия отказ на административния орган, или алтернативно се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът - Общинска служба "Земеделие" - гр. Велинград излага, че не може да издаде скици и решение за имотите по съдебното решение, тъй като не са посочени на място от собствениците при анкетиране, както и че по отношение на тях е налице спор за материални права. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище, че жалбата е основателна. Излага, че в конкретния случай решението на Велинградския районен съд по гр. д. № 102/2007 г. има силата на констативен нотариален акт и че приложените към него скици като задължителни за административния орган отразяват точното местонахождение на възстановените имоти, поради което изобщо не е било необходимо извършването на някакви други действия от жалбоподателите освен искането за отразяването на решението в картата на възстановените имоти. Към касационната жалба е приложено искане - молба от жалбоподателите от ОС"Земеделие и гори" - гр. Велинград, с която молят да бъдат вписани като собственици на възстановени имоти, описани в молбата, която е с датата от 5.11.2007 г. видно от фотокопието на обратната разписка. Смята, че е основателно и възражението на касаторите, че в конкретния случай самия административен орган е бил страна в съдебното производство по горното гражданско дело, което решение е задължително за него, както и че е правилно възражението на касаторите, че съдът е приел, че в случая е налице спор за материално право само на базата на предположения, тъй като по делото липсват доказателства в тази насока. Предлага да се отмени атакуваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена от активно легитимирани страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 635 от 21.12.2009 г. на Административен съд - Пазарджик, I състав, е отхвърлена жалбата на Светла Антимова Хаджиева, Елка Антимова Хаджиева и Антоанета Антимова Вълнева против мълчалив отказ на началника на Общинска служба "Земеделие" - гр. Велинград. Съдът след като е установил фактическите обстоятелства по делото, е приел, че се отнася до административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, с който е отказано извършване на административна услуга - издаване на скици за имоти, за който има решение на съд за признаване право на собственост, но за които не е проведена процедура по чл. 18 и чл. 35 от Наредба № 49, поради и което не може да се издаде скица по реда на чл. 3, ал. 1 от същата. Обжалваното решение е правилно, като не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които да обуславят неговата отмяна. Първоинстанционният съд е изложил правилни изводи относно характера на мълчаливия отказ за извършване на административна услуга - издаване на скици за процесните имоти. Мълчаливият отказ на началника на ОСЗ за издаване на скици е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, който е постановен по повод искане на жалбоподателите за издаване на скици, която представлява документ от значение за признаване или упражняване на права, като отказът да се издаде засяга правата и интересите на заявителите. В съответствие с чл. 220 от АПК настоящият съдебен състав приема за правилно установени фактите в първоинстанционното производство, като споделя направените въз основа на тях изводи за приложение на материалния закон. Установено е, че с молба вх. № 375 от 4.08.2009 г. касаторите до началника на ОС "Земеделие" - Велинград са поискали издаване на скици по признато право на собственост с решение № 232 от 29.06.2007 г. по адм. д. № 102/2007 г. на Районен съд - Велинград, с което е възстановено правото на собственост на наследници на Хамид Юсеинов Халимов, чиито наследници са касаторите, върху имоти в гр. Сърница, м."Орлино/Бозалан", съответно описани по номера и граници по картата на възстановената собственост. По заявлението административният орган не се произнесъл в срок и касаторите са обжалвали мълчаливия отказ за издаване на скици за признатите имоти. При разглеждане на производството по жалбата срещу постановения мълчалив отказ първоинстанционният съд правилно е определил отказа за издаването на документ от значение за признаване или упражняване на права, като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. В съответствие с чл. 33, ал. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 26а, ал. 3 и 4 и чл. 60, ал. 6, т. 5 ППЗСПЗЗ, правомощие на ОСЗ е да поддържа и осъвременява плановете за земеразделяне и другите материали и данни при прилагането на закона, и да издава скици при извършването на разпоредителни сделки и делба на земеделски земи до одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия по реда на ЗКИР. В производството съдът е приел, че в случая е направено писмено искане за издаването на скици за имоти, които са записани в КВС като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Съдът правилно е съобразил, че касаторите са се е легитимирали като собственици на имотите, за който искат издаване на скици с решение № 232 от 29.06.2007 г. по адм. д. № 102/2007 г. на Районен съд - Велинград, по което са възстановени конкретно определени имоти с номера и граници по картата на възстановената собственост. В съответствие с чл. 3, ал. 1 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост /Наредбата № 49/ по писмено искане на собствениците или заинтересовани лица ОСЗ издава и заверява скици на поземлени имоти от картата на възстановената собственост. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба № 49 скицата представлява копие от картата на възстановената собственост и отразява състоянието на имота към датата на издаването й съгласно данните в регистъра. Лицето, което иска издаване на скицата, трябва да е вписано в регистъра като собственик или като носител на ограничено вещно право върху имота към момента на издаването й. В случая по КВС претендираните от касаторите имоти са отразени като имоти по чл. 19 от ЗСПЗЗ и не е извършено отразяване въз основа на решение № 232 от 29.06.2007 г. по адм. д. № 102/2007 г. на Районен съд - Велинград. Правилно административният съд е съобразил, че не са налице предпоставките за служебно отразяване в КВС и регистрите към нея промяната в собствеността за процесните имоти. За провеждане на процедура по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 49 касаторите е следвало да отразят настъпилите промени по отношение на признатото и възстановено право върху имоти по КВС и да се отразят в регистъра към нея в съответствие с чл. 18, ал. 1 и чл. 35, ал. 1 и т. 6 от Приложение № 6 от Наредба № 49. Следва да се отбележи, че със съдебното решение е признато правото на възстановяване на имоти по номера, размери и граници по КВС, но от касаторите не са предприети мерки за отразяването му в КВС. Спорове за материални права в случая са неотносими. По отношение поддържането на картата на възстановената собственост решаващият съд е изложил законосъобразни изводи, които настоящия съдебен състав споделя напълно. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема за неоснователни доводите на касаторите за допуснати нарушения на материалния закон по изложените от тях доводи при постановяване на обжалваното решение и при проверката по чл. 218 от АПК не се установи нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд се е произнесъл въз основа на събраните по делото доказателства и е направил законосъобразни правни изводи и не е допуснал твърдяните съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,