Решение № 142 от 8.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 104/2009 г.

Решение № 142 от 8.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 104/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал. 1 от НПК по искане на осъдения А. С. С. за възобновяване на производството по внохд № 630/2007 г. на Благоевградския окръжен съд. В искането се сочи, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Изтъква се, че деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление. Съдът не е обсъдил всички събрани доказателства, а е подходил избирателно, пренебрегвайки част от представените документи. Решението на въззивния съд няма мотиви и не съдържа отговор на доводите на подсъдимия срещу първоинстанционната присъда. Според осъдения съдът е нарушил закона, санкционирайки го по чл. 343в, ал. 1 от НК, тъй като неговите разпоредби са приложими само по отношение на правоспособни водачи. С тези съображения се иска отмяна на въззивното решение и оправдаване на осъденото лице. Служебният защитник на искателя пледира в подкрепа на искането. Прокурорът изразява становище за оставяне в сила на атакуваното решение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното: Районният съд в гр. Г., с присъда № 243 от 14.05.2008 г. по НОХД № 630/2007 г. признал А. С. С. за виновен в това, че на 12.01.2007 г.в с. С., област Благоевград, управлявал лек автомобил без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство и в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление без свидетелство, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 от НК го осъдил на три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за срок от три години съгласно чл. 66, ал. 1 от НК. Окръжният съд в гр. Б. с Решение № 403/09.12.2008 г. по ВНОХД № 254/2008 г. потвърдил изцяло първоинстанционния съдебен акт. Искането за възобновяване на производството по делото е неоснователно по следните съображения: Доводите на осъдения са били предмет на разглеждане от въззивната инстанция, която ги е отхвърлила с достатъчни по обем и съдържание мотиви. В тях е намерил отговор и основният аргумент на защитата на подсъдимия срещу съставомерността на неговото поведение. Пред двете предходни инстанции С.последователно оспорвал факта, че е наказван по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство. Тази позиция е поставила в центъра на доказателствената дейност както на районния, така и на окръжния съд, изясняването на административната процедура по санкционирането на А. С. с цитираното в обвинителния акт наказателно постановление № 1500/11.05.2006 г., издадено от началника на РПУ - Гоце Делчев за шофиране без свидетелство за правоуправление. Освен събраните в хода на досъдебното производство документи двете предходни инстанции изискали от компетентните органи - ОДП на МВР и РПУ - Гоце Делчев, пълна информация за всички наказания по ЗДвП, наложени на С. С най-големи подробности е проследен процеса на съставянето и влизането в сила на Наказателно постановление № 1500/11.05.2006 г., издадено от началника на РПУ - Гоце Делчев . От приложените заверени негови копия е видно, че то е връчено на нарушителя С. лично на 20.12.2006 г. Няма данни да е обжалвано /подсъдимият също не поддържа подобно твърдение/. Пред втората инстанция е представено и допълнително копие със заверка, че постановлението е влязло в сила на 27.12.2006 г. При тези писмени доказателства въззивният съд не е имал никакво основание да възприеме твърдението на защитата на подсъдимия, че наказателно постановление № 1500/11.052006 г. не съществува. Напротив, той би допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 107, ал. 3 и ал. 4 от НПК и би се отклонил от принципа на чл. 14, ал. 1 от НПК за формиране на вътрешното убеждение на базата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният съд не е пренебрегнал изтъкнатата в искането за възобновяване справка от началника сектор "Пътна полиция" на ОД "Полиция"- Благоевград /л. 19 и л.20 от досието на дознанието/, в която Наказателно постановление № 1500/11.05.2006 г. не фигурира. Точно затова той е изискал допълнителна и изрична информация от същия орган за всички наказания на подсъдимия. След получаването на официален отговор и заверено копие от постановлението съдът е изяснил по категоричен начин този спорен въпрос и е постановил решението си при точно спазване на процесуалния ред. Неоснователно е и оплакването, че инкриминираната в обвинителния акт дейност не осъществява състав на престъпление, тъй като не е посочено, че на 12.01.2007 г. подсъдимият е управлявал МПС без свидетелство за управление. Упрекът очевидно е отправен към диспозитива на обвинителния акт, който наистина не съдържа този елемент на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК. Той обаче присъства неколкократно в обстоятелствената част на акта. Касае се за редакционна непрецизност от страна на прокурора, изготвил обвинителния акт, но тя не е ограничила правото на обвиняемия да разбере за какво престъпление е обвинен и въз основа на какви доказателства. Ето защо посоченото процесуално нарушение не е от кръга на съществените и не представлява касационно основание. На последно място, въззивният съд не е допуснал нарушение на закона, като е квалифицирал извършеното от подсъдимия деяние по чл. 343в, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК. Тази цифрова идентификация не е израз на твърдяното от защитата на смесване на текстовете на чл. 343, ал. 1 и ал. 2 от НК, тъй като връзката, която съдът е съзрял между двата отделни престъпни състава, е тази, което е посочена от законодателя - еднаквия размер на наказанието. Водим от горното и на основание чл. 424 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК