Решение № 10887 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11013/2015 г.

Решение № 10887 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11013/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Мария Пенчева, в качеството й на пълномощник на Г. С. П. срещу Решение № 4482 от 26.06.2015 г., постановено по адм. дело № 2801/2015 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост на съдебното решение, поради което се иска неговата отмяна. Ответната страна - Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията), в писмен отговор по касационната жалба, излага съображения за нейната неоснователност. Моли да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Г. С. П. срещу Решение № 2-460 от 04.02.2015 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с което е установена и обявена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). За да постанови този резултат съдът е приел, че Г. П. е заемал публична длъжност - общински съветник в периода от 17.11.2003 г. до 19.11.2007 г., т. е. спада към лицата по чл. 3, ал. 1, т. 18 ЗДРДОПБГДСРСБНА. От приложените доказателства - извадка от регистрационен дневник, картони обр. 4 и обр. 6 и писмо вх. № 3776 от 19.11.1990 г. за унищожаване на личното и работно дело на "Ястреб" е установено, че г-н П. е бил вербуван от о. р. Р. П. на ****** г. като агент с псевдоним "Ястреб", като е осъществявал сътрудничество в ОУ на МВР - Ловеч - ДС по линия на терор и БНД от 28.01.1983 г., когато е заведено и личното му дело - 65285. Въз основа на анализа на приложените доказателства и възраженията на страните съдът е направил извод, че Г. П. е секретен сътрудник по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА; административният орган е спазил съществените изисквания за форма на акта, чиито реквизити са посочени в чл. 29 от закона. Отбелязано е, че в процесното административно производство Комисията упражнява правомощията си при условията на обвързана компетентност - без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. Наличието на който и да е от неизчерпателно изброените в чл. 25 от закона документи е достатъчно за обявяване на принадлежност без да е необходимо да бъде доказана реална дейност. Правомощието на Комисията е ограничено само до установяване, констатиране на принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Така постановеното решение е правилно. Не са налице отменителни основания. Законосъобразността на решението на Комисията, с което се установява и обявява принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, предпоставя кумулативното наличие на следните материално-правни предпоставки: лицето да е от категорията лица, посочени в чл. 26 във връзка с чл. 3, и по отношение на него да съществуват доказателства за наличие на дейност като агент. В чл. 25, т. 3 от закона са изброени документите, въз основа на които се установява принадлежност на дадено лице към ДС. Редакцията на посочената разпоредба е ясна и не изисква кумулативна даденост на изброените документи, както правилно е приел решаващият съд. Според закона достатъчно е документите, съгласно които комисията постановява своето решение, да са от кръга на изброените в чл. 25 и да отговарят на легалното определение на "документ" съгласно определението на § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Това в конкретния случай е налице - по делото са приложени извлечение от регистрационен дневник, в който под № 65285 на 28.01.1983 г. е вписана регистрацията на секретен сътрудник с псевдоним "Ястреб" към ДС Ловеч и последна страница от дневника - прономерован, прошнурован и подпечатан на 31.01.1984 г.; картони "строго секретно" обр 4 - 2 броя с посочени три имена, дата и място на раждане, рег. дело № 65285 по линия на ОУ на МВР Ловеч, изготвени и подписани от оперативен работник Радослав Петров; уведомление от завеждащия служба "информация и архив" - РДВР с гриф "строго секретно" и вх. № 3776 от 19.11.1990 г. за заличаване на дело № 65285 и унищожаване на материалите на секретен сътрудник с псевдоним "Ястреб", поради което съдът е направил правилния извод, че Комисията е издала законосъобразно решение. При липсата на законово вменено задължение на органа да изследва обстоятелството дали е налице активна агентурна дейност, дали е дадено съгласие за вписване в картотеката и в регистрационния дневник на действащия ЗДРДОПБГДСРСБНА, правомощието на Комисията по чл. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, съгласно разпоредбата на чл. 24 от същия закон, е ограничено до установяване, т. е. констатиране, принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от закона при наличие на който и да е от документите по чл. 25. Константната практика на съда е, че Комисията действа при условията на обвързана компетентност и за нея съществува законово вменено задължение да обяви принадлежност след като установи наличие на който и да е от посочените от законодателя документи. При така изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда - правилно и като такова ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,