Решение № 4754 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5288/2018 г.

Решение № 4754 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5288/2018 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. С., от [населено място], [община], чрез пълномощник адв. Н. И., срещу решение № 111/19.03.2018 г. по адм. д. № 54/2018 г. ( в решението грешно е посочен № 787/2017 г.) на Административен съд – В. Т., с окето е отхвърлена жалбата му против заповед № 03-040-РД/341 от 19.12.2017 г. на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" – гр. В. Търново. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Счита, че при постановяване на същото са нарушени материалноправни и процесуални императивни разпоредби. При изложени доводи моли съда да отмени решението като неправилно и да реши спора по същество като се отмени заповед № 03-040-РД/341 от 19.12.2017 г. като незаконосъобразна. Ответникът – директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" – гр. В. Търново чрез ст. юрисконсулт Ц. Ц. е депозиран писмен отговор срещу депозираната касационна жалба. Със същия се оспорва изцяло депозираната касационна жалба, като счита същата за неоснователна и недоказана, при изложени съображения за това. Моли съда да постанови решение, с което да се остави без уважение касационната жалба и да се потвърди като правилно и законосъобразно решението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатски хонорар, като е направено уточнение, че възражението е в условия на евентуалност. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав от Четвърто отделение като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото, намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е било образувано по жалба на К. С., против заповед № 03-040-РД/341 от 19.12.2017 г. издадена от директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" – В. Т., с която е отказано финансиране по заявление за подпомагане ИД № 04/06/1/0.0.2194 от 23.07.2015 г. по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани". С обжалваното решение административния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган в кръга на делегираните му правомощия, както и че е издадена в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания, както и на останалите задължителни реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което административния съд е счел, че не е налице нарушение на формалната законосъобразност. На следващо място административния съд е приел, че въпреки неоснователното и крайно нецелесъобразно протакане на производството от страна на администрацията, не е накърнена процесуалната законосъобразност на оспорената заповед, приел е че същата е материално законосъобразна и в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Настоящият съдебен състав на ВАС, четвърто отделение, счита че при напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. В конкретния случай, административния съд обосновано по представените доказателства е установил, че е налице фактическия състав на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /Наредба № 14/2015 г. /. Съгласно цитираната разпоредба заявлението за подпомагане може да получи отказ за финансиране в случай на несъответствие с целите, дейностите и изискванията определени с Наредбата. В настоящия случай, от събраните доказателства може да се направи обоснован извод, че е пропуснат законов срок от страна на заявителя, тъй като договорът му за наем, като доказателство по смисъла на чл. 41, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, датира от юни 2015 г., то следва да се приеме, че кандидата за финансиране не е отговарял на изискванията по чл. 5, ал. 8, т. 1 от Наредба № 14/2015 г., т. е. правното основание за ползване да е регистрирано съгласно чл. 41 от ЗПЗП, което представлява несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с Наредба № 14/2015 г. Съобразно чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 14/2015 г. е предвидено, че към датата на подаване на заявлението за подпомагане лицата по ал. 1 трябва да имат икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем (СПО) в границите между левовата равностойност на 8000 евро и 16 000 евро включително, а според ал. 16 на същия текст е посочено, че при изчисляване на общия начален икономически размер на стопанството по ал. 2, т. 3 се взема предвид цялата налична в земеделското стопанство земя. Следователно може да се приеме, че щом по отношение на кандидата не е изпълнено изискването на чл. 5, ал. 8, т. 1 от Наредба № 14/2015 г., то логично да води до липса на начален икономически размер на стопанството. Въз основа на което следва да се приеме за неоснователен довода наведен в касационната жалба, че не е установена ясна причина за постановения отказ за финансиране. Настоящия състав споделя изводите на административния съд, че заповедта е издадена в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания, въз основа на което следва да се приеме за неоснователно твърдението в касационната жалба, че оспорвания административен акт не съдържа фактически и правни основания, в съответствие с изискването на чл. 59, т. 4 от АПК. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, основателна се явява своевременно направената от процесуалния представител на ответната страна претенция за присъждане на направените в това производство разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в "Д. вестник" бр. 8 от 24.01.2017 г. и съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ, според която по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лева, които следва да бъдат присъдени. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение