Решение № 1230 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10775/2009 г.

Решение № 1230 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10775/2009 г., II о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ДНСК - София, подадена чрез юрк. Йоана Алексиева (пълномощно с № СТ-123-00-114/19.02.2008 г. - л. 29 от адм. д. № 1006/2008 г. на Административен съд - Бургас) срещу Решение № 473 от 30.04.2009 г., постановено по административно дело № 1006/2008 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменена Заповед № РД-14-238/09.04.2008 г. на зам.-началника на ДНСК. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на отменената с него заповед. В касационната жалба се поддържат оплаквания, че обжалваното решение изцяло противоречи на материалноправните разпоредби и не съответства с целта на закона. Твърди се, че складовата база, чието премахване е наредено, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не преместваем обект, както неправилно е приел съда. В допълнение към касационната жалба са развити съображения, че атакуваният съдебен акт на Бургаския административен съд е недопустим, предвид липсата на активна процесуална легитимация на жалбоподателя пред първата инстанция - "Сироко" ЕООД. В същият дух е и пледоарията на процесуалния представител на касатора пред настоящата инстанция, който моли за уважаване на касационната жалба и отмяна на оспореното с нея решение като неправилно и незаконосъобразно. Ответниците "Сироко" ЕООД и Министъра на регионалното развитие и благоустройството, редовно призовани, не се представляват и не депозират писмени становища по допустимостта и основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд Бургас е започнало по жалба на "Сироко" ЕООД срещу Заповед № РД-14-238/09.04.2008 г. на Заместник-началника на ДНСК, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Складова база", изпълнен върху пясъчните дюни до морски плаж "Южен" гр. Несебър. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, защото процесната складова база не съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а е преместваем обект, който не подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, поради което е отменил заповедта. Решението е недопустимо. От данните по делото е установено, че "Сироко" ЕООД е концесионер на морски плаж "Несебър - юг". Като такъв дружеството е извън кръга на лицата по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, заинтересувани от оспорването на издадената заповед за премахване на незаконния строеж. Законът за концесиите в чл. 2 определя концесията като право на експлоатация върху обект и/или на услуга от обществен интерес, предоставено от концедент на търговец-концесионер, срещу задължението на концесионера да изгради, да управлява и поддържа обекта на концесията или да управлява услугата на свой риск. Така определена, концесията изключва правото на концесионера да оспорва заповед за премахване на незаконен строеж в държавния имот, предоставен с договора за концесия, тъй като концесионерът не е възложител по смисъла на чл. 161 от ЗУТ - не е собственик на имота, в който е изграден незаконния строеж, не е лице с учредено право на строеж в имота, нито по силата на специален закон има право да строи в чужд имот. Концедентът има право да осъществява контрол върху упражняване правата от концесионера и начина на тяхното осъществяване. Воденето на искове за защита на правото на концесионера е задължение на концедента. Това означава, че концесионера, на който не е отстъпено право на строеж, а само особено право на ползване върху морския плаж, не е активно легитимиран да подава жалба против заповедта на зам. началника на ДНСК. Такова право притежава само държавата чрез министъра на МРРБ. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за участие в съдебноадминистративното производство за проверка законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Подадената жалба от концесионера "Сироко" ЕООД е била недопустима и е следвало да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Като я е разгледал по същество, административният съд е постановил недопустимо решение, което трябва да бъде обезсилено, подадената жалба - оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав