Решение № 2670 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11741/2020 г.

Решение № 2670 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11741/2020 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Самуил против решение № 97 от 06.08.2020 г. по адм. дело № 76/2020 г. на Административен съд – Разград, с което е отменена заповед № 263/01.04.2020 г., издадена от същия административен орган, с която е отказано да се разреши изработване на комплексен проект за инвестиционна инициатива по искане вх. № 2069/17.09.2018 г., подадено от "Агротайм" ЕООД, гр. Исперих. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта да бъде отхвърлена. Прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът "Агротайм" ЕООД, гр. Исперих оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на дружеството се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Разград е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В този смисъл съдът излага съображения, които настоящата инстанция споделя. Изводът на съдебния състав за противоречие на заповедта с материалноправни разпоредби също е законосъобразен и се обосновава от събраните доказателства. По делото е установено, че ответникът "Агротайм" ЕООД, гр. Исперих е собственик на поземлен имот № 77579.19.1 (№ 019001 по предходен план), в землището на с. Хърсово, м. "Аралъците". Имотът е с площ от 93, 001 дка и с начин на трайно ползване нива. Със заявление вх. № 2069/17.09.2018 г. дружеството прави искане до кмета на община Самуил да разреши изработване на комплексен проект за инвестиционна инициатива (КПИИ), включващ изработване на ПУП- ПЗ за имота без промяна на предназначението и инвестиционен проект за изграждане на торохранилище – покрита лагуна с двуслойно изолирано водоплътно дъно за течни торови маси. Със заявлението са представени доказателства за собственост и скица на имота, доказателства за площта на други земеделски имоти, собственост на заявителя в същото землище и задание по чл. 125 ЗУТ. В заданието са посочени териториалният обхват на плана, местоположението на имота, предвижданията на ОУП на община Самуил, според който имот № 77579.19.1 попада в територии с общо предназначение –"обработваеми земи – ниви". Представен е опорен план и е посочено, че ПУП- ПЗ ще се изработи еднофазно. Приложени са също положителни становища на главния архитект на община Самуил и на ОД "Земеделие" – Разград, както и удостоверение от НИНКН-София, че заданието не подлежи на съгласуване по реда на Закона за културното наследство и становище на РИОСВ – Русе, че не се налага изготвяне на екологична оценка и оценка за въздействието върху околната среда. При тези факти, при правилно тълкуване на закона и в съответствие с представените доказателства първоинстанционният съд приема, че заповед № 263/01.04.2020 г. на кмета на община Самуил, с която е отказано да се разреши изработване на КПИИ с посочените по- горе части, е постановена в нарушение на материалноправни разпоредби и следва да бъде отменена. Законосъобразно е преценено, че актът по чл. 150, ал. 1 ЗУТ представлява първи етап от производството по одобряване на КПИИ, в което административният орган проверява наличието на законовите предпоставки издаване на разрешението, които включват изпълнение на изискванията на чл. 125 ЗУТ. В случая, както административният съд правилно приема, условията за издаване на разрешение са изпълнени – производството е образувано по мотивирано искане на възложителя, като е представено задание със съдържанието, предвидено в чл. 125, ал. 1 - 3 ЗУТ, придружено от останалите, необходими съгласно чл. 125, ал. 4 - 7 ЗУТ, документи. Това налага заключението, че не се налице основания за постановения отказ и същият е незаконосъобразен. Поради това като достига до извод в този смисъл и отменя заповедта на кмета на община Самуил, с която е отказано да се разреши изработване на КПИИ по заявлението на "Агротайм" ЕООД, съставът на административния съд постановява решение в съответствие с материалния закон и представените доказателства. Възраженията в касационната жалба засягат следващ етап от процедурата, а именно одобряване на ПУП- ПЗ за имота и одобряването на инвестиционния проект и издаването на разрешение за строеж, поради което са извън предмета на настоящото производство. Касационният довод за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила, също е неоснователен, още повече че конкретни съображения в този смисъл от касационния жалбоподател не са изложени. За пълнота следва да се посочи, че решението е постановено при спазване на процесуалните правила. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК, основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си, включително с изслушване на експертиза, със задачи, поставени от всяка от страните. Заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза е разгледано съвместно с останалия доказателствен материал. Оспореното решение е постановено след обсъждане и съвкупната преценка на всички събрани доказателства, а изводите на съдебния състав са мотивирани съгласно изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебния акт се обосновава от събраните доказателства и е постановен в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. Настоящата инстанция констатира, че след отмяната на административния акт, преписката е следвало да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението на дружеството съгласно дадените от съда указания (чл. 173, ал. 2 АПК). В случая това не е направено, въпреки че в мотивите на съдебния акт се съдържат съображения в този смисъл. Допуснатият процесуален пропуск не се отразява на законосъобразността на постановеното решение и следва да бъде отстранен от първоинстанционния съд по реда на чл. 175 АПК. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция, община Самуил следва да заплати на ответника "Агротайм" ЕООД сумата 720. 00 лв. разноски по делото в касационното производство, представляващи възнаграждение за адвокат. Разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер с оглед фактическата и правна сложност на делото и поради обстоятелството, че заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение е под установения минимален размер за дела с такъв характер съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо възражението на жалбоподателя за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение е неоснователно. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,