Решение № 2318 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11172/2018 г.

Решение № 2318 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11172/2018 г., VIII о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Г. Е. от [населено място] против решение № 149/19.07.2018 г. на Административен съд – Ямбол, постановено по адм. дело № 109/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, издадена от инспектор в ОП "Платени зони за паркиране" – Ямбол. Изложените са доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че са игнорирани сочените от него неясноти в съставения констативен протокол, както и липсата на данни за неговия съставител. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи и претендира отмяна на първоинстанционното решение и на оспорената заповед, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът – Инспектор в ОП "Платени зони за паркиране" – Ямбол не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която принудително е задържан лек автомобил "Форд" с рег. [рег. номер на МПС] с поставяне на техническо средство "скоба" поради незаплащане на дължимата за кратковременно паркиране такса по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че оспореният индивидуален административен акт е законосъобразен. В мотивите на решението е посочено, че актът е издаден от компетентен орган, при липса на съществени процесуални нарушения и в съотвествие с материалния закон. Този извод е формиран въз основа на констатацията, че е осъществен фактическият състав по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Решаващият състав е счел за ирелевантно къде точно е бил паркиран автомобила спрямо сградата на банка ДСК, тъй като е ноторно, че всички улици и паркинги, граничещи с тази сграда, са включени в обхвата на "Синя зона". Решението е правилно постановено. Не са налице посочените касационни основания за неговата отмяна. Неснователна е тезата на касатора, че начинът на конкретизиране на "мястото на действие" в съставения Констативен протокол № 934/10.10.2016 г. разколебава извода за осъщественост на фактическия състав, регламентиран в чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Това е така, тъй като оспорващият нито е твърдял, нито е ангажирал доказателства, че автомобилът му е бил паркиран извън обхвата на "Синята зона", с оглед на което обосновано първоинстанционният съд е съобразил ноторното обстоятелство, че кратковременното паркиране около сградата на банка ДСК е платено. Несподелим е и аргументът, че с неточното посочване в КП на приложимия материален закон - "ЗДаП" вместо "ЗДвП" е накърнено правото му на защита. Упражняването му в пълен обем е обусловено от защитата на страната срещу фактите, а не срещу правото, поради което сама по себе си тази техническа грешка е ирелевантна. Противно на твърденията в жалбата, в констативния протокол са посочени неговият издател и връчител, както и присъствалият при съставянето му инспектор Х. Х. Както правилно е посочил решаващият състав, за налагането на процесната ПАМ законодателят не е предвидил нарочна писмена форма, с оглед на което неоснователни са аргументите във връзка с реквизитите, посочени в чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 8 АПК. Като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения акт, АС- Ямбол е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,