Решение № 4744 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2941/2017 г.

Решение № 4744 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2941/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от К. С. Р., подадена чрез адвокат М. К., против решение № 77/25.01.2017 г., постановено по адм. д. № 1028/2016 г. по описа на Административен съд В.. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода в обжалваното решение, че не е налице пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, при установеното по делото, че спрямо него е налице неравностойно третиране спрямо други лишени от свобода. Иска отмяната му, като се уважат предявените от него искове.

Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Ответникът - Министерство на правосъдието, гр. С., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

С обжалваното решение Административен съд В. е отхвърлил като неоснователни, предявените от К. С. Р. искове срещу:

• Министерство на правосъдието, за установяване на дискриминационно третиране от страна на служителите в З. В. в нарушение на Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/ и за присъждане на обезщетения за причинени в периода 27.06.2007 г. до 01.06.2009 г., неимуществени вреди. Първото обезщетение като произтичащо от бездействието на администрацията на затвора ищецът да бъде включен в списъците-предложения за извеждане от ЗЗНО /ЗПС/ в общите части на затвора, за разлика от други лишени от свобода, изтърпяващи същото наказание в периода, а второто, като следствие от дискриминационното поведение на администрацията на З. В., довело до неравностойно третиране на ищеца, спрямо други лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си в затворите В., Б., П. и С., чрез включването му в списък на лица, изтърпяващи наказание доживотен затвор, неподходящи за извеждане в общите части на затвора;

• Г. Д. "Изпълнение на наказанията", при Министерство на правосъдието за установяване на дискриминационно третиране на ищеца от страна на служителите в З. В. и за присъждане на обезщетение за причинени в периода 01.06.2009 г. до предявяване на исковете неимуществени вреди на същите основания, обуславящи предявените искове против Министерство на правосъдието.

За да постанови този резултат Административен съд В. е приел, че от доказателствата по делото не се установяват твърденията в исковата молба за дискриминационно третиране на ищеца. Предявените искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр се явяват неоснователни, което води до неоснователността на исковете по чл. 71, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 74, ал. 2 от с. з.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

Обжалваното решение е недопустимо.

В случая, ищецът е предявил против всеки от ответниците искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДискр. Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр, извън случаите по раздел I, какъвто е настоящия, всяко лице, чиито права по този или други закони, уреждащи равенство в третирането са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска: установяване на нарушението; осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения; обезщетение за вреди. Искът по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. е установителен - за установяване на нарушението, а този по т. 3 - осъдителен, за заплащане на обезщетение за вреди от претърпяно дискриминационно отношение.

При така установената от специалния закон подсъдност административният съд не е разполагал с правомощие да се произнесе по предявените искове за установяване дискриминационно отношение и обезщетяване за вреди. Административните съдилища не са компетентни да се произнесат по предявен установителен иск за наличието на нарушения на специалния закон или на други закони, въвеждащи изисквания за равенство в третирането. Лицата, които считат, че са неравностойно третирани, могат да предявят иск за установяване и преустановяване на това нарушение пред районния съд, ако не са се възползвали от възможността да сезират Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, но не и по реда на чл. 128, ал. 2 АПК, допустим само при липса на друг ред защита. Пред общия съд подлежи на разглеждане и искът за обезщетение за вреди, като обусловен от този, с който се иска установяване на нарушението.

Неправилно с обжалваното решение допустимостта на предявените искове се основава на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ОСС от ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. С. третира предявен иск за обезщетяване на вреди в хипотезата на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., но не предвижда компетентност на административните съдилища да се произнасят по предявени искове по чл. 71, ал. 1 с. з. Исковете за присъждане на обезщетение за вреди от дискриминация извън конкретно определения от закона фактически състав в чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. са подсъдни на общите съдилища тогава, когато са съединени с предявен иск за установяване на нарушението от дискриминация.

В случая исковете за обезщетение са предпоставени от предявените установителни искове за установяване на нарушение на равенство в третирането на ищеца, поради което са подсъдни на районен съд.

Обжалваното решение, с което административният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДискр, следва да се обезсили, производството по делото следва да се прекрати и делото да се изпрати по подсъдност на компетентния съд - Районен съд В..

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение