Решение № 368 от 17.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2788/2013 г.

Решение № 368 от 17.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2788/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх. № 860/11.02.2013 г., подадена от адв. С. И. - процесуален представител на ищцата Д. В. П. от [населено място], против въззивно решение № 279/15.12.2012 г. по гр. д. № 701/2012 г. по описа на Шуменския окръжен съд, г. о. С определение № 813/21.6.2013 г. по настоящото дело горепосоченото въззивно решение е допуснато до касационно обжалване по процесуалноправния въпрос "Допустимо ли е събирането на нови доказателства пред въззивния съд, кога и в какви случаи и в какви случаи се прилагат разпоредбите на чл. 266 ГПК ?", на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С обжалваното решение е отменено решение № 730/21.9.2012 г. по гр. д. № 1504/2012 г. по описа на Шуменския районен съд, ХIII състав, и са отхвърлени предявените от Д. В. П. от [населено място] против [фирма] - Ш., обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ. Въззивната инстанция е приела, че процесното прекратяване на трудовото правоотношение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ КТ, е законосъобразно, тъй като извършеният от работодателя подбор е законосъобразен, при спазване критериите на чл. 329, ал. 1 КТ, като е обосновала изводите със ангажираните от страните писмени и гласни доказателства пред двете предходни инстанции. Върховният касационен съд, състав на IV г. о, намира, че по поставения и допуснат от настоящата съдебна инстанция въпрос е налице задължителна практика на ВКС, опредметена в решение № 398/03.02.2010 г. по гр. д. № 56/2009 г., IV г. о.; решение № 224/02.7.2010 г. по гр. д. № 177/2010 г., II г. о.; решение № 284/21.7.2010 г. по гр. д. № 378/2009 г., IV г. о.; решение № 429/21.6.2010 г. по гр. д. № 1151/2009 г., I г. о. и други. В посочените решения е прието, че във въззивното производство страните могат да сочат и представят само доказателства за нововъзникнали факти, както и такива, за които не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор - чл. 266, ал. 2 ГПК. Настъпващата още с първоинстанционното производство преклузия за посочване и представяне на доказателства изключва възможност страната да поправи във въззивната инстанция собственото си процесуално бездействие. Същевременно, законът предоставя възможност на страните да попълнят делото с относимите към спорното право доказателства и в тази фаза на процеса, когато са съществували обективни пречки доказателствата да бъдат посочени и представени в срок при разглеждане на делото от първата инстанция. Във въззивното производство страната може да иска и събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения - аргумент от чл. 266, ал. 3 ГПК. Такива са не само доказателствата, които страната е поискала, но не са били събрани от съда в нарушение на съдопроизводствените правила, но и доказателствата, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В този случай въззивният съд е длъжен да допусне доказателствата на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, когато с въззивната жалба, съответно с отговора или насрещната въззивна жалба, страната е поискала събирането им - чл. 260, т. 6 ГПК. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, изразяващи се в нарушение на процесуалния закон като е допуснал събиране на нови доказателства в нарушение на чл. 266 ГПК и не е обсъдил събраните пред районния съд такива. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски за всички инстанции. Ответникът по касация - [фирма] - Ш., е депозирал отговор по смисъла на чл. 287 ГПК. В съдебно заседание касационната жалба се оспорва от процесуалния представителна ответника по касация - адв. Т. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на процесуалния представител на ответника по касация, изразено в съдебно заседание, писмената защита от същия и на основание чл. 290 ГПК, намира за установено следното: С оглед отговора на поставения въпрос незаконосъобразно и необосновано Шуменският окръжен съд е стигнал до извод за неоснователност на предявените искове, което налага отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове. Относно главният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ настоящият състав на ВКС, IV г. о., намира, че следва да се посочи следното: В нарушение на чл. 266, ал. 1 ГПК въззивната инстанция е допуснала събиране на нови доказателства. В съответствие с изискването на чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 4 ГПК първоинстанционният съд е указал на ответника по исковата молба и му е дал възможност да ангажира доказателства, във връзка с направени от ищцовата страна искания и оспорвания на представените доказателства относно подбора. От ангажираните такива, не се установява по несъмнен начин извършването на законосъобразен подбор във връзка с процесното прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на ТР № 3/16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС ОСГК с оглед критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, тъй като от ангажираните доказателства пред първата инстанция не се установява категорично как работодателят е стигнал до извода, че съкратения от него работник няма по - висока квалификация и не работи по - добре. От представения по делото протокол за извършен подбор по чл. 329 КТ от 03.3.2012 г. се установява, че в него са посочени членовете на комисията, служителките измежду които е извършен подбора, критериите въз основа на които е осъществен с посочване на точките, които комисията е определила за всяка от служителките и предложение за съкращаване на касационната жалбоподателка-ищца. Както от посочения протокол, така и от останалите събрани пред първата инстанция писмени доказателства не се установява как работодателят е стигнал до извода, че следва да бъде прекратено трудовото правоотношение на ищцата с оглед критериите по чл. 329, ал. 1 КТ - квалификация и изпълнение на работата. Без да се ангажират доказателства относно последното посочено не е възможен съдебен контрол върху оценката на работодателя по смисъла на визираната правна норма. Предвид изложеното въззивното решение следва да бъде отменено и постановено друго, с което предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. т. 1 - 3 КТ бъдат уважени. Относно претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3, претенцията следва да бъде уважена на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, тъй като съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза за част от периода 10.5.2012 г. - 08.9.2012 г. касационната жалбоподателка е работила при друг работодател с по-ниско трудово възнаграждение, за което и се следва общо сумата 2991,26 лева. С оглед изхода от спора ответникът по касация [фирма] - Ш., следва да заплати на касационната жалбоподателка деловодни разноски в размер на 1800 лева, по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 280 лева, а по сметката на Шуменския районен съд деловодни разноски за вещо лице в размер на 70 лева.