Решение № 2299 от 27.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9342/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности Пловдив в ЦУ на НАП, подадена чрез гл.юрск. Д. Димитров, срещу Решение 256/28.07.2023г. по адм. дело 162/2023г. по описа на Административен съд Кърджали, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-52-0122247/30.01.2023г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности Пловдив ЦУ на НАП. Касаторът излага подробни доводи в касационната жалба, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и поради материална незаконосъобразност, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на заповедта за налагане на ПАМ, ведно с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Бар Соло ЕООД гр.Кърджали, в становище на процесуалния представитела адв. Д. Димитров, оспорва неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна, развива доводите си писмено в мотивирано заключение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение АС Кърджали отменя Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-52-0122247/30.01.2023г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности Пловдив ЦУ на НАП, потвърдена при обжалването по административен ред с решение ГДФК-65/27.02.2023г. на Директор дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която ЗНПАМ на Бар Соло ЕООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на стопанисвания от него търговски обект кафе-аперитив, находящ се в гр.Кърджали, бул. България 49 и е забранен достъпът до обекта - за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, б.а и чл. 187, ал.1 ЗДДС. Административният съд е стигнал до извод, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма. След преценка на фактическата обстановка, установена при извършване на описаното в ЗПАМ нарушение, съдът е счел, че недопустимо е кумулирана наложената мярка заедно с имуществена санкция, наложена в друго отделно административно-наказателно производство. Приел е също , че определеният срок от 14 дни е немотивиран и несъразмерен. Възприел е тези нарушения за съществени, поради което е отменил оспорения пред него акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. На основание чл.221, ал.2, пр. последно АПК касационният съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд. Установено е, че към момента на осъществената проверка в търговския обект при извършена контролна покупка в обекта на два броя мартини и минерална вода на 21лв, заплатени в брой, на 22.01.2023г., не е издаден фискален бон от регистрираното и работещо в обекта ФУ. Спорно по делото е доколко прилагането на ПАМ е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Съгласно него административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. При тази продължителност на срока - 14 дни, се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Административният орган в акта си не е изложил релевантни мотиви за продължителността на избрания от него срок на ПАМ, т.е. не е обосновал необходимостта от налагане на ПАМ за срока от 14 дена. Незаконосъобразността на издадения административен акт произтича и от нарушаване на принципа за съразмерност и пропорционалност. Съгласно дадените отговори в решение С-97/21 на СЕС не се допуска национална уредба съгласно която за едно и също данъчно задължение е след провеждане на отделни и самостоятелни производства може да се наложат мерки имуществена санкция и запечатване на обект, които подлежат на обжалван пред различни съдилища. Различният процесуален ред при обжалването на мерките не дава възможност за проверка и гаранции, че при кумулиране на мерките съвместната им тежест би съответствала на тежестта на нарушението. В процесния случай са налице данни за издаден АУАН за същото нарушение, за което се предвижда ангажиране на административно-наказателна отговорност чрез налагане на имуществена санкция на същото лице в размер от 500лв. до 2000лв. Кумулирането на две санкции с назаказателно-правен характер /в този смисъл решения на СЕС -С-97/21, С-117/10, С-524/15, С-439/19/ не зачита правото по чл.50 от Хартата на основните права на ЕС, непропорционално е като не се установява да е необходимо за постигането на легитимни цели /напр. събиране на ДДС/. Решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски не се присъждат за касатора. В полза на ответника по касация се присъждат разноски в размер на 1200лв. по списък на разноски - за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Не е основателно направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в оглед на размера му и правната и фактическа сложност на спора. Размерът съответства на минималния такъв, предвиден в приложимата разпоредба на чл.8, ал.3 от Наредба 1/2004г. към ЗА, увеличен и заплатен с ДДС - на основание пар.2а ДР на същата наредба Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение