Решение № 62 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5942/2007 г.

Решение № 62 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5942/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството по делото е по реда на чл. 218, б. "а" ГПК от 1952 г., (отм.) вр. § 2, ал. ПЗР ГПК, обн. ДВ, бр. 59/2007 г. Образувано е по жалба на Р. А. А. против въззивно решение № 110/25.04.2007 г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 95/2007 г. Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ф. А. А. и М. М. А. възразяват чрез адв. Х по реда на чл. 218г ГПК и съображения, развити в писмени бележки. Останалите страни не вземат становище по жалбата. Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Предявен е иск за делба. Производството е в своята първа фаза. С обжалваното решение, въззивният съд е образувал 24 дяла от урегулиран поземлен имот № 1* парцели VI и VII в кв. 26 с площ 900 кв.м. при граници: улица, река, М. А., П. С. и П. Д. Разпределил дяловете, както следва: за Ф. А. А. - 6 дяла, за З. М. С. - 6 дяла, за М. М. А. - 6 дяла, за Р. А. А. - 3 дяла и за С. А. К. - 3 дяла. Не е изложил ясни мотиви за основанието, на което е възникнала съсобствеността между тях, нито как е определил квотите им. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, като част от тях са толкова съществени, че обуславят неговата недопустимост. Върховният касационен съд служебно извършва проверка за валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, като не е обвързан от становищата на страните. Няма значение, дали подобни доводи са развити в касационната жалба, защото докато процесът е висящ, съдът е длъжен да следи за наличието на процесуалните условия и липсата на процесуални пречки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Ищците, като наследници на М. В. А. са предявили против Р. А. А. иск за делба на останалия им в наследство недвижим имот в с. М.. Следователно, всички наследници на М. А. следва да участват в делбата, като евентуални настоящи съсобственици, под страх от нейната недействителност по чл. 75 ЗН. Става реч за задължителни необходими другари, за конституирането на които съдът следи служебно. Представеното по делото удостоверение за наследници №/18.06.2004 г. е непълно. В него няма данни починалите след М. В. А. негови деца и внуци, оставили ли са преживели съпрузи, съответно тяхното наследство дали е открито и кои са наследниците им. На основание чл. 9 ЗН съпругът също наследява, така, че е възможно кръгът на сънаследниците да не се изчерпва с тези по исковата молба. Въззивният съд, макар и втори по ред, е съд по съществото на спора и ако констатира пороци на съдебното производство, следва да предприеме сам действия по отстраняването им (арг. и т. 4 ТР № 1/2001 г. ОСГК ВКС). Освен това, вписването на едно лице в списъците за призоваване, не го прави страна по постановеното решение. В диспозитива на същото, съгласно изискването на чл. 189 ГПК (отм.) трябва да се посочат имената на страните, като по този начин се очертава предмета на спора от субективна страна. Мотивите не се ползват със сила на присъдено нещо, както е разяснено в ТР № 1/4.01.2001 г. ОСГК ВКС, т. 18. В случая, липсват и такива, като за част от конституираните по делото страни - А. Ю. Д., Н. М. А., Х. М. А., М. И. А. и Е. И. А. (Идизир Г. И.) липсва произнасяне. Възможно е част от наследниците да не са съсобственици към настоящия момент, но това трябва ясно да се посочи в мотивите на съдебния акт и задължително да намери отражение в диспозитива, като те евентуално бъдат изключени от делбата. В противен случай, не може да бъде формирана силата на присъдено нещо на решението по чл. 282 ГПК (отм.) по отношение на тях, нито ще настъпи преклудиращия ефект на възраженията им срещу лицата, между които е допусната делбата и определените квоти. При така установеното, въззивното решението, като постановено при неизяснен кръг от съсобственици и само за част от задължителните необходими другари, се явява недопустимо. Също така, имотът, предмет на иска, е неправилно индвидуализиран в обжалваното решение. Той е в регулация и следва да се опише в актуалното му състояние по план. Според представените пред първата инстанция доказателства, той е обособен в два отделни урегулирани поземлени имота №№ V* и VII-189 в кв. 26 по плана на с. М. Тези имоти са самостоятелни обекти и имат граници, определени им с регулационния план. Недопустимо съдът е допуснал делбата върху общ имот с площ от 900 кв.м и общи граници, посочени с имената на съседите. Основателни са и оплакванията по касационната жалба, че съдът не е изяснил идентичността между имота, описан в нотариалния акт от 1927 г. с този по исковата молба. От удостоверение УТ/11-101 от 30.01.2006 г. на Община Л. е видно, че УПИ * и УПИ * са идентични с част от парцел ****. От това не може да се направи заключение, че и двата процесни имота са изцяло обособени от парцел **** по плана от 1931 г., още по-малко, че последният е този по нотариалния акт от 1927 г. Самите ищци в исковата молба твърдят, че по стария регулационен план имотът е съставлявал парцел ****. Когато са нужни специални знания, с каквито съдът не разполага, той следва да ползва експертни заключения, като укаже на страната, която носи тежестта на доказване да внесе необходимия депозит за събирането на това доказателствено средство. Оплакване, свързано с нарушение на чл. 157, ал. 1 ГПК (отм.) не е въведено в касационната жалба и в случая, то няма отношение към валидността и допустимостта на обжалвания акт, но Върховният касационен съд служебно извършва контрол за спазване на процесуалната норма. Ч. нея се обезпечава истинността и фактическите изводи на решаващия съд - той не притежава специални знания, а трябва да се съобрази с определени правила на опита и научните положения. Основателно е и оплакването за немотивираност на въззивното решение - нарушение на чл. 189, ал. 2 ГПК (отм.). Въззивният съд е инстанция по същество. При постановяването на своето решение, той е длъжен да изложи собствени мотиви за приетите фактически и правни изводи, на базата на които да направи заключение за основателността или неоснователността на исковата претенция. След това, като сравни крайния резултат с този на първостепенния съд, съответно да остави в сила, отмени или измени първоинстанционното решение. Въззивният съд трябва конкретно, точно и ясно да каже какво приема за установено относно правнорелевантните факти, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, като ги обсъди по правилата на чл. 188 ГПК. Твърденията и доводите на страните, не заместват фактическите и правни заключения на съда. Първите определят предмета на иска и предмета на съдебно изследване, но съдът е този, който трябва да посочи, като се обоснове, какво е установено от фактическа страна по делото и това как се отнася към защитаваните субективни материални права. Изложените доводи в касационната жалба относно материалните права на страните, настоящият състав няма как да обсъди, защото в производство по чл. 218ж ГПК (отм.) действа като контролно-отменителна инстанция. При липса на мотиви в проверяваното решение, а и неизяснен от субективна страна предмет на спора, е невъзможно да осъществи проверка относно изводите за носителя на материалното право. В заключение, решението следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Той следва да предприеме действия по уточняване и конституиране на всички евентуални съсобственици, като съобрази и данните по делото, че един от тях - Е. И. А. (Идизир Г. И.) е починал в хода на процеса, което налага да издири и призове неговите наследници. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение