Решение № 5730 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1679/2014 г.

Решение № 5730 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1679/2014 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Николов Станоев от с. Кладница, ул. "Самуил" № 31 срещу решение № 725 от 11.12.2013 г., постановено по адм. дело № 1257/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Перник, с което е отхвърлено оспорването му против решението по протокол № 1 от 11.02.2013 г. в частта му по т. 5, приложение № 2, т. 4030 на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане при Министерски съвет. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и за незаконосъобразност на оспорения пред първоинстанционния съд отказ. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на искането за получаване на обезщетение, с което да бъдат финансирани последиците от земетресението на 22.05.2012 г. и последващите трусове на територията на община Перник. Ответникът - Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане при Министерски съвет (МКВПМС), чрез юрк. Койчев в писмени бележки изразява становище за правилност на обжалваното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу неблагоприятно за нея съдебно решение, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Перник е отхвърлил оспорването на Димитър Николов Станоев против решението по протокол № 1 от 11.02.2013 г. в частта му по т. 5, приложение № 2, т. 4030 на МКВПМС, с което е отказано предоставяне на възстановителна помощ за подпомагане и възстановяване на жилището му, засегнато от природно бедствие - земетресение на 22.05.2012 г. на територията на област Перник. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма с посочване на фактическите и правни основания за постановяването му, при липса на съществени нарушения в административнопроизводствените правила. Въз основа на доказателствата по делото е обосновал извод, че жилището, за което е поискана помощта, се нуждае от частичен ремонт, при който не се извършва намеса по носещата конструкция на сградата и тя е годна за експлоатация. Направил е заключение, че в случаите на текущ ремонт държавата не дължи подпомагане и актът е постановен в съответствие с материалноправната норма на чл. 29, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на МКВПМС. Обжалваното решение е правилно. В чл. 33, ал. 1, т. 4 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) е предвидено, че всяко физическо лице има право на неотложна и възстановителна помощ, а в ал. 4 е предвидено, че тази помощ се предоставя при условия, по ред и в размери, определени с правилника по чл. 54, ал. 6. Според цитираната разпоредба Министерският съвет приема правилник за организацията и дейността на комисията, в който се определят редът за заявяване на финансовите средства и критериите за оценка на постъпилите искания за финансиране. Съгласно чл. 29, ал. 1 (в относимата редакция на разпоредбата - ДВ, бр. 75 от 2012 г.) от правилника възстановителната помощ се предоставя чрез кметовете на общини за закупуване на строителни материали, за извършване на строителни услуги или за подпомагане по предложен от общината начин. В ал. 2 на чл. 29 е предвидено, че предоставената за всеки обект помощ се определя в зависимост от претърпените вреди в размер, осигуряващ минимално необходимите битови условия на лицата по чл. 26, ал. 2, а в ал. 3 (отм.) на същата разпоредба, действаща към датата на постановяване на оспорения акт, е предвидено, че не се предоставя възстановителна помощ за текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Според определението, дадено в т. 1 от ДР на ПОДМКВПМС, "минимално необходими битови условия" по смисъла на правилника е жилище, в което има едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и едно складово помещение и няма опасност за здравето и живота на гражданите. "Текущ ремонт" на строеж по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Изводът на съда, че фактическите основания, послужили за издаване на акта, се съдържат в административната преписка, поради което не е налице нарушение във формата му, се споделя от настоящия състав. Оспореният акт, представляващ отказ да бъде отпусната поисканата от касационния жалбоподател възстановителна помощ, съдържа мотиви, като е посочено следното: несъответствие с изискванията на Правилника за организацията и дейността на МКВПМС (ПОДМКВПМС). Действително отказът е мотивиран лаконично, но в списъка на исканията с отказано финансиране, съставляващ приложение № 2 срещу името на жалбоподателя е записано: чл. 29, ал. 3 от ПОДМКВПМС, от което следва, че искането на Димитър Станоев за възстановителна помощ не е уважено на посоченото правно основание. Фактически основания за оспорения в първоинстанционното производство отказ в този смисъл са изложени като мотиви към доклада относно предоставяне на средства от републиканския бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия по т. 2 от дневния ред за заседанието на МКВПМС на 11.02.2012 г. Правилно съдът се е позовал на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, съгласно което е възможно мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставляващ част от административната преписка. В случая от приложените по делото доказателства могат да бъдат изведени фактическите и правни основания за издаването на оспорения акт. Следователно, решението на комисията в частта по т. 5, приложение № 2, т. 4030 отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и не са налице предпоставки за неговата отмяна поради нарушение във формата му, както обосновано е приел и административният съд. Доводът за постановяване на обжалваното съдебно решение в противоречие с материалния закон е неоснователен. Описаните в молбата на Димитър Станоев до кмета на община Перник щети са: напукани стени в кухнята във всички стаи, разрушени мазилки, паднали керемиди и паднала мазилка. Комисията, определена от кмета на община Перник, в състав конструктор и експерт- оценител, след оглед на жилището е изготвила конструктивно становище и оценка на вредите. В конструктивното становище е прието, че конструкцията на сградата е запазена, няма счупени греди, а повредите са само в тухлените зидове. В изготвената оценка са отразени щетите по следния начин: паднали комини и счупени керемиди, напукани мазилки по стените и таваните, напукана частично външна мазилка, посочени са видовете работи за възстановяването по обем, количество и стойност. Констатациите на експертите не са оспорени от жалбоподателя в първоинстанционното производство. Ето защо, правилно при преценката на установените фактически обстоятелства съдът е направил извод, че отстраняването на описаните щети представлява подобряване и поддържане в изправност на жилищната сграда и нейната конструкция не се засяга. Следователно, в случая отстраняването на щетите, причинени от земетресението на жилищната сграда, собственост на жалбоподателя, представлява текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ и поради това за него възстановителна помощ не се предоставя съгласно чл. 29, ал. 3 от ПОДМКВПМС. Обосновано е заключението на съда, че целта на закона не предпоставя пълно възстановяване и обезщетение за действителните вреди, в какъвто смисъл са възраженията в касационната жалба. Като е направил извод за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не е налице твърдяното касационно основание за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,