Решение № 3811 от 1.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 782/2022 г.

от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4. Съобразно ал. 2, ползвателите, които са одобрени по направлението по чл. 3, т. 3 от Наредба 4 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. , сключили са договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г. и всичките им отглеждани пасищни селскостопански животни и пасища са одобрени за подпомагане, са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 при спазване съотношението за минимум 0,15 животинска единица на хектар, независимо от категорията. Съобразно ал. 3, договорите за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които не са приведени в съответствие в срока по ал. 1 или 2, се прекратяват от кмета на общината, съответно директора на областната дирекция "Земеделие". В процесния случай дружеството е поело ангажимент за поддържане на наети общински земеделски земи в добро земеделско и екологично състояние по мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони. Ангажиментът е бил поет при обстоятелството на стопанисване на площи от общинския поземлен фонд сключен 5-годишен договор 31/24.10.2012 г. с община Средец за наемане на 1208, 21 ха общински земеделски земи пасища, мери и ливади и 5-годишен договор 115/01.08.2012 г. с община Сунгурларе за наемане на 150, 155 ха общински земеделски земи пасища, мери и ливади. На 11.08.2015 г. в ДВ, бр. 61 от 2015 г., е обнародвано изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, като в Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, в § 15 е даден срок, в който са задължени ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4 на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. При съобразяване на обстоятелството на неизпълнение на тези изисквания, с писмо от 29.02.2016 г., кметът на община Сунгурларе е прекратил договор 115/01.08.2012 г., сключен между община Сунгурларе и Аскос Пропъртис ЕООД относно право на ползване на общински земеделски имоти пасища, мери и ливади, на основание чл. 15, ал. 3, във връзка с чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост и § 15 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. С писмо от 20.04.2016 г., кметът на община Средец е прекратил договор 31/24.10.2012 г., сключен между община Средец и Аскос Пропъртис ЕООД относно право на ползване на общински земеделски имоти пасища, мери и ливади, на основание чл. 15, ал. 3, във връзка с чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост и § 15 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. С оглед на обстоятелството на съображение 5 от преамбюла на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета, за неизчерпателност на списък с възможни случаи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, които да бъдат признати от компетентните национални органи, и с оглед на това, че се подпомагат земеделски стопани, които извършват земеделска дейност в необлагодетелствани райони съгласно Наредба за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват, в касационната съдебна инстанция е възникнало съмнение в правилността на първоинстанционния съд, че заявяването от кандидата на други площи, попадащи в териториалния обхват на райони с ограничения, различни от планинските райони (НР2) не е пречка за изпълнението на многогодишния ангажимент. При съобразяване на тези обстоятелства, съдът е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съд, по който е било образувано дело С-456 от 2022 г., по което е постановено решение от 18 януари 2024 г., с което решение се съобразява тази съдебна инстанция. С решението си съдът е приел, че прекратяването от общинска администрация на договор за наем или аренда на земеделска земя, сключен за срок от 5 години с бенефициера на земеделска помощ, отпусната по програми за развитие на селските райони на държава членка, за чието финансиране е допринесъл Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони, което прекратяване е извършено вследствие на изменение на националното законодателство, въвеждащо нови изисквания, обуславящи запазването на такъв договор, може да представлява непреодолима сила или извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 47, параграф 1, когато прекратяването представлява външно, необичайно и непредвидимо за този бенефициер събитие и той е взел всички мерки, които е било възможно да вземе, без да се налага да прави прекомерна жертва, за да приведе съответния договор за наем в съответствие с въведените нови изисквания. В процесния случай, следователно промяната в законодателството следва да се определи като непреодолима сила или извънредно обстоятелство, представляващо, външно необичайно и непредвидимо за бенефициера събитие. Съобразно мотивите на решението на Съда на Европейския съюз съответният национален съд следва да прецени дали срокът, предвиден за съобразяване с новите изисквания, въведени с изменението на чл. 37и от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е бил достатъчно дълъг. Следва да се прецени и обстоятелството дали, за да изпълни тези нови изисквания дружеството е имало реална възможност да придобие животновъден обект и да регистрира в компетентните органи изисквания брой животни. Следва де се прецени и обстоятелството дали, за да спази ангажиментите си дреужеството е имало възможност да използва земи, различни от предоставените му от разглежданите в главното производство общини и дали му е било възможно да се снабди със земи, отговарящи на условията по мярка 211 от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. 2013 г. от частни физически и юридически лица. По отношение на последното обстоятелство, което следва да се изясни, отговор се дава в решението на Съда на Европейския съюз, в което се посочва, че що се отнася до преследваната с Регламент 1974/2006 цел, видно от заглавието му, той определя подробни правила за прилагането на Регламент 1698/2005 относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР. Съгласно чл. 37 от посочения регламент плащанията, предназначени да компенсират природни условия в планинските райони и плащанията в полза на други области с неблагоприятни природни условия по принцип се отпускат на земеделски производители, които се задължават да упражняват своята селскостапанска дейност в съответните райони най-малко за пет години от първото плащане. Следователно постигането на тази цел предполага земеделските производители, сключили договори за наем за период най-малко от пет години, за да разполагат с намиращите се в такива райони земи с цел упражняване на селскостопанската си дейност и получаване на съответните доходи, да могат да използват тези земи през посочения период. По отношение на първия въпрос не изглежда срокът, предвиден в § 15 от приходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи да е бил достатъчно дълъг, за да може дружеството да се съобрази и да спази новите изисквания. Промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи са обнародвани в ДВ, бр. 14 от 20 февруари 2015 г. Параграф 15 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, съгласно който ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г. са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4, е обнародван в ДВ, бр. 61 от 15 август 2015 г. Не изглежда да е вероятно този срок от 5 месеца да е напълно достатъчен за търговското дружество да придобие качеството на собственик или ползвател на животновъден обект с пасищни селскостопански животни, регистрирани в интегриранана информационна система на Българската агенция за безопасност на храните. Изводите си тази съдебна инстанция съобразява с обстоятелството на предвидена формална процедура по регистрация на животновъдните обекти в чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Процедурата по регистрация предполага подаването на заявление с приложени документи, което подлежи на разглеждане по определен ред, възможност за отказ от регистрация, който отказ съобразно чл. 137, ал. 7 от Закона за ветериарномедицинската дейност подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Несъмнено е също така обстоятелството, че придобиването на качеството на собственик или ползвател на животновъден обект предполага неоходимостта от финансиране, което несъмнено не се включва и не се предполага от подпомагането на бенефициера по съответната мярка за подпомагане. Несъмнено е обстоятелството, че че Аскос Пропъртис ЕООД е регистрирано с уникален регистрационен номер (УРН) 592845 в Държавен фонд "Земеделие" със заявление за подпомагане по мярка 211, направление "Плащания на земеделски стопани за природни ограничение в планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Дружеството е поело ангажимент за поддържане на наети общински земеделски земи в добро земеделско и екологично състояние по мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони. Ангажиментът е бил поет при обстоятелството на стопанисване на площи от общинския поземлен фонд сключен 5-годишен договор 31/24.10.2012 г. с община Средец за наемане на 1208, 21 ха общински земеделски земи пасища, мери и ливади и 5-годишен договор 115/01.08.2012 г. с община Сунгурларе за наемане на 150, 155 ха общински земеделски земи пасища, мери и ливади. Несъмнено е обстоятелството също така, че не съществува изискване изпълнението на мярката да бъде по отношение на площи, които са частна държавна или частна общинска собственост. Несъмнено е, обаче обстоятелството, че подпомагането се осъществява само по отношение на площи с определени характеристики, а именно по отношение на площи с природни ограничения в планинските райони. Следователно допустими за подпомагане не са всички площи, а подпомагането е по отношение на земеделски стопани, които извършват земеделска дейност в необлагодетелствани райони съгласно Наредба за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват. Допустими за подпомагоане са земеделски площи, попадащи изцяло в необлагодетелстван район. Териториалният обхват на планинските райони е ограничен, като в него се включват землищата на населените места, посочени в приложение 1 от посочената наредба. Тази съдебна инстанция съобразява и обстоятелството че съгласно чл. 37 от Регламент 1698/2005 плащанията, предназначени да компенсират неблагоприятни природни условия в планинските райони и плащанията в полза на други области с неблагоприятни природни условия по принцип се отпускат на земеделски производители, които се задължават да упражняват своята селскостопанска дейност в съответните райони най-малко за пет години от първото плащане. Следователно, постигането на тази цел предполага земеделските производители, сключили договор за наем за период най-малко от пет години, за да разполагат с намиращите се в такива райони земи с цел упражняване на селскостопанската си дейност и получаване на съответните доходи, да могат да използват тези земи през посочения период. Тази съдебна инстанция съобразява и отговора даден в решението на Съда на Европейския съюз, свързан с приложимостта на чл. 45, параграф 4 от Регламент 1974/2006. Съгласно даденото разрешение, чл. 45, параграф 4 трябва да се тълкува, че не се прилага към положение, при което невъзможността бенефициерът на земеделска помощ да продължи да спазва поетите от него задължения произтича от прекратяването от общинска администрация на договора за наем или аренда на земеделска земя, сключен за срок от 5 години с този бенефициер, което прекратяване е извършено вследствие на изменение на националното законодателство, въвеждащо нови изисквания, а именно бенефициерът да притежава животновъден обект и да регистрира в компетентните национални органи определен брой селскостопански животни, чието спазване е условие за запазването на такъв договор. При съобразяването на тези обстоятелства, първоинстанционното решение се определя като неправилно, следва да бъде отменено като неправилно, а административният акт отменен като незаконосъобразен. От страна на касатора е направено искане за присъждане на разноски, което е неоснователно при съобразяване на обстоятелството на непредставен списък на разноските.