Решение № 116 от 7.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13098/2013 г.

Решение № 116 от 7.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13098/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Димитър Благоев Димитров против решение по адм. д. № 1069/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив. Иска отмяна на решението с оплакване на нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Отказът не е мотивиран, поради което решението на съда е неправилно. Твърди, че има необходимите психо-физически качества като бивш кадрови военен офицер да притежава оръжие, което му е потребно, за да защитава личното си имущество и здраве. От 14 години е доказвал основателна причина за разрешително за носене, съхраняване и ползване на късо нарезно оръжие. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ не изисква посочване на основателна причина. Ответната страна не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Разпоредбата на Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ не е специална по отношение на общата разпоредба на чл. 58, ал. 1, която съдържа отрицателни предпоставки за издаване на разрешение за оръжие, валидни при всички случаи на искания по този закон. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 не предвижда по-благоприятен режим и не съдържа изключения за неприложимост на предпоставките по чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Разпоредбата урежда специфични случаи /като разпоредбата на чл. 77, ал. 1 и ал. 2 от закона/, когато за някои категории лица се изискват и специфични други документи. Съобразяването на решението на административния орган с общите условия по чл. 58, ал. 1 от закона следва и от разпоредбата на чл. 83 от ЗОБВВПИ, където е разписано задължението му за оценка на пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение. Доводите за продължителност на стажа във въоръжените сили и липсата на противоправно поведение не са относими към материалноправните предпоставки за издаване/отказ на разрешение обстоятелства, поради което не е процесуално нарушение необсъждането им в мотивите на съдебния акт. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: В производство по чл. 83, ал. 6 от ЗОБВПИ първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Димитър Благоев Димитров против заповед № К-04-1 от 22.03.2013 г. на началник IV РУП на МВР гр. Пловдив, с която е отказано издаване на разрешение за съхранение и продължаване на разрешение за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие. Прието е, че заемането на длъжност "продавач-консултант" в търговско дружество и задължението за внасяне на оборотните парични средства в банка не представлява основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от закона, а разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ не е специална, поради което е необходимо доказване на основание по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Административното производство е започнало по заявлението на жалбоподателя от 2.01.2013 г., с което е поискал презаверяване на разрешително за носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Заявлението е по образец на полицията, като графите "месторабота" и "длъжност " са попълнени. В графата "оръжието ми е необходимо за" молителят е посочил като причина: "за самоотбрана като бивш офицер на Българската армия". С писмо изх. № К-04/31.01.2013 г. на началника на IV РПУ - Пловдив на заявителя са дадени указания за представяне на "обяснения, документи и др. доказателства, обосноваващи необходимостта от притежаване на оръжие". В отговор жалбоподателят е представил служебна бележка от 12.02.2013 г., издадена от началника на Щаба на военно формирование № 46690 за установяване на обстоятелството, че о. р. майор Д. Благоев Димитров е служил във военно формирование 46690, гр. Пловдив до 1.06.2004 г., както и доказателства, че към момента на подаване на заявлението работи като "продавач-консултант" във "Вивекс" ООД. В писмото от 18.02.2013 г. до началника на IV РПУ на МВР гр. Пловдив, към което са приложени писмените доказателства, жалбоподателят е посочил в отговор на указанията по чл. 34, ал. 1 от АПК като причина за молбата самоохрана и охрана на семейството, сигурност при изпълнение на служебни задължения в търговско дружество във връзка с пренасяне на пари. За да откаже издаването на разрешително административният орган е изложил мотиви, молителят трябва да посочи основателна причина, която да обосновава по несъмнен начин издаването на разрешението предвид начин на живот, среда, работа, отговорности и т. н., каквито в случая липсват. Правният проблем по делото е дали чл. 78, ал. 2 от ЗОБВПИ е специална разпоредба за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие/късоцевни огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на лица държавни служители от МВР, от ДАНС, ДАТО, от Главна дирекция "Охрана" и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието и военнослужещите от въоръжените сили, НРС и НСО ал. 1 с прекратено служебно правоотношение или е необходимо основание за разрешение по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВПИ. Настоящият съдебен състав намира, че съдът и административният орган са приложили правилно чл. 78, ал. 2 от ЗОБВПИ. Качеството на лицата, посочени изчерпателно в чл. 78, ал. 1 от ЗОБВПИ като държавни служители към конкретно изброени силови ведомства, както в случая на непрекратени, така и в случая на прекратени служебни правоотношения, не е основание да получат разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на лично късоцевно огнестрелно оръжие/късоцевни огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Именно в качеството си на бивш офицер от армията, жалбоподателят е поискал продължаване на срока на разрешението за ползване и съхранение на лично, а не на служебно оръжие. В административното производство, започнало по инициатива на гражданин, компетентният административен орган дължи произнасяне по отправеното до него искане. В случая искането за издаване на разрешение е основано на обстоятелството, че заявителят е бивш офицер от Българската армия, което обстоятелство има значение за ползването на по-облекчен ред за разглеждане на заявлението и необходимите документи, посочени в чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Относно основанието обаче за издаване на разрешението се прилагат общите разпоредби, сред които е правилото на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, въведено като забрана за издаване на разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях при липсата на основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. Разрешението за носене и употреба на оръжие за лични цели от военнослужещ с прекратено служебно правоотношение се издава също при наличието на лимитативно изброените в закона причини. Обсъждането на доказателства за настоящата месторабота и длъжност е неотносимо към основанието, на което е поискано разрешението. Разрешението за издаване на оръжие с цел охранителна дейност става в друго производство. Обстоятелството, че в предходни години жалбоподателят е получавал позитивен административен акт не обвързва административният орган. Отхвърлителното решение на съда съответства на доказателствата по делото, поради което е обосновано и материално законосъобразно. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение