Решение № 575 от 14.10.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002104144/2024 г.

Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Санмина България“ ЕООД против решение №760 от 12.06.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело №988 по описа за 2024 г. на Пловдивския окръжен съд, VIII състав, в частта, с която е отменено решение № 434 от 26.01.2024 г. по гр. д. № 7393 по описа за 2023 г. на Пловдивския районен съд, първи граждански състав, за отхвърляне на предявения от А. Р. К. против „Санмина България“ ЕООД иск с правно основание чл.344, ал.3 от КТ за заплащане на обезщетение за оставането му без работа над размера от 3 498, 43 лв. до 11 346, 48 лв. и за периода след 14.05.2023 г. до 21.09.2023 г. и вместо него е постановено друго, с което това обезщетение е присъдено. Касаторът твърди, че в обжалваната част решението на Пловдивския окръжен съд е недопустимо, тъй като ищецът е извършил и първоинстанционният съд е допуснал в последното публично съдебно заседание на 16.1.2024 г. намаление на размера на предявения иск за заплащане на обезщетение за оставането му без работа от сумата 12 228, 24 лв. на 3498, 43 лв. и на периода- вместо от 21.03.2023 г. до 21.09.2023 г.- от 21.03.2023 г. до 14.05.2023 г. Ето защо моли в тази част решението да бъде обезсилено. А. Р. К. признава, че е намалил иска за претендираното обезщетение за оставане без работа, поради което въззивното решение е недопустимо в частта, с която му е присъдено такова обезщетение над претендирания размер. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посоченото в жалбата основание за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу горепосочената част на решението на Пловдивския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, уважен в размер на 11 346, 48 лв. Решението в тази част е допуснато до касационно обжалване с определение №2083 от 28.04.2025 г. по настоящото дело поради вероятната му недопустимост. С влезлите в сила части на въззивното решение е отменено решение № 434 от 26.01.2024 г. по гр. д. № 7393 по описа за 2023 г. на Пловдивския районен съд, първи граждански състав, и вместо него е постановено друго, с което е признато за незаконно и е отменено прекратяването на трудовото правоотношение с А. Р. К., извършено със заповед № 77 от 20.03.2023 г., работникът е възстановен на заеманата преди това длъжност и работодателят е осъден да му заплати 3 498, 43 лв. обезщетение за оставането му без работа за периода от 21.03.2023 г. до 21.09.2023 г. Видно от протокол № 417 по гр. д. № 7393 по описа за 2023 г. на Пловдивския районен съд, I граждански състав, пълномощникът на ищеца е поискал и първоинстанционният съд е допуснал изменение в периода и размера на иска за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ от 12 228, 24 лв. за периода от 21.03.2023 г. до 21.09.2023 г. на 3 498, 43 лв. за периода 21.03.2023 г. до 14.05.2023 г. Следователно, присъждайки обезщетение над 3 498, 43 лв. до 11 346, 48 лв. и за периода след 14.05.2023 г. до 21.09.2023 г., въззивният съд се е произнесъл по иск, какъвто вече не е бил предявен. В тази част въззивното решение е постановено плюс петитум в нарушение на принципа на диспозитивното начало, поради което е недопустимо и следва да бъде обезсилено на основание чл.270, ал.3 от ГПК във връзка с чл.293, ал.4 от ГПК/решения № 437 от 10.07.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 2879/2024 г., №60127 от 26.10.2021 г. по т. д. № 1542/2020 г., I ТО, № 220 от 19.06.2012 г. по гр. д. № 741/2011 г., IV ГО, № 307 от 4.10.2011 г. по гр. д. № 1187/2010 г. на III ГО, № 133 от 26.05.2011 г. по гр. д. № 664/2010 г. на III ГО на ВКС и др./ При този изход на спора „Санмина България“ ЕООД дължи на А. Р. К. 1435, 55 лв. за адвокатско възнаграждение за касационното производство във всички части/допуснати и недопуснати до касация/ съразмерно с изхода на спора, а А. Р. К. дължи на „Санмина България“ ЕООД 186, 96 лв. държавна такса за касационното производство. Присъденото от въззивния съд адвокатско възнаграждение на А. Р. К. за разноски за двете инстанции трябва да бъде намалено от 3 200 лв. на 2 871, 10 лв. „Санмина България“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК 299, 94 лв. държавна такса по сметката на ВКС. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение