Решение № 14380 от 15.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1034/2012 г.

Решение № 14380 от 15.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1034/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба от директора на дирекция Обжалване и управление на изпълнението гр. В. при ЦУ на НАП против решение № 2975 от 15.12.2011 г. на Административен съд гр. В. /АС/, постановено по адм. д. № 1230 по описа за 2011 г., с което по жалба на "Юникомс Хедкуотърс" ООД /предишно наименование "Юником" ООД/ е отменен РА№ 180900613/06.11.2009 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на НАП - гр. Р., потвърден с решение № 819/28.01.2010 г., на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. В. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи посочените основания, касаторът моли решението да бъде отменено и делото да бъде решено по същество, като бъде отхвърлена подадената жалба против ДРА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Юникомс Хедкуотърс" ООД не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Производството пред АС е повторно и в изпълнение указанията на съда дени в отменително решение № 4457/30.03.2011г, постановено по адм. д. № 11185/10 г. по описа на ВАС, с което е отменено решение № 1382/02.07.10 г., постановено по адм. д. № 540/10 г., в частта на определени данъчни задължения за данък върху добавената стойност за д. п. м. 08.2007 г. в размер на 8 730.00 лв. и лихви в размер на 2 673.22 лв. И в тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Предмет на обжалване пред АС е бил РА№ 180900613/06.11.2009 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на НАП - гр. Р., потвърден с решение № 819/28.01.2010 г., на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. В. при ЦУ на НАП, в частта на определени данъчни задължения за данък върху добавената стойност за данъчен период м. 08.2007 г. в размер на 8 730.00 лв. и лихви в размер на 2 673.22 лв, представляващи отказано право на данъчен кредит за доставка на услуга "реклама" осъществена от "Търговска къща ЕДА" ЕООД. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че от събраните в хода на ревизията доказателства - Договор за рекламни кампании, промотиране на продукти за рекламиране и популяризиране дейността на дружеството, протокол от 08.08.2007 г.; трудови договори, ведомости за заплати, фактури за закупуване на материали, както и от изготвените в хода на съдебното производство първоначална и допълнителна ССчЕ, безспорно се установява, че "Търговска къща ЕДА" ЕООД е разполагало с техническата възможност да организира и проведе промотиране на дейността на "Юникомс Хедкуотърс" ООД. Съдът е приел, че услугата е реално предоставена на дружеството-жалбоподател, като са налице условия за признаване на прихода от тази доставка при "Търговска къща ЕДА" ЕООД, съгласно цитираните в решението норми от ЗСч. и СС - 18 "Приходи". Решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Спорът в хода на съдебното обжалване на РА в тази му част е бил налице ли е облагаема доставка "реклама" по смисъла на чл. 9 и чл. 12 от ЗДДС, по договор между жалбоподателя и доставчика "Търговска къща ЕДА" ЕООД, която е документирана с фактури № 176/08.08.2007 г. Услугата съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС, се счита за извършена на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея, съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Приходът, по смисъла на ЗСч и СС 18 "Приходи", т. 7.2. вр. т. 5.1. "в" се признава, когато разходите, направени по сделката, както и разходите за завършване на услугата, могат надеждно да бъдат измерени. Тези обстоятелства следва да бъдат установени със съответните доказателства при изпълнителя на услугата. След като "Търговска къща ЕДА" ЕООД, в качеството си на доставчик е издал на жалбоподателя фактура за рекламна услуга, към 08.08.2007 г. и на посочената в нея стойност, това по смисъла на стандарта означава, че разходите за нея следва да са направени и да могат да бъдат надеждно измерени, към момента на издаването и. В хода на ревизионното производство, органите по приходи са изискали доказателства от доставчика и от ревизираното лице, но представените са приети за неотносими към процесната доставка. От приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза, се установява, че експерта не е в състояние да се произнесе как са осчетоводени разходите при доставчика, въз основа на представените по делото първични счетоводни документи /по-конкретно копията на фактурите за закупени материали-кафе, безалкохолни напитки, бира и др./, поради липса на счетоводни регистри за съответните периоди - м. май - юли 2006 г., т. е. представените от "Търговска къща ЕДА" ЕООД фактури за закупени материали през м. 05, м. 06 и м. 07.2006 г. /безалкохолни напитки/ не може да се установи, че са във връзка с процесната доставка, тъй като липсва счетоводно отразяване /изписване/ на същите като разход за извършената услуга. На следващо място общата стойност на фактурите за закупени напитки, значително надхвърля стойността на процесната услугата. Други доказателства, от които да се установява каква е стойността и количеството на вложените материали, труд и др. в процесната реклама не са ангажирани. В хода на ревизията представител на ревизираното дружество е заявил, че "рекламната стратегия е включвала популяризиране на фирма "ЮниКомс" сред потенциални крайни потребители на продуктите на фирмата. Кампанията е имала за цел да се раздадат закуски, безалкохолни напитки и кафе на случайни минувачи с цел изграждане на добър имидж на компанията. Промотираните продукти са закуски, като банички, кроасани, фъстъци, солети, чипс, Кока-Кола, Фанта, натурален сок и Нескафе. Промоциите на открито са се провели между 14.06.2007 г. и 26.08.2007 г. Анкетата се е провеждала устно. Резултатите не са се записвали. Закупуването на закуските и безалкохолните напитки е направено от "Еда" ЕООД". Тези обяснения са в противоречие с представените от доставчика доказателства за закупени материали На следващо място необосновано съдът е приел, че доставчика притежава нужния персонал за извършване на рекламата. От заключението на вещото лице се установява, че не може да се определи кои лица от персонала нает от доставчика са извършили анкетирането и как положения труд е отразен в стойността на услугата. Неправилно съдът е кредитирал Протокола за промоция от 08.08.2007 г., тъй като от една страна същият е частен документ без материална доказателствена сила и от друга страна включва промоции на открито с раздаване на закуски, безалкохолни напитки и кафе, като част от които са за последващи сключването му дати - 25.08.2007 г. и 26.08.2007 г. На следващо място не е установено как е формирана стойността на услугата анкетиране, тъй като видно от протокола стойността на 1 брой анкетирано лице е различна във всяка зона на анкетиране. На следващо място освен обясненията на представляващия дружеството не се установява, какво включва уговореното в Договор за рекламни кампании, промотиране на продукти за рекламиране и популяризиране дейността на дружеството Съгласно чл. 2 от договора рекламната дейност ще се извършва по вид и тематика, съгласувани между възложителя и изпълнителя по предварително разработена рекламна стратегия и календарна схема, каквито липсват по делото. В тази насока няма пречка едно дружество да промотира дейността си, така както е приел АС, без да бъдат раздавани продукти произвеждани от него, но следва да е ясно между страните в какво се изразява услугата и как ще бъде извършена, поради което и като е приел, че са налице предпоставките за наличие на данъчно събитие и доставка на услуга, по смисъла на чл. 25, ал. 2 и ал. 5, т. 1, във вр. с чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отхвърли жалбата в тази част. Основните предпоставки на правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, а ограниченията от това право са регламентирани в чл. 70 от закона. Наличието на доставка /данъчно събитие/ е основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит и доколкото наличието на реална доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на услуга е "неправомерно" по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е основание за непризнаване право на данъчен кредит. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на касатора, ответника следва да заплати направени по делото разноски в размер на 990 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК