Решение № 311 от 11.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9092/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по две касационни жалби, подадени от :1. Г. Динков, чрез адв.Димитров и 2. Х. Савова, С. Петкова, Р. Терзиева и А. Савов, чрез адв.Москов срещу решение 4092/19.06.2023 г., постановено по адм. дело 9381/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на Г. Динков срещу заповед РД09501383 от 04.11.2008 г. на главния архитект на Столична община. С доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и административните правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът главен архитект на Столична община не ангажира становище по касационната жалба. Ответниците Н. Тодоров и М. Тодорова, чрез адв. Топалов, изразяват становище за неоснователност на касационните жалби и молят да бъде оставено в сила обжалваното решение като обосновано и правилно. Ответникът В. Иванов оспорва жалбите и счита, че обжалваното решение е правилно. Ответницата О. Маринова не ангажира становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага да се потвърди решението като обосновано, правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срок, а разгледани по същество неоснователни. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Г. Динков срещу заповед РД09501383 от 04.11.2008 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, във връзка с §1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, чл. 59, чл. 110, ал. 1, т. 4 от ЗУТ и т. 43 от Приложение към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО е одобрен ПЗ /план за застрояване/ за поземлен имот 762, кадастрален лист А-З-7-Г, местност Шеовица, [населено място], гр. Банкя, съгласно приложения проект. Прието е,че жалбата е процесуално допустима, тъй като от приложените по административната преписка разписни листове не може да се установи по категоричен начин датата на обявяване на процесната заповед на жалбоподателя Динков. По същество е прието, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Обсъдено е заключението на приетата без оспорване по делото съдебно-техническа експертиза във връзка с останалите доказателства, които установяват, че имот с планоснимачен 406 от кадастрален лист А-3-7-Г от цифровия кадастър на Столична община не е идентичен с имот с идентификатор 32216.2291.406 по действащата КК, одобрена след постановяване на обжалваната заповед ,със заповед РД-18-12- от 17.01.2012 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър,т.е. не е идентифициран собствения на оспорващия Динков имот. Въпреки това, административният съд е изследвал законосъобразността на оспорената заповед по реда на чл.146,т.1 до т.5 от АПК, като е приел,че тя отговаря на изискванията на приложимата законова норма на чл. 59, ал. 1 от ЗУТ - не се установява съществуването на обстоятелства, съставляващи пречка за допускане и одобряване на ПУП-ПЗ за неурегулирания поземлен имот 762, собственост на Н. Тодоров и М. Тодорова. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221,ал.2, предл.второ от АПК. Безспорно е установено по делото, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, във връзка с §1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, чл. 59, чл. 110, ал. 1, т. 4 от ЗУТ и т. 43 от Приложение към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО и с нея е одобрен единствено ПЗ за поземлен имот 762, кадастрален лист А-З-7-Г, местност Шеовица, [населено място], гр. Банкя, който не е установено по безспорен начин, че граничи със собствения на оспорващия Динков имот с пл. 406 от кадастрален лист А-3-7-Г от цифровия кадастър на Столична община. Доводите на оспорващият са базирани на незаконосъобразност на предвидения достъп до имот 762, който не е в обхвата на процесната заповед. Следователно тези възражения се явяват ирелевантни в настоящето производство. Предвид изложеното и тъй като не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото и липса на заявени претенции от ответниците за присъждане на разноски,такива не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,