Решение № 14927 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 368/2019 г.

Решение № 14927 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 368/2019 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Н. Карастергиос, [гражданство], срещу решение № 120 от 2.11.2018 г. по адм. дело № 233/2018 г. по описа на Административен съд - Видин, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-14-2055/17.08.2018 г. на началник областен отдел "Автомобилна администрация" /ООАА/ - Видин, с която на основание чл. 106а, ал. 2, т. 2, 3 и 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) е приложена принудителна административна мярка (ПАМ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неправилност на решението. Оспорва компетентността на издателя на оспорения административен акт. Счита за неправилен извода на съда за спазване изискването на форма при издаването на заповедта, тъй като в същата не е посочен адресат, което по аргумент на чл. 59, ал. 1, т. 3 АПК я опорочавало до степен нищожност. Оспорва констатацията, че към момента на издаване на заповедта няма постоянен адрес на територията на Република България, тъй като не е отписан от регистрирания такъв при получаване на изтеклото си към момента разрешително за продължително пребиваване, което същият имал намерение да поднови. Счита, че не са били налице предпоставките на чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП за прилагане на ПАМ. Сочи съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като процесната ПАМ е приложена спрямо водача, а не спрямо собственика на автомобила. Изложено е, че е налице и съществено процесуално нарушение осуетяващо правото му на защита, тъй като не му е бил осигурен преводач при издаване на акта, именно поради което и съставеният акт за установяване на административно нарушение не е подписан от него. Твърди немотивираност на обжалваното решение, тъй като съдът не е обсъдил всички възражения, направени в жалбата и допълнителното писмено становище. По подробно изложени в жалбата доводи касаторът иска отмяната на обжалваното решение, както и отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски по делото. Ответната страна - началникът на областен отдел "Автомобилна администрация" - Видин, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата административният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 17.08.2018 г. Н. Карастергиос е извършвал международен превоз на товари. Транспортът е осъществен с товарен автомобил марка "ДАФ" с рег. [рег. номер на МПС] и прикачено към него полуремарке от категория 04 Шмитц с рег. [рег. номер на МПС], собственост на "Евротрак Лизинг" ЕООД. Водачът е извършил нарушение - не е представил удостоверение за психологическа годност. За установеното му е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия А-2018 № 253555, във връзка с което с наказателно постановление (НП) № 25-0000410/17.08.2018 г. му е наложено наказание глоба в размер на 500 лева. Карастергиос няма постоянен адрес на територията на Република България, видно от представеното удостоверение за пребиваване на граждани на ЕС, същото е било с изтекъл срок на валидност към датата на проверката. По тези съображения, на основание чл. 106а, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4 ЗАвтП, началник ОО "АА" - Видин е приложил спрямо Карастергиос ПАМ, с която е постановено сваляне на предната табела и отнемането на документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство и документите свързани с извършвания превоз, до заплащането на наложената с НП глоба в размер на 500 лева. Със същата заповед е определено като място за домуване на МПС-то охраняем паркинг на фирма "Класик 2000" ЕООД - Видин, като разходите за това са за сметка на водача. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, в предвидената, съгласно чл. 107, ал. 1 ЗАвтП, респ. чл. 59, ал. 1 и 2 АПК, форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон. Въз основа на приетите доказателства решаващият състав е приел, че са били налице материалноправните предпоставки на чл. 106а, ал. 2, т. 2, т. 3, т. 4 ЗАвтП за издаване на заповедта. Оплакванията, че не е посочен адресат на акта са счетени за неоснователни, тъй като и в съдържанието на заповедта и в разписката на ПАМ е вписано изрично името на Карастеригос. За неоснователни са приети и доводите за нарушение на административнопроизводствените правила, с твърдения, че административния орган не е констатирал извършените нарушения по надлежен начин и не е дал възможност на жалбоподателя да възрази срещу акта. Доводите за наличието на процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение срещу водача на товарния автомобил, както и законосъобразността на издаденото наказателното постановление са приети за неотносими към производството по оспорване на ПАМ. Посочено е, че в случая безспорно е установено нарушението на специалния закон, фактическите констатации на органа не са оборени от жалбоподателя, като последният е реализирал правото си на защита срещу приложената му ПАМ, поради което са счетени за неоснователни и твърденията за съществени процесуални нарушения. Решението е правилно. По същество с касационната жалба се преповтарят възраженията и оплакванията, направени в първоначалната жалба до административния съд, които са подробно обсъдени и се споделят от настоящата инстанция. Неоснователни са доводите на касатора за липса на компетентност на издателя на оспорената заповед. Съгласно чл. 107 ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. Видно от т. 4 от приложената по делото заповед № РД-01-212/15.05.2015 г. на изпълнителния директор на ИА "АА", началникът на областен отдел "Автомобилна администрация" към ГДАА е упълномощен да прилага ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП. На следващо място неоснователни са твърденията за нарушение на изискването за форма, изразяващо се липса на адресат и разпоредителна част. Разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "г" ЗАвтП предвижда прилагането на принудителна административна мярка по отношение на МПС, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари. Процесната ПАМ е свързана с конкретното превозно средство. От съдържанието на правните последици на приложената ПАМ, свързани с възпрепятстване движението на МПС, следва изводът, че адресат на приложената мярка е водачът-нарушител, на когото именно е и връчена заповедта. Не е ясно на какво са базирани доводите на касатора за липса на разпоредителна част в оспорената заповед, какъвто порок не се установява в случая. Със заповедта е разпоредено прилагането на процесната ПАМ, фактическите и правните основания за прилагането й, начинът и срокът на действието. Неоснователни и недоказани са и твърденията за наличие на постоянен адрес на територията на Република България на касатора. Доказателства в този смисъл не са представени нито пред административния орган, нито в съдебното производство. Видно от приложеното копие от разрешителното за пребиваване на продължително пребиваващ в страната чужденец (л. 21-22 от адм. д. № 233/2018 г.), същото е изтекло на 6.08.2018 г. Касаторът не е представил документи доказващи наличие на постоянен адрес на територията на страната, а представеното разрешително, поради изтекъл срок на валидност не може да служи за доказателство в този смисъл. Доводът на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от административнонаказващия орган, изразяващи се в неосигуряването на преводач, което е нарушило правото му на защита, също са неоснователни. Процесуалният представител на касатора твърди, че АУАН не съдържа подпис за съгласие със съдържанието на акта и дали възразява срещу него. Тези твърдения противоречат на доказателствата по делото. Видно от АУАН, същият е подписан лично от касатора, като е направено пояснение на английски език, че притежава исканото удостоверение, но го е забравил в офиса в Благоевград. От посоченото следва, че Н. Карастергиос е бил информиран за констатираното нарушение и дори е възразил срещу него. Същевременно същият е упълномощил адвокат в съдебното производство, поради което правото му на защита е реализирано. В тази връзка неоснователни са и доводите за нарушение на разпоредбите на ЗАНН и НПК, тъй като производството по издаване на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "г" ЗАвтП се развива по правилата на АПК, като с издадения индивидуален административен акт се цели бързина на производството, за да се спре дейността по превоз на пътници или товари, извършвани в нарушение на законовите изисквани. Възраженията във връзка с приложението на чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП са неотносими към правния спор, доколкото посочената разпоредба не е основание за издаването на оспорената заповед. Разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "г" ЗАвтП предвижда, че за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "временно спиране от движение на МПС", с което се извършва превоз на пътници или товари, когато нарушителят няма постоянен адрес на територията на Република България – до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за извършеното нарушение. Налагането на ПАМ се осъществява от органите по контрол чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, и свързаните с извършвания превоз документи – чл. 106а, ал. 2, т. 2 ЗАвтП, и определяне на най-близкия платен охраняем паркинг като място за домуване на спряното от движение превозно средство, като разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са за сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи – чл. 106а, ал. 2, т. 4 ЗАвтП (в приложимата редакция преди отм. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.). В настоящия случай е безспорно установено, че на касатора е съставен акт за установяване на административно нарушение, а впоследствие е издадено и наказателно постановление, с което е наложено наказание "глоба" в размер на 500 лв. Глобата е платена на 17.08.2018 г., на която дата е издадена и връчена и обжалваната заповед. Изложеното по-горе води до извод, че в случая са били налице материалноправните предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "г" и ал. 2, т. 2 и т. 4 за прилагане на ПАМ – водачът е чужд гражданин с изтекло разрешително за продължително пребиваване и който няма постоянен адрес на територията на Република България, извършил е нарушение на Закона за автомобилните превози, за което му е съставен АУАН и му е наложена глоба с НП. Посочването на т. 3 на чл. 106 а, ал. 2 ЗАвтП в процесната заповед не е нарушение, обуславящо отмяна на заповедта, доколкото такава мярка няма данни по делото фактически да е наложена, нито са наведени възражения в тази насока. С оглед изложеното първоинстанционният съд, като е обсъдил установените фактически обстоятелства по делото, както доводите и възраженията на страните, правилно и обосновано е приел, че са налице материалноправните предпоставки, посочени в оспорената заповед за прилагане на ПАМ. С оглед изложеното не са налице релевираните доводи за отмяна на първоинстанционното решение и същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение