Решение № 570 от 15.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 601/2008 г.

Решение № 570 от 15.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 601/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по искане на задочно осъдения А. И. А. за възобновяване на нохд № 370/2007 г. на Сливенски окръжен съд и отмяна на постановената по него присъда № 32 от 20.12.2007 г. и връщане на делото за ново разглеждане на досъдебното производство. В искането се излагат доводи, че осъденият не е знаел за наказателното преследване срещу него. Отсъствено е привлечен на досъдебното производство за престъплението за което е осъден. Проведено е без да се защити и участва в събирането на доказателствата. Не е знаел и не участвал и в съдебното производство. Искането се поддържа лично от подсъдимия и чрез процесуален представител. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните установи следното: С цитираната присъда осъденият А. А. е признат за виновен по чл. 152 ал. 3, т. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НК и осъден на десет години лишаване от свобода и по чл. 256 ал. 2 (отм.), вр. с чл. 20 НК също на десет години лишаване от свобода. По правилата на съвкупността е опредено общо наказание от десет години лишаване от свобода. На основание чл. 24 НК това наказание е увеличено с още три години, или да изтърпи тринадесет години лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим. Искането за възобновяване е основателно. Досъдебната фаза на процеса е протекла без участието на осъденото лице. С постановление от 8.04.1992 г. и 6.08.1992 г. А. е привлечен в качеството си на обвиняем за извършена от него взломна кражба и взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 2 000.00 лв. и освободен. В разпита си като обвиняем от 8.04.1992 г. се е признал за виновен, като разказал и за извършеното престъпление в съучастие с П. К. изнасилване и грабеж над пострадалата Д. В. За тези престъпления не е привлечен като обвиняем. След многократни спирания за издирване на обвиняемия А. и пострадалата делото е възобновено и е привлечен като обвиняем отсъствено на 21.03.2007 г. по чл. 256 ал. 2 (отм.), вр. с чл. 199 ал. 1, т. 4, вр. чл. 20 ал. 2 и по чл. 152 ал. 3, т. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НК с участието на служебен защитник и взета мярка за неотклонение "подписка". На 27.03.2007 г. от прокурора е взета мярка за неотклонение "задържане под стража" за срок от 72 часа и е обявен за общодържавно издирване. Има и последващо привличане на 4.06.2007 г.проведено при същите условия. След приключване на разследването е изготвен обвинителен акт и делото внесено в съда по тези обвинения. В първото по делото заседание, съдът е приел, че са налице условията по чл. 269, ал. 3, т.т. 1 и 2 НПК след като А. не е намерен на посочения от него адрес и местожителството му в страната не известно, е даден ход на делото, като е назначен служебен защитник. Взета е постоянна мярка за неотклонение "Задържане под стража" и направено искане до МВР за обявяването му за издирване. След отлагания поради нередовно призоваване на пострадалата В., делото е приключило присъда на 20.12.2007 г. Същата не е протестирана и обжалвана и е влязла в сила. По европейска заповед на арест осъденият А. на 28.08.2008 г. е бил задържан в Република Гърция и приведен в страната за изтърпяване на наложеното му наказание. При тези обстоятелства осъденият А. обективно не е знаел да воденото срещу него наказателно преследване на извършените престъпления за които е осъден. В случая не са използвани всички дадени от закона средства от страна на прокуратурата и съда за установяване на неговото местоживеене и призоваване за участие в процеса. По конкретното дело осъденият не е участвал и в двете фази на наказателния процес и не е гарантирано правото му на лично участие. Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и практиката на Съда в Страсбург изисква на задочно осъдения да бъде предоставено правото да бъде изслушан и да поиска преразглеждане на делото в негово присъствие. Налице са необходимите предпоставки по чл. 423 ал. 1 НПК и следва производството по нохд № 370/2007 г. на Сливенския окръжен съд да се възобнови, като постановената по него присъда № 32 от 20.12.2007 г. се отмени само по отношение осъждането на подсъдимия А. И. А. по чл. 152 ал. 3, т. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НК и по чл. 256 ал. 2(отм.), вр. с чл. 199 ал. 1, т.4, вр. с 198 ал. 1, вр. с чл. 20 ал. 2НК, както и приложението на чл. 23 и чл. 24 НК. На основание чл. 425 ал. 2 НПК, делото следва да се върне на Сливенска окръжна прокуратура където е започнало задочното производство, защото това е стадия от който лицето е лишено от правото на лично участие в процеса. Върховният касационен съд следва да се произнесе и по мярката за неотклонение, предвид разпоредбата на чл. 423 ал. 4 НПК. От данните по делото за недобросъвестното процесуалното поведение на А. А., включително и данните за тежестта на извършените деяния, настоящият състав намира, че целта на мерките за неотклонение ще бъде постигната с вече от определената с протоколно определение на Сливенския окръжен съд от 20.07.2007 г.- "задържане под стража", като постоянна. Въпросът за изменение на мярката за неотклонение при промяна на обстоятелствата ще бъде преценен от съответния първоинстанционен съд. По тези съображения и на основание чл. 425 ал. 2 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н.о.,