Решение № 5866 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3123/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. Д. М., гражданин на Сирия, чрез адв. Б. Делчева срещу решение 1560 от 21.02.2025 г., постановено по адм. дело 174/2025 г. от Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение 12682 от 04.12.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), обективиращо отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска неговата отмяна. Ответникът - председателят на ДАБ при МС, представляван в открито съдебно заседание от юрк. Георгиева оспорва касационната жалба. Иска обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд-Хасково е било образувано по жалба А. Д. М., гражданин на Сирия, против решение 12682 от 04.12.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на жалбоподателя на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното в настоящото производство решение административният съд в производство по чл. 87 от ЗУБ е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт е постановен от компетентен административен орган. Същият отговарял и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението били посочени, както фактическите, така и правните основания за неговото издаване. При издаването му не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на производството с чужденеца било проведено интервю, отразено в нарочен протокол с рег. УП-33941/30.10.2024г., прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език. Относно материалната законосъобразност на акта съдът е приел, че изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история, административния орган е възприел правилен извод за липса на преследване, което да обосновава някоя от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. При проведеното интервю не е установено спрямо чужденеца да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. В случая били заявени конкретни обстоятелства, от които не можел да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група на жалбоподателя. Споделеното от А. Д. М., че е бил арестуван от Свободната армия, която искала да го мобилизира и проблемите на етническа основа, от режима на Асад, като не им давали документи и не можели да се движат нормално, правилно не били кредитирани като преследване поради някое от изброените по-горе основания. Основно в изложената пред органа бежанска история, жалбоподателя споделя липсата на добри възможности за развитие в страната си по произход, съчетано с тежестта да се грижи за цялото семейство, като мотив да напусне същата. Бежанската история на чужденеца не съдържала твърдения за осъществено каквото и да било преследване по отношение на него поради етническата му принадлежност, раса, политически възгледи или принадлежност към определена социална група. Нямало обективирани данни и затова жалбоподателя да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец, или предоставен хуманитарен статут, нито да били заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на него не били налице и условията на чл. 8, ал. 9 и на чл. 9, ал. 8 и ал. 9 от ЗУБ. Правилна била преценката на органа и за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Не се твърдели от оспорващия и не се установявало в държавата му по произход същият да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват т. 1 и т. 2 от посочената законова разпоредба. Не били налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съдът се е позовал на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д" от същата директива. Приел е за правилна преценката на административния орган за страната по произход, направена въз основа на информацията, обективирана в справки с вх. ЦУ-1852/27.08.2024г. и ЦУ-1841/23.08.2024г. изготвени от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ относно актуалното положение в Сирия, от която е констатирал, че нивото на насилие не е безогледно по смисъла на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО. Съдът е споделил преценката на административния орган, че не са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут, предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като се е позовал и на представената пред него справка, в която е приел, че данните по справката не разкривали наличието на безогледно насилие на територията на страната. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд, като на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, препраща към тях и не следва да ги преповтаря. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат неговата отмяна. При вярно установени въз основа на приобщените по делото доказателства, правнозначими факти и обстоятелства, административният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи за липсата на отменителни основания по чл. 146 АПК, обуславящи отмяната на оспорения акт. Фактическата установеност по делото налага формирания от административния съд извод, че правилно на чуждия гражданин е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, доколкото по отношение на него не се установява никоя от задължителните предпоставки за предоставянето на закрила, посочени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Обосновано административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изнесените от А. Д. М. причини да напусне страната си е заради обстановката в страната му и нежеланието му да бъде мобилизиран, правилно не са кредитирани като преследване поради някое от изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ основания. Правилно не е прието като основание по този текст от закона и достоверно доказано опасението, че търсещият закрила може да бъде отново арестуван от Свободната армия, тъй като чужденецът не е бил обезпокояван след това и не е сменял населеното си място. Същото се отнася и до сочената като причина за предоставяне на статут принадлежност към определена социална група, тъй етническата му принадлежност - [заличен текст]. Законът изисква опасението да е основателно, т. е. трябва да е стъпило на конкретни събития, лично касаещи чужденеца, за да се приеме, че тази заплаха е реална спрямо него. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са изложени конкретни твърдения как лично е засегнат от тези обстоятелства, а с оглед представените справки за страната му, управлението на Башар Асад, което не давало документи на [заличен текст] вече не е на власт. Липсата на каквито и да било твърдения за преследвания и/ или заплахи лично към кандидата за закрила, не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Обосновани са изводите на Административен съд-Хасково и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на А. Д. М. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1-3 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справки за обстановката в Сирия от 29.01.2025 г. и 03.02.2025г. и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в държавата на произход на чужденеца. Именно в тази връзка са и основните възражение, направени от касатора, които с оглед бежанска история и актуална информация относно Сирия се преценяват за неоснователни. От представената пред настоящата инстанция справки от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ относно положението в Сирия актуални към 08.04.2025 г. и 14.04.2025 г. не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Неоснователни са и оплакванията на касатора за липсата на преценка на принципът "non-refoulment" /забрана за връщане/. Действително и в случай, че приеме за неоснователна молба за закрила поради липсата на основания по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, административният орган е длъжен да се съобрази с визирания принцип, залегнал в правилото на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и въведен с член 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците /Женевската конвенция/, съгласно който никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща /"refouler"/ бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. В настоящият случай изследване нарушен ли е този принцип, е извършено въз основа на представените в хода на производството доказателства за обстановката в страната, като следва пряко от нормата на член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според която правото на убежище се гарантира при спазване на правилата на Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и Протокола от 31 януари 1967 г. за статута на бежанците, в съответствие с Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз. Предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне нито страната си на произход - Сирия поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, основани на преценката по представените справки за актуалната ситуация в тази страна, председателят на ДАБ при МС по същество правилно е приел, че ако жалбоподателят се завърне в тази държава няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципа "non-refoulement". По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,