Решение № 1607 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12697/2013 г.

Решение № 1607 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12697/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "ВЕНИС МАРИНА" ЕООД със седалище и адрес на управление к. к. "Слънчев бряг", общ. Несебър, представлявано от Здравко Андреев Казаков, против решение № 1398/26.06.13 г. по адм. д. № 1196/13 г. по описа на Административен съд - Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Касаторът претендира присъждане на деловодните разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът, кмет на община Приморско, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: Първоинстанционното производство е образувано по оспорване на касатора "ВЕНИС МАРИНА" ЕООД срещу Заповед № 263/05.04.13 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ кметът на община Приморско е наредил премахване на строеж "Дървена конструкция и ВиК съоръжения с дължина около 30 м", категория V-та, извършен от оспорващия в имот с идентификатор 58356.67.39 по кадастралната карта на гр. Приморско, резерват "Ропотамо" без строителни книжа. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването като е приел, че строежът е изцяло нов, а не частична подмяна на изхабени конструктивни елементи - нова дървена конструкция и ново канализационно съоръжение. Касационното оспорване срещу така постановеното решение е основателно. В хода на административната преписка е установено, че за строеж "Сграда за обществено хранене", находящ се в имот с идентификатор 58356.67.39 е налице удостоверение за търпимост на основание § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и че ползувател на обекта е "ВЕНИС МАРИНА" ЕООД, което по силата на нарочна клауза в договор за извършване на туристическа дейност от 24.10.12 г. с РИОСВ - Бургас, с предоставено по Акт за частна държавна собственост № 5008/29.06.10 г. право на управление върху сградата, е поело задължение с оглед лошото състояние на същата да извърши ремонт с цел използването й по предназначение. Констатациите в съставения по преписката Констативен акт № 8 25.03.13 г., че в имота е извършен нов строеж са оспорени с твърдението, че на съществуващата търпима сграда е извършен ремонт с оглед укрепването й, както и че са подновени тръби на отходната ВиК инсталация, свързваща сградата със съществуваща септична яма. Във връзка с тези доводи административният орган не е обсъдил приложения към преписката договор за туристическа дейност и в обстоятелствената част на обжалваната заповед категорично е приел извършването на нов строеж "дървена конструкция и ВиК съоръжение" след премахване наземната част на съществуващата сграда, мотивирайки се, че на място дървената конструкция е с площ превишаваща тази по акта за държавна собственост - 161, кв. м. застроена площ. По делото е представено Конструктивно становище от м. март 13 г., в което като съществуващи обекти са описани бар-грил - едноетажен обем с дървена носеща конструкция, трайно закрепен за земната основа с размер в план 160 кв. м и височина 2,80 м и слънцезащитен навес - едноетажен обем с дървена конструкция нетрайно прикрепен за земната основа с размери в план 2,0/6,0 м и височина 2,80 м. Отразено е, че носещите дървени конструктивни елементи са в изключително лошо състояние, на места напълно изгнили с компрометирана носеща способност, при аналогично състояние и на покривната и фасадна обшивка. При липсата на установявания в преписката за състоянието на съществуващата сграда съдът е следвало да обсъди констатациите в цитираното становище в съвкупност с останалите доказателства по делото, още повече че в писменото заключение в. л. инж. Бончева е посочила обща площ на конструкцията 181,95 кв. м, от които 132 кв. м закрита и 49,95 кв. м открита. Съгласно § 5, т. 15 ДРЗУТ "застроена площ" е площта, ограничена от външните очертания на ограждащите стени на първия надземен или полуподземен етаж като в застроената площ на приземно ниво не се включват тераси, външни стълби и стълбищни площадки, рампи, гаражи и др. елементи с височина до 1,20 м от средното ниво на прилежащия терен, от което следва, че действителната застроена площ на конструкцията е различна от посочената в заповедта. Съвкупната преценка на доказателства по делото определя извода на административния орган за премахване наземната част на съществуващата сграда и изграждане изцяло нова дървена констукция като произволен. В тази връзка необоснован е и решаващият правен извод в обжалваното решение за наличието на изцяло ново строителство, възприет без обсъждане на всички доказателства по делото и доводът на оспорващия за извършен ремонт на съществуващата дървена сграда, наложен от състоянието й към датата на сключване на договора за туристическа дейност, извършването на който е вписано в нарочна клауза от този договор. При безспорната констатация, че съществуващата стара сграда има характеристиката на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, извършените по нея обновителни действия следва да бъдат определени като текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДРЗУТ. По смисъла на законовото определение това е ремонтът, необходим за поддържане на сградите, постройките и съоръженията в изправност. Касае се за сграда, дървена конструкция, трайно прикрепена към земната повърхност, в изключително лошо състояние с напълно изгнили на места конструктивни елементи с компрометирана носеща способност и подобно състояние на покрива. Текущият ремонт на сграда от този вид в това състояние би бил възможен единствено чрез подмяната на цялата конструкция с нови елементи. Не е установена промяна във вида, формата и местоположението на тази сграда. Аналогични са констатациите и по отношение ВиК съоръжението. Задължение на административния орган е било да установи в какво състояние е било то. Установявания в тази насока по преписката липсват, не се съдържат и в обстоятелствената част на заповедта. С оглед времето на построяване на сградата и състоянието й към м. март 13 г. следва да се приеме, че и канализационната инсталация към септичната яма с оглед възможността за ползването й по предназначение е подлежала на ремонт, единствено възможен чрез подмяна на тръбите. Тук следва да се има предвид констатацията на в. л. инж. Бончева, че новите тръби са положени не по ново трасе, а на мястото на извадените стари. Изложеното налага извод, че отхвърлителното оспорването срещу процесната заповед решение е постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - при необосновани и възприети в нарушение на материалния закон правни изводи. Противно на мотивите, изложени от решаващия съд, обжалваната заповед се явява незаконосъобразна, издадена при неизясненост на релевантните факти и неправилно приложение на закона. Съвкупната преценка на доказателствата по делото определя предметната на обследването дървена конструкция не като нов строеж, а като текущ ремонт на съществуваща дървена сграда, наложен от изключително лошото й състояние, препятстващо възможността да бъде ползвана по предназначение. Привеждането на сградата в добро състояние е било възможно единствено чрез подмяната на изгнилите конструктивни елементи, в резултат на което не са променени конструкцията и предназначението на помещенията в сградата и натоварванията в тях, от което следва, че се касае за текущ ремонт за извършването на който, съгласно чл. 151, ал. 1, т. 4 ЗУТ, разрешение за строеж не е било изискуемо. Следва обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предметната на оспорването заповед се отмени като незаконосъобразна. При този резултат от касационната проверка претенцията на касационния жалбоподател за присъждане разноските за двете съдебни инстанции се явава основателна като своевременно заявена и надлежно доказана до размера от 4225 лв. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, в настоящия касационен състав на II-ро отделение