Решение № 9655 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2714/2010 г.

Решение № 9655 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2714/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Съдебно производство по чл. 132, ал. 2, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Ангел Димитров Панков от гр. Пазарджик срещу Решение № 54.2 по протокол № 6 от 11.02.2010 г. на Висшия съдебен съвет, с което му е наложено дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност като заместник на административен ръководител - заместник окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - гр. Пазарджик", на основание чл. 308, ал. 1, т. 5 ЗСВ. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че то е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречи на целта на закона. Претендира се неговата отмяна със законните последици. Ответникът - Висш съдебен съвет (ВСС), чрез процесуалния си представител юрк. Илиева изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита за осъществени вменените в тежест на жалбоподателя нарушения на дисциплинарната практика. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и предлага същата да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, седмо отделение приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството за ангажиране дисциплинарната отговорност на Ангел Димитров Панков - зам. окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - гр. Пазарджик, е образувано по предложение на петима членове на ВСС за налагане на съответстващо дисциплинарно наказание за извършено деяние, съставляващо дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ - поддържане на нерегламентирани контакти с лицето Красимир Васков Георгиев в активен период на назначения на магистрати на ръководни длъжности, с което е създадена представа, че назначенията се извършват по неприемливи за обществото критерии. С решението на дисциплинарния състав, постановено по реда на чл. 317 и сл. ЗСВ по дисциплинарно дело № 65/2009 г., се предлага на ВСС да приеме, че Ангел Панков е допуснал виновно нарушение на правилото по т. 5.6. от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ) и с поведението си е накърнил престижа на съдебната власт, с което е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ (в редакцията, действала през месец юни 2009 г.), за което да му бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 ЗСВ. С Решение № 54.2 по протокол № 6 от 11.02.2010 г. на Висшия съдебен съвет на Панков е наложено наказание "освобождаване от длъжност като заместник на административен ръководител - заместник окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - гр. Пазарджик". От събраните по делото доказателства (включително и в производството пред ВСС) се установява, че през 2009 г. жалбоподателят е участвал в конкурса за административен ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - гр. Пазарджик, по негово заявление с вх. № 96-01-1224/30.04.2009 г. Допуснати са общо трима кандидати, един от които е жалбоподателят. Изборът е проведен на 17.06.2009 г., като Панков не е избран на длъжността. На 18.06.2009 г. чл. на ВСС е оповестил информация, че лице, познато под името "Красьо" обещава срещу възнаграждение подкрепа на кандидати за административни ръководители в системата на съдебната власт. По този повод е образувано досъдебно производство, в хода на което е установено, че лицето Красимир Васков Георгиев през периода 01.01.2009 г. - 30.06.2009 г. е поддържал многобройни контакти с магистрати, които са кандидатствали за административни ръководители. Един от тези магистрати е и жалбоподателят. През периода 04.06. - 17.06.2009 г. между мобилен телефон с № 0888331435 (принадлежащ на Красимир Георгиев) и мобилен телефон с № 0888944422 (принадлежащ на жалбоподателя) са проведени 11 входящи и 8 изходящи разговори, от които 9 (входящи и изходящи) на 17.06.2009 г. - деня на избора за длъжността, за която жалбоподателят е кандидатствал. От следващия ден контактите между посочените телефонни номера са преустановени. От информацията, предоставена на ВСС от главния прокурор се установява, че Красимир Георгиев е собственик и управител на няколко търговски дружества, регистриран е и като едноличен търговец. Притежава недвижими имоти (апартаменти в гр. София и гр. Плевен), два леки автомобила (марка "BMW" и марка "Мерцедес ML") и поддържа висок стандарт на живот. Независимо от това, декларираните от него доходи, както и декларираната печалба на дружествата, от които притежава дялове, не съответстват нито на имущественото му състояние, нито на стандарта му на живот. По описаните обстоятелства липсва спор между страните. Спори се по въпроса дали през посочения период мобилен телефон с № 0888944422 е ползван от жалбоподателя или от друго лице. Жалбоподателят твърди, че този телефон се ползвал от съпругата му, която е провеждала разговори с лицето Красимир Георгиев в качеството си на адвокат. Твърди, че той самият не познавал Георгиев и никога не е провеждал разговори с него. В тази насока са разпитвани свидетели в дисциплинарното производство, приложени са свидетелските показания на жалбоподателя и съпругата му, разпитвани като свидетели в споменатото досъдебно производство, като в настоящото производство са представени и писмени доказателства - писма от ОП - Пазарджик, ОДМВР - Пазарджик и ОСлО при ОП - Пазарджик, както и заявление за участие в конкурса, изходящо от жалбоподателя. От всички писмени доказателства се установява, че телефон с номер 0888944422 е посочен от жалбоподателя Панков като телефон за контакт с него - както в графика за служебните дежурства на прокурорите в ОП - Пазарджик, така и по повод на участието му в конкурса. При преценка на описаните доказателства следва да се отчетат и следните обстоятелства: първо, изброените документи са съставени или от жалбоподателя, или въз основа на предоставени от него данни, изготвени са във връзка със служебната му дейност и професионалното му израстване, преди да е могло да се предвиди евентуалната възможност за водене на дисциплинарното производство срещу него; второ, при изпълнението на професионалните ангажименти както на прокурора, така и на адвоката, е от значение те да могат да бъдат своевременно открити при нужда, поради което достоверността на предоставената информация за контакт е важна не само за техните административни ръководители (респ. - клиенти), но и за тях самите. Като се отчетат и несъответствията в твърденията на жалбоподателя и съпругата му, изложени при разпитите им като свидетели в посоченото досъдебно производство съдът намира, че изводът относно осъществени от жалбоподателя контакти с лицето Красимир Георгиев е обоснован и доказан. Контактите между жалбоподателя и Красимир Георгиев са осъществени именно в периода, предшестващ провеждането на избор за длъжността, за която първият е кандидатствал. Най-интензивни са контактите в деня на самия избор, след което са прекратени. Подобни са фактите и относно останалите кандидати за длъжности в съдебната система, които са контактували с Красимир Георгиев. Тези обстоятелства еднозначно са възприети от обществото като компрометиращи не само морала на магистратите, осъществявали контакти с лицето Красимир Георгиев, но и моралният интегритет в съдебната власт като цяло. Очевидно е несъответствието не само между стандарта на живот на Георгиев и липсата на легитимни доходи, но и между възрастта, образованието и социалното му положение (от една страна) и поддържането на множество контакти с магистрати и политици (от друга страна). Липсва разумно, житейски убедително и същевременно общественоприемливо обяснение за наличието на подобни контакти, при това в периода на провеждането на избори за длъжности в системата на съдебната власт, за които съответните магистрати са се кандидатирали. Именно затова в обществото е създадено впечатление за наличието на задкулисни уговорки, ходатайства и търговия с влияние, подкопано е доверието в институциите, осъществяващи съдебната власт. Утилитарната етика обвързва всяко действие с неговите предсказуеми последици. Тя не оспорва правото на гражданина (в т. ч. магистрата) на социални контакти, но поставя въпроси относно техния смисъл и съдържание и оттам предопределя морално-оценъчния им обществен резонанс. Като обект на постоянен публичен контрол магистратът следва да си наложи лични ограничения и да се държи по начин, който съответства на достойнството, присъщо на заеманата длъжност. Обществените му изяви не могат да се тълкуват в противовес на общоприетите представи за смисъла на човешкото поведение и за пределите на почтеността. Поради това комуникацията на жалбоподателя с Красимир Георгиев в чувствителния период на активни назначения се възприема в обществото като корупционна схема за търговия с гласове, формира убеждение за използването на лобизъм и злоупотреба с власт, поставя проблеми с морала и прозрачността в съдебната система. Съгласно т. 5.6. от КЕПБМ (одобрен с Решение на ВСС по протокол № 21 от 20.05.2009 г.), магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото. С оглед на изложените по-горе съображения, съдът намира, че осъществените контакти между прокурор Ангел Димитров Панков и лицето Красимир Георгиев съставляват действия, които водят до отрицателна обществена оценка за професионалния морал на магистрата и по този начин компрометират честта му в обществото, с което нарушават посочената разпоредба от КЕПБМ. Тези действия създават и съмнения относно моралния интегритет на съдебната власт като цяло, с което накърняват престижа й в обществото. Следователно е осъществен съставът на дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 ЗСВ (в редакцията му към ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 04.05.2009 г.). В този смисъл изводите на съда съвпадат с изводите на органа, постановил обжалвания акт. При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на процедурата по чл. 310 - 320 ЗСВ. То съответства на целта на закона, а именно - да се осигури функционирането на съдебната власт въз основа на принципите, прогласени в Конституцията и в глава I ЗСВ, включително принципите за откритост, достъпност и прозрачност на действията на органите на съдебната власт (чл. 5, ал. 2 ЗСВ). Наложеното наказание е адекватно на характера и тежестта на дисциплинарното нарушение. Не се подкрепят изложените в жалбата оплаквания за пороци на обжалвания акт. Предвид изложеното оспореното решение на ВСС е законосъобразно и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 323, ал. 1 ЗСВ, Върховният административен съд, седмо отделение