Решение № 1569 от 8.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12030/2020 г.

Решение № 1569 от 8.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12030/2020 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Е. Мангушев и К. Гоцев и двамата от гр. Благоевград, чрез процесуалния им представител адв. Узунова, срещу решение № 1376 от 28.08.2020 г. на Административен съд – гр. Благоевград по адм. д. № 1117/2019 г., с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № 1233 от 28.08.2018 г. на Заместник кмета по строителството и сигурността на община Благоевград, с отказ да се одобри проект за подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП - ПЗ), за промяна на предназначението и изключване от горски фонд на имот № 001028 в землището на с. Дъбрава, община Благоевград – за жилищно строителство, като се е мотивирал с липсата на транспортен достъп до имота - изискване по чл. 60, ал. 2 ЗУТ. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Не се оспорва фактическата обстановка по отношение на проведената процедура. Възраженията касаят направените от съда установявания по спорните по делото факти и изложените във връзка с тях правни изводи – че въпросната алея не осигурява транспортен достъп до имота. В съдебното заседание касационните жалбоподатели, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Депозирано е писмено становище, с което се поддържа жалбата по изложените в нея съображения и се претендират разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - Заместник-кмета по строителство и сигурността на Община Благоевград, редовно призован, не се представлява. Постъпило е писмено становище от пълномощник, с искане решението, като правилно, законосъобразно и обосновано, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящият състав на Второ отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страни – адресати на оспореното решение, насочена е срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Оспореният съдебен акт е постановен след като ВАС, с решение № 14223/24.10.2019 г. по адм. д. № 1626/2019 г., е отменил решение № 2079/10.12.2018 г. по адм. д. № 726/2018 г. на АС-Благоевград, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е върнал делото за ново разглеждане, със задължителни указания. Посочил е, че производството пред административния орган е започнало след подадено ново заявление и с издаване на заповед № 552 от 04.06.2012 г. на Кмета на община Благоевград, с която на основание чл. 124, ал. 3 и 7, чл. 12, ал. 2, чл. 109, ал. 2, чл. 59, чл. 60 от ЗУТ и чл. 73 от Закона за горите, е разрешено изработването на ПУП – ПЗ, за промяна на предназначението и изключване на земи от горския фонд за подробно описани имоти, между които и спорният имот № 001028 в землището на с. Дъбрава, общ. Благоевград. Оспорената заповед в това производство също е издадена за отказ за одобряване на ПУП – ПЗ за промяна на предназначението и изключване на земи от горския фонд за имот № 001028. Касае се за предхождащо производство по чл. 73 ЗГ, във връзка с чл. 77 ЗГ, като съобразно ал. 1, т. 3 ЗГ, при подаване на заявление за промяна на предназначението на земи в горския фонд, задължително се представя и одобрен ПУП и удостоверение, че актът за одобряването му е влязъл в сила, издадено от органа, който го е одобрил. В настоящия случай ПУП – ПЗ, е процедиран именно като такъв, който следва да се представи в производството по промяна на предназначението на земята, т. е касае се за междинно производство, което е необходима предпоставка за провеждане на производството по чл. 73 – 77 от ЗГ. Съдът е приел, че предложеният начин за осигуряване на достъп до имота пред имот № 000473 по КВС на с. Дъбрава е бил с предназначение за полски път, а по действащата КК съответства на имот с идентификатор с крайни цифри – 607. 22, отреден за пешеходна алея. Поради това е приел, че не са налице предпоставките по чл. 14, ал. 4 от ЗУТ, доколкото имот 607. 22 не попада в урегулирана територия. Административният орган пък е приел неприложимост на чл. 14, ал. 4 от ЗУТ, тъй като е посочил, че съобразно тази разпоредба е допустимо имот да има лице към алея на парк, а в случая спорната алея не е към парк. В тази връзка и с приета необоснованост на така изложените правни изводи, поради това, че не са събрани относимите към спора доказателства, са дадени указания съдът да установи, съобразно предвижданията на ОУП на Благоевград, с какво предназначение и какво предвиждане е определено за имот идентификатор № 04279.607.22 - алея, тъй като отреждането на този кадастрален имот по ОУП е от значение за правилното решаване на спора. Освен това, от самата оспорена заповед е налице индикация, че посочената алея, като част от землището на община Благоевград, е част от алеите на парк "Бачиново", което самият административен орган е посочил в заповедта. Тези въпроси са посочени като неизяснени от съда, не са събрани и доказателства в тази връзка. За изясняване на тези относими към спора обстоятелства, касационният състав е указал използването на специални знания. За да отхвърли жалбата, съдът е назначил СТЕ, неоспорена от страните и е приел от фактическа страна, че процесният ПУП-ПЗ е процедиран именно като такъв за промяна в предназначението на земята. Обсъдил е, че имотът попада в неурегулирана територия по смисъла на § 5, т. 3 ДР на ЗУТ, която по ОУП, одобрен с Решение № 27/25.02.2011 г. на ОбС-Благоевград, е предвиден за жилищна устройствена зона - "ниско жилищно застрояване със занижени параметри – до 8 м. височина на застрояването", като част от имота – 1447 кв. м. попада в землището на с. Дъбрава, а останалата част – 53 кв. м. – в землището на гр. Благоевград, заета от изпълнената алея. По КВС, процесният имот има излаз към полски път само като графика на скиците, издадени от ОСЗ, но реално този път не съществува - съвпада частично с площта на алеята на парк "Бачиново", с идентификатор 04279.607.22, с начин на трайно ползване "за алея", което несъответствие е в резултат на това, че ОСЗ не е съобразила решението по Протокол № 6/30.07.2003 г. на приемателната комисия, назначена от Областния управител – Благоевград и е продължила работата си, без да вземе под внимание установената нова землищна граница между с. Дъбрава и гр. Благоевград. В резултат имотът е възстановен с площ 1500 кв. м., от които 53 кв. м. попадат в територията на въпросната алея, урегулирана със заповед на Гл. архитект на община-Благоевград от 2015 г., за одобряване на ПУП-ПРЗ за парк "Бачиново", включително и алеята с идентификатор 607. 22 в края, предназначението на която е за пешеходен и велосипеден достъп от града до парка. Съдът е възприел подробно изготвеното заключение като компетентно и обективно и е съобразил изводите си с него – че въпросната алея не осигурява транспортен достъп до процесния имот, а и 53 кв. м. от имота попадат в площта на алеята, затова предложеният проект за ПУП-ПЗ, не съответства на законовите изисквания за транспортен достъп. Решението е правилно. Характерът на настоящото производство, както вече се посочи, е изяснен в отменителното решение на ВАС - като специален ред, в който е допустимо изработване на ПУП, преди да е налице промяна на предназначението на имот - едно от изключенията, допуснати от законодателя, а с назначената експертиза, с основание възприета като обективна и компетентно изготвена, съдът е изпълнил в пълнота дадените му от касационната инстанция указания. Предложеният за одобряване ПУП е само за застрояване. Имотът, за който е изготвен, с площта си от 1447 кв. м. попада в землището на с. Дъбрава и по ОУП от 2011 г., е в зона "Жм1" - ниско жилищно застрояване със занижени параметри - до 8 м. височина. Констатациите по отношение на ОУП са, че същият не е изработен върху актуална кадастрална основа и не е отчетена новата землищна граница между с. Дъбрава и гр. Благоевград, одобрена през 2003 г. Съгласно чл. 60, ал. 2 ЗУТ, застрояване в неурегулирани територии, какъвто е настоящият случай, се разрешава, когато за обектите са осигурени водоснабдяване и електрозахранване, както и транспортен достъп. Видно е от данните по делото, че "ЧЕЗ Разпределение България" АД, с писмо от 23.02.2018 г. /л. 52/, е удостоверило възможността за наличие на техническа възможност за захранване с ел. енергия на предвидените за застрояване обекти, а "ВиК" ЕООД-Благоевград /л. 53/, е отказало възможност за присъединяване и отвеждане на отпадните води, като е посочило необходимостта за осигуряване на сервитут на преминаващото през имота трасе на довеждащия водопровод за водоснабдяване с питейна вода на гр. Благоевград. Със заповед № 552/04.06.2012 г. на кмета на общ. Благоевград, е разрешено изработването на ПУП-ПЗ, с изричните условия: същият да се изработи върху специализирана кадастрална карта и с него да се реши транспортния достъп до имота. Основният спорен въпрос е налице ли е материалноправното основание за постановения отказ – неосигуряването на транспортен достъп до процесния имот. В настоящия случай е видно от представените скици, че е предложен достъп до имота, /за който се иска одобряване на ПУП/, по стар полски път през имот № 000473 по КВС, който в действителност не съществува, тъй като е част от площта на осъществената асфалтирана алея. По кадастралната карта, одобрена през 2006 г., същата е нанесена като имот 607. 22 в края, с начин на трайно ползване – за алея, в урбанизирана територия, "за парк Бачиново", по ПУП-ПР, одобрен през 2015 г., като въпросната алея, с цялата си площ попада в землището на гр. Благоевград. Конкретното й предназначение е пешеходна и вело-алея. То е установено по категоричен начин от вещото лице, след направения от него оглед на място, изложеното в с. з. и нанесените на изготвената комбинирана скица параметри - общата й широчина е 5 м., с бетонови бордюри, хоризонтална маркировка, разделена е на три сектора - от двете страни велосипедни алеи, с широчина по 1. 30 м., а средната лента е пешеходна - 2. 40 м. Затова и същата не покрива изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 14, ал. 4 ЗУТ, съгласно която имотът задължително трябва да има лице /изход/ към улица, път или по изключение към алея в парк. При тези относими за правилното решаване на спора данни, обосноваван е изводът за законосъобразност на постановения отказ на административния орган, оставящото го в сила решение е правилно. Имотът на разработката не граничи с полски път - такъв не съществува, не граничи, а застъпва и въпросната алея. Последната не осигурява съответстващ на законовите норми транспортен достъп до имота - въпросната алея е урегулирана с ПУП на парка и не може да осъществява функциите на изискуемия се по чл. 60, ал. 2 ЗУТ транспортен достъп за неурегулираните територии с оглед предназначението си - за вело и пешеходен достът до и от града. За пълнота следва да се посочи, че в мотивите на заповедта е допусната неточност, с посочването, че "имотът има лице към алея, но имотът не е разположен в парк и не се прилага чл. 14, ал. 4 ЗУТ" - изискването на нормата е алеята да е в парк, както в случая, а не самият имот, но като краен резултат актът правилно е приет за законосъобразен, с оглед извода за неосигурен транспортен достъп и липсата на условия за прилагане на изключението, визирано в чл. 14, ал. 4 ЗУТ. Затова не са налице твърдяните касационни отменителни основания на съдебният акт по чл. 209, т. 3 от АПК, решението като правилно и обосновано следва да бъде потвърдено, поради което и Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,