Решение № 1736 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8253/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Кюстендил и по касационна жалба на Земеделска кооперация Възраждане-2 срещу решение 833 от 25.04.2024 г. по адм. дело 412/2023 г. на Административен съд Кюстендил. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Молят да бъде отменено. Касаторът началник на СГКК- Кюстендил претендира и направените по делото разноски. Ответникът Юниленд ЕООД, гр. София оспорва касационните жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Ответникът министър на земеделието и храните не оспорва касационните жалби. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Юниленд ЕООД, гр. София срещу заповед 18-13507/01.12.2023 г. на началника на СГКК- Кюстендил, с която на основание чл. 53б, ал. 5, т. 1 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 3 и чл. 51, ал. 2 ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Сапарево, одобрена със заповед РД-18-383/ 05.06.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в нанасяне на нови обекти в КККР: ПИ с идентификатор 65379.54.705; ПИ с идентификатор 65379.54.706; ПИ с идентификатор 65379.54.707; ПИ с идентификатор 65379.54.708, ПИ с идентификатор 65379.54.709 и сграда с идентификатор 65379.54.705.1 с площ от 85 кв.м., с предназначение селскостопанска сграда, собственост на ЗК Възраждане 2 въз основа на протокол от 07.06.213г. и в заличаване на обекти по КККР: ПИ с идентификатор 65379.54.487, ПИ с идентификатор 65379.54.488 и сграда с идентификатор 65379.54.488.1 с площ от 85 кв.м., с предназначение селскостопанска сграда , собственост на Юниленд ЕООД въз основа на нот. акт 51, том. XV, дело 3200/10.10.2008г., съгласно скица проект 15-176553/ 18.02.2022г. Първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена при липса на мотиви, обосноваващи извършеното изменение и в противоречие с материалния закон, тъй като не е установена посоченото в заповедта правно основание, а именно явна фактическа грешка по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР във връзка с § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР. По тези съображения с решението, предмет на оспорване, отменя заповед 18-13507/01.12.2023 г. на началника на СГКК- Кюстендил. Тези изводи са направени при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и се споделят от настоящата инстанция изцяло. Съставът на административния съд правилно приема, че в заповедта и представените с административната преписка документи не съдържат съображения и факти, които да сочат, че в КККР на с. Сапарево е допусната явна фактическа грешка, изменение на КККР на с. Сапарево на това основание. Законосъобразно е и заключението, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон, тъй като предпоставките за издаване на административен акт на основание чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР във връзка с чл. 53б ЗКИР не са изпълнени. По делото е установено, че със заповед РД-05-142/ 06.08.2018г. на директора на Областна дирекция Земеделие Кюстендил е одобрен план на новообразуван имот с площ от 261 кв.м. по КВС на с. Сапарево, представляващ прилежаща площ към селскостопанска сграда осеменителен пункт за животни. С процесната заповед този новообразуван имот е нанесен в КККР като нов обект с проектен идентификатор 65379.54.705, а сградата, представляваща осеменителен пункт за животни, е заличена като обект на кадастъра с идентификатор 65379.54.488.1, с площ от 85 кв.м., собственост на Юниленд ЕООД и е нанесена като нов обект с идентификатор 65379.54.705.1 с площ от 85 кв.м., собственост на ЗК Възраждане2 въз основа на протокол от 07.06.2013г. Като нов обект в КККР на с. Сапарево е нанесен и ПИ с идентификатор 65379.54.706 за местен път. Със същата заповед са заличени ПИ с идентификатор 65379.54.487 - държавен поземлен фонд и ПИ с идентификатор 65379.54.488, собственост на Юниленд ЕООД и нанесени като нови обекти съответно с проектен идентификатор 65379.54.709- държавен поземлен фонд и като поземлени имоти с проектни идентификатори 65379.54.707 и 65379.54.708, собственост на Юниленд ЕООД. При тези факти съставът на административния съд правилно приема, че предпоставките за изменение на КККР по чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР не са изпълнени. Цитираният текст е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние, като при установяване на явна фактическа грешка изменението на КККР се извършва по реда на чл. 53б ЗКИР. По смисъла на §1, т. 9 от ДР на ЗКИР явна фактическа грешка е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31. Разпоредбата регламентира две самостоятелни хипотези, които в случая не са осъществени. Първата хипотеза е неприложима, тъй като не е установено имотите да попадат в урбанизирана и неурбанизирана територия и да са предмет на карти и планове по чл. 41, ал. 1 ЗКИР, при чието съвместяване границите им да не съвпадат. Представените писмени доказателства сочат, че имотите, предмет на заповедта, са със земеделско предназначение и попадат в неурбанизирана територия, поради което наличието на явна фактическа грешка следва да се преценява при условията на втората хипотеза на §1 т. 9 от ДР на ЗКИР. В случая липсва позоваване на трайни топографски елементи на терена, които могат да послужат за установява на границите на имотите и да обосноват несъответствие с границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. Следователно втората хипотеза на явната фактическа грешка, очертана от § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, също не е налице, а административният акт е издаден на несъответно правно основание. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и подлежи на отмяна, първоинстанционният съд постановява решение при правилно приложение на материалния закон. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи правните изводи на съда по съществото на спора. Поради всичко изложено настоящата инстанция намира, че на се налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,