Решение № 1894 от 26.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8340/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) срещу Решение 11762/12.07.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 3559/2023 г. С обжалваното решение е отменена Заповед РД11-753/28.03.2023 г. на изпълнителния директор на БАБХ, в частта по раздел І, т. 2, подточки 2.1, 2.2, 2.3 и БАБХ е осъдена да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения, че Заповед РД11-753/28.03.2023 г. на изпълнителния директор на БАБХ е правилна и законосъобразна. Оспорва изводите на съда, че при издаването на заповедта неправилно е приложен материалният закон. Моли обжалваното решение да се отмени, вкл. в частта за разноските. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита, в която се преповтаря изложеното в касационната жалба. В съдебно заседание поддържа касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна, в случай че такъв се претендира. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Петрова. Ответникът по касация ВИВЕКТА БГ ЕООД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Маринова. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. За да се произнесе по подадената касационна жалба съдът съобрази следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е била Заповед РД11-753/28.03.2023 г. на изпълнителния директор на БАБХ. Решаващият съд е посочил, че заповедта е издадена на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на Българската агенция по безопасност на храните, чл. 47, ал. 1 и 4, чл. 67, ал. 3, 4 и 6, чл. 68, чл. 74, чл. 117, ал. 1, т. 1, 2, 5, 6,7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), чл. 65, параграф 1 от Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) 999/2001, (ЕО) 396/2005, (ЕО) 1069/2009, (ЕО) 1107/2009, (EС) 1151/2012, (ЕС) 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) 1/2005 и (ЕО) 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) 854/2004 и (ЕО) 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол), наричан за краткост Регламент /ЕС/ 2017/625, чл. 14 от Регламент /ЕО/ 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните, наричан за краткост Регламент /ЕО/ 178/2002, чл. 23, 24 и 25 от Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАВ) и Наредба 11 от 2021 г. за мерките за контрол върху определени субстанции и остатъци от тях в живи животни, суровини и храни от животински произход, предназначени за консумация от хора (Наредба 11 от 2021 г.). С обжалваната част от акта е разпоредено в раздел І, т. 2 на директорите на ОДБХ и началник отделите ГИП (ГИП - Брегово, ГИП - Калотина, ГИП - Златарево, ГИП - Гюешево, ГИП - Летище София, ГИП - Капитан Андреево, ГИП - Пристанище Варна и ГИП - Пристанище Бургас/ към дирекция Граничен контрол - при ЦУ на БАБХ да организират извършването на документална проверка, физическа проверка и проверка за идентичност на всички пратки с прясно месо /охладено и замразено/ и субпродукти /охладени, замразени/ от дребни преживни животни, с произход трети държави /заклани и/или транжирани в трети държави/, приемани в обекти за преработка и/или за търговия на едро /обекта на първото разтоварване/, въведени на територията на ЕС от друга държава членка. От всяка пратка, приемана в обекта да се вземат проби за лабораторен анализ за остатъци от ветеринарномедицински продукти и замърсители на околната среда. Пратките да се поставят под забрана до получаване на резултатите от лабораторния анализ. Съгласно разпореждането в т. 2.1. от заповедта, пробите следва да се изпращат за анализ в ЦЛВСЕЕ за следните субстанции: а./проби от месо-мускул за хлорамфеникол, нитрофурани, нитроимидазоли, антибактериални субстанции, нестероидни противовъзпалителни лекарствени средства, антихелминти, химични елементи; б./проби от субпродукти за антибактериални субстанции, химични елементи, антихелминти - черен дроб. В т.2.2. е посочено, че при установено несъответствие в националното и европейското законодателство следва да се предприемат и съответните административни мерки. В т.2.3 е изложено, че в случаите на несъответствия ОДБХ да изпраща без излишно забавяне доклад за предприетите действия в дирекция КХ при ЦУ на БАБХ. Съдът от фактическа страна е установил, че в изпълнение на Заповед РД11-753/28.03.2023 г. на изпълнителния директор на БАБХ, на ВИВЕКТА БГ ЕООД, за периода 31.03.2023 г. до 11.04.2023 г. са били извършени десет физически и документални проверки на всички пратки с прясно месо, субпродукти от дребни преживни животни, при внос от Република Северна Македония на охладено агнешко трупно месо с глави с произход от месодобивни предприятия, находящи се на територията на Република Северна Македония, подробно описани от решаващия съд. Съдът е установил, че резултатите от всяка от проверките са отразени в съставени констативни протоколи, издадени са разпореждания за забрана за реализация и пускането на пазара на партидата охладено агнешко трупно месо с глави и агнешки комплект, съставени са актове за вземане на проби. След извършване на лабораторните изпитвания са изготвени протоколи за изпитване, а след излизане на резултатите от ЦЛВСЕЕ (отрицателни) са били вдигнати наложените възбрани. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, чиито права и законни интереси пряко се засягат и в преклузивния срок по чл. 140, ал. 1 АПК, след като в акта не е било указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба срещу него. Приел е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, като в тази връзка е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за нищожност на заповедта в обжалваната й част. Приел е, че Заповед РД11-753 от 28.03.2023г. на изпълнителния директор на БАБХ е издадена в противоречие със законовите изисквания относно формата и съдържанието на административния акт, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК. В тази връзка е посочил, че резултатът от производството е писмено обективиран, но в акта липсват фактически основания за издаването му, както и пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Въз основа на събраните и приети доказателства не можело да се установи безспорно действителната фактическа обстановка, нито същата да бъде съотнесена към конкретни правни основания за издаване на акта, породил неблагоприятни правни последици за ВИВЕКТА БГ ЕООД. Посочил е, че актът е лишен от мотиви, които по убедителен начин да сочат на причините, поради които на 28.03.2023 г. изпълнителния директор на БАБХ го е издал. Независимо, че е посочил, че неспазване на изискванията за форма на акта е достатъчно основание за отмяната му, за пълнота на изложението, решаващият съд е изложил съображения относно спазване на изискването на чл. 146, т. 4 АПК съответствие с материалния закон. В тази връзка е разгледал цитираните в акта правни основания за издаването му. Посочил е, че чл. 47, ал. 1 и ал. 4 от ЗВМД са неотносими към разпореденото в акта. За неотносими към предмета на заповедта е приел и нормите на чл. 67, ал. 3, ал. 4, ал. 6, чл. 68 и чл. 74 ЗВМД, тъй като в заповедта е разпоредено да се извършват проверки на животински продукти, които се внасят на територията на Република България от трети страни. Посочил е, че чл. 117 ЗВМД се отнася до упражняване на контролни правомощия от БАБХ, свързани със здравеопазването на животните и прилагането на мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните. Конкретният случай въобще не се отнасял до приложени мерки за опазване здравето на животните от болести, за които има риск от бързо и масово разпространение или които водят до причиняване на значителни икономически загуби. Относно чл. 65, § 1 от Регламент /ЕС/ 2017/625 е посочил, че за да се приложи законосъобразно тази разпоредба, трябва да бъдат налице данни, от които може да се направи обосновано съмнение, че пратките с прясно месо и субпродукти от дребни преживни животни с произход трети държави, не са в съответствие с предписанията на Регламента. Изложил е съображения, че нито в заповедта, нито в други писмени доказателства, които да съставляват част от административната преписка се съдържа информация, че за този вид пратки има съмнение, че не отговарят на условията по чл. 1, § 2 от Регламента, както и че не е спазено изискването за уведомяване на Комисията за решението за извършване на официален контрол. Относно чл. 14 от Регламент /ЕО/ 178/2002 е посочил, че разпоредбата урежда изискванията за безопасност на храните и определя факторите, които следва да се вземат предвид при преценката дали дадена храна е безопасна. След анализ на чл. 14, § 8 от Регламент /ЕО/ 178/2002 е посочил, че дори и да се приеме, че със заповедта е наложена мярка по см. на чл. 14, § 8 от Регламент /ЕО/ 178/2002 - забрана за реализацията и пускането на пазара на трупно месо и субпродукти от дребни преживни животни с произход трети страни, до получаване на резултатите от лабораторния анализ, липсват данни, от които да може да се изведе подозрение, че конкретните храни са вредни за здравето на човека и негодни за консумация. За неотносими към издаването на акта е посочил, че са разпоредбите и на чл. 23, чл. 24 и чл. 25 ЗУАВ. На последно място е отчел, че не са посочени конкретни разпореди от Наредба 11 от 14.07.2021 г., за да се изследва дали същите имат отношение към предмета на заповедта. Посочил е, че общото посочване на един нормативен акт, не изпълнява изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за посочване на правното основание на административния акт. При служебно извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 настоящата инстанция намира, че решението е недопустимо. С Определение 8816/25.09.2023 г. на Върховния административен съд, състав на Пето отделение, постановено по адм. дело 8355/2023 г. е отменено Определение 3895/05.05.2023 г. на АССГ, постановено по адм. дело 3559/2023 г. и делото е върнато на същия съд и съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Указанията на касационната инстанция са първоинстанционният съд да изиска цялата административна преписка по издаване на Заповед РД11-753 от 28.03.2023 г. След окомплектоване на преписката да уточни предмета на жалбата (дали заповедта се оспорва изцяло или в отделни нейни части) и с оглед на това да извърши преценка за редовността и допустимостта на жалбата, при което съобрази засягат ли се права, свободи или законни интереси на жалбоподателя и има ли същият правен интерес от оспорването. В изпълнение на дадените указания, след връщане на делото, първоинстнационният съд, с разпореждане от 13.12.2023 г. е указал на жалбоподателя ВИВЕКТА БГ ЕООД, в 7-дневен срок от получаване на съобщението, с писмена молба с препис за ответника изрично да уточни дали обжалва Заповед РД11-753 от 28.03.2023г. на изпълнителния директор на БАБХ в нейната цялост или отделни части от същата, като във втория случай да посочи конкретно в коя част се оспорва акта. Предоставил е възможност на жалбоподателя ВИВЕКТА БГ ЕООД в 7-дневен срок от получаване на съобщението, да представи по делото писмени доказателства, от които да се установи наличието на правен интерес на дружеството от оспорване на акта, както и в същия срок да представи по делото писмени доказателства, от които да се установи, че в периода 28.03.2023г.- 16.04.2023г. са му били извършени документални и физически проверки на пратки с прясно месо от дребни преживни животни с произход Република Северна Македония; взети са проби за лабораторен анализ, а стоката е била поставена под забрана /респ. задържана е на ГКПП/ до получаване на резултата от лабораторния анализ от ЦЛВСЕЕ; респ. наложени са административни мерки по Регламент /ЕС/ 2017/625 във вр. чл. 24 и чл. 25 ЗУАВ. В изпълнение на дадените указания, на 29.12.2023 г. от дружеството жалбоподател ВИВЕКТА БГ ЕООД, чрез процесуалния му представител, е депозирана писмена молба, в която се уточнява предметът на жалбата. Посочено е, че се обжалва точка втора (вкл. нейните три подточки) на Заповед РД11-753 от 28.03.2023г. на изпълнителния директор на БАБХ. Правният интерес от обжалването е обоснован с това, че заповедта засяга правата и интересите на дружеството, и по специално, във връзка с наложените по т. 2 от заповедта ограничения, в периода 31.03.2023 г. 11.04.2023 г. са били извършени десет проверки на доставки от прясно месо в обекта на дружеството, взети са проби за лабораторен анализ, а стоката е била поставена под забрана до получаване на резултата от лабораторния анализ от ЦЛВСЕЕ, със съответните протоколи от изпитване. Изложени са и съображения, че за изследване на всяка от пробите дружеството е заплатило такса в размер на 1029,60 лв. или общо 10296 лв., което представлявало пряка вреда за дружеството. Към молбата са приложени доказателства под опис. Видно от представените от дружеството констативни протоколи, разпореждания за забрана, актове за вземане на проби, протоколи от изпитване ВИВЕКТА БГ ЕООД е вносител на охладено агнешко трупно месо с глави с произход от месодобивни предприятия, находящи се на територията на Република Северна Македония и това месо се въвежда на територията на Република България от Република Северна Македония. Няма данни и доказателства, че месото се въвежда на територията на ЕС от друга държава членка. Поради тази причина посочената като обжалвана т. 2, заедно с трите й подпочки 2.1, 2.2, 2.3 не засяга правните интереси на дружеството. В раздел І, т. 4 от Заповед РД11-753 от 28.03.2023 г. на изпълнителния директор на БАБХ са предвидени аналогични правила относно месо, което е с произход от трети държави, каквото произход е месото внасяно от ВИВЕКТА БГ ЕООД. Тази точка не е посочена като обжалвана от дружеството. В раздел ІІІ от Заповед РД11-753 от 28.03.2023г. на изпълнителния директор на БАБХ е предвидено, че пробите са за сметка на бизнес операторите. Предвид посоченото в молбата от 29.12.2023 г., че дружеството е заплатило пробите, то би имало правен интерес да обжалва и този раздел от административния акт, но дружеството не е посочило, че го обжалва. Доколкото наличието на правен интерес от оспорването е положителна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата, а в случай такъв не е обоснован и доказан, жалбата е била процесуално недопустима и не е следвало да бъде разглеждана от съда. Решаваният съд бланкетно е посочил, че жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, чийто права и законни интереси за засегнати. Обжалваната заповед е вътрешноведомствен акт. Съгласно чл. 2, ал. 2 АПК разпоредбите на кодекса не се прилагат за актовете, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. Следователно при обжалване на заповед като процесната е необходимо обосноваване и доказване, че вътрешноведомствения акт засяга правата и законните интереси на съответния жалбоподател. По изложените съображения обжалваното решение като недопустимо следва да се обезсили, жалбата на ВИВЕКТА БГ ЕООД да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати. При този изход на спора разноски не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение