Решение № 3745 от 9.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1113/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите /НАП/, чрез процесуалния му представител юрк. Попова, против решение 3636 от 21.11.2024 г., постановено по адм. д. 269/2024г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отменена заповед 407 от 20.03.2024г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на С. Н. В., на длъжност "началник сектор" в отдел Логистика, сектор деловодство и архив в ТД на НАП Велико Търново. Производството е и по частна жалба на изпълнителния директор на НАП, чрез процесуалния му представител юрк. Попова, против определение 3846 от 12.12.2024г., постановено по адм. д. 269/2024г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с което е оставено без уважение искането на изпълнителния директор на НАП за изменение на решение 3636 от 21.11.2024г. по делото в частта му за разноските. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда съображения, че от всички събрани по делото доказателства безспорно се установява, че са налице правните основания за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката, противно на приетото от съда. Твърди и че при постановяване на заповедта са спазени изискванията на НУРОИСДА. Посочва и че е необоснован извода на съда, че оспорената заповед не е мотивирана, като излага съображения за приложението и на ТР 16 от 1975г. на ОС на ВС, допускащо мотивите да се съдържат и в административната преписка, както е в случая. Твърди и че в ЗДСл не е наице норма идентична с тази на чл. 333 ал. 1 т. 3 и т. 4 от Кодекса на труда /КТ/, съответно фактът, чме жалбоподателката пред първата инстанция е била в отпуск поради нетрудоспособност към момента на прекратяването на служебното й правоотношение е неотносим към законосъобразността на оспорената заповед. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира присъждане на разноски и юрисконсулско възнаграждение. В частната жалба се твърди неправилност на определението, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта по разноските, като постановено в противоречие със закона и събраните доказателства отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Навежда съображения, че не са били представени доказателства за това, че жалбоподателката е материално затруднена, съответно не са били налице предпоставките по чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата за присъждане на възнаграждение на адвоката й по този ред. Иска оспореното определение да бъде отменено и да бъде изменено съдебното решение като бъде постановено друго, с което се оставя без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателката в първата инстанция за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА. Ответникът С. Н. В., чрез процесуалния си представител адв. Николова, изразява становище за неоснователност както на касационната, така и на частната жалби. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност както на касационната, така и на частната жалби. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а частната жалба е подадена в срока по чл. 248 ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, от надлежна страна, адресат на оспорените решение и определение и срещу съдебни актове, подлежащи на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество касационната и частната жалби са неоснователни, по следващите съображения. За да постанови оспореното решение АС гр. Велико Търново е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, довели до нарушение на материалния закон. Изложил е мотиви за допуснати нарушения и на чл. 14, ал. 1 и чл. 18 от същата Наредба. Приел е и че крайната изготвена оценка не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнение на длъжността, като коментарът на контролиращия ръководител и мотивите във формуляра за оценка не обосновават по безспорен начин неизпълнение на задълженията на нивото на изисквания обем, качество и срокове. Приел е и че при постановяване на крайната оценка са нарушение чл. 76, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 ЗДСл, както и на чл. 16, т. 5 НУРОИСДА, относно изискването да бъде установено, че служителят не е изпълнил преобладаващата част от целите си в индивидуалния план на нивото на изискванията, определени в него. Приел е и нарушение на чл. 12 ал. 2 НУРОИСДА, а именно несъответствие на поставената междинна оценка, според която служителят работи според поставените цели, в съответствие с изработения план, като липсват препоръки за подобряване на работата. Приел е и допуснато съществено нарушение на правилата, тъй като на междинна среща освен служителя и оценяващия е присъствал и контролиращият ръководител. Приел е и че представеният план за работа, връчен на жалбоподателката на 26.01.2023г., не е достатъчно конкретен и в него няма конкретни, измерими и постижими, определени във времето цели, което пък е приел за нарушение на чл. 9 ал. 2 от Наредбата. Поради това е достигнал до извод за това, че макар формално да е спазена процедурата по атестирането, то същата е в противоречие с изискването за извършването й въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, което от своя страна, обосновава противоречие на заповедта с материалния закон и целта на същия. Поради това е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна. Решението е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е постановена както при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, така и в противоречие с материалния закон, като настоящият състав намира, че същата противоречи и на целта на закона. В случая съответен на доказателствата е изводът на съда, че индивидуалният работен план не е изготвен съобразно изискванията на чл. 9 от НУРОИСДА, като в несъответствие с чл. 9, ал. 3 от наредбата целите в индивидуалния работен план на оценяваната служителка са общи и не са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура, както и не е отразено в графата "изисквания/критерии за изпълнението", такива, които да са измерими по обем, качество и срокове, каквото е изискването на цитираната норма, тъй като в графа срокове е посочен целият период от 01.01.2023г. до 31.12.2023г., а изискванията и критериите за изпълнение са бланкетно посочени като изготвяне на документи, резулиране, редовно водене на регистър и други, които не са конкретизирани. Неспазването на това първо изискване опорочава целия процес на оценяване, тъй като констатираните нарушения при съставянето на работния план се отразяват и при оценката на изпълнението на длъжността съобразно чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, съгласно който оценяването се извършва въз основа на степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности. Съобразно изискването на чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА оценяващия ръководил мотивира при определяне на оценката за изпълнението конкретно степента на постигане на целите и показаните компетентности, включително тези сочещи на "неприемливо изпълнение" въз основа на критериите по чл. 16, ал. 1, т. 5, б. "а" и "б" НУРОИСДА, както и съгласно Приложение 1 към чл. 15 от същата Наредба. В случая в представения формуляр за оценка по приложение 2 от Наредбата на служителя е поставена оценка от оценяващия ръководите изпълнението отговаря не напълно на изискванията, като крайната оценка неприемливо изпълнение е поставена от контролиращия ръководител, при наличие на правомощия за това. Мотивите относно поставената от контролиращия ръководител оценка "неприемливо изпълнение" не съответстват на изискванията на чл. 16, ал. 1, т. 5 от Наредбата, както правилно е приел и съдът. Видно е, че е направена междинна среща съобразно изискванията на чл. 12 от НУРОИСДА, в нея не са констатирани никакви слабости относно изпълнението на задълженията на жалбоподателката, като напротив посочено е, че С. В. изпълнява целите заложени в плана качествено, в срок и в пълен обем планира, организира, координира и контролира дейността на сектора, за който отговаря, осигурява добра координация между служителите, участва активно в провеждането на тестове за въвеждане на нова система, изисква и контролира служителите да предоставят услугите в срок, изпълнява индивидуалните цели по начин, който да изпълнява и общите цели, като усъвършенства и надгражда уменията си. Т.е. в междинната оценка не са констатирани слабости, а напротив установено добро изпълнение на вменените задължения. В междинната оценка няма критика, не са констатирани слабости и не са дадени препоръки. В случая и предвид изложеното при наличие на изцяло положителна междинна оценка, не се основават с крайната коригирана оценка от контролиращия ръководите и с изложените в нея мотиви, изпълнението на изискванията на чл. 16 ал. 1 т. 5 от Наредбата, а именно служителят да не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, както и да не е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията. В случая във формуляра за корекция на годишната оценка от контролиращия ръководите не са изложени конкретни факти, от които да бъде направен обоснован извод за толкова влошено качество на работата след провеждането на междинната среща, което да обоснове най ниската оценка. Напротив, изложените мотиви , са бланкетни и не съдържат конкретика относно неизпълнение на задължения, забавяне в срокове, и други във връзка с изискванията както на плана, така и на длъжностната характеристика. Съобразно чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА "Оценяващият ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, както и да мотивира писмено своята оценка". В случая и това изискване не е изпълнено в частност от контролиращия ръководител, при упражняване на правомощието му да намали оценката. Посочените нарушения на изискванията на чл. 14, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА са съществени, както е приел съдът, тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 76, ал. 7 ЗДСл, във връзка с ал. 5 и 6 от тази разпоредба, не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 5 от НУРОИСДА най-ниска оценка "неприемливо изпълнение" се поставя, когато оценяваният едновременно: а) не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя; б) е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение 1 и приложение 1а. В случая е правилен извода на съда, че от събраните по делото доказателства не се установява комулативното наличие на посочените две условия и във връзка с изложените по горе съображения. Спазването на установената с НУРОИСДА процедура за провеждане на оценяването, неизготвяне на работния план съгласно изискванията на наредбата, неизлагането на мотиви относно степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности, представляват съществено нарушение на административно производствените правила, които са довели до нарушение на материалния закон, тъй като в случая не се установяват критериите по чл. 16, ал. 1, т. 5 НУРОИСДА за поставяне на най ниска оценка "неприемливо изпълнение". Поради и това е правилен извода на пръовинстанционния съд, че оспорената заповед е незаконосъобразна. По изложените съображения оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Оспореното определение, с което е отказано да бъде изменено съдебното решение в частта по разноските е правилно. С решение 3636 от 21.11.2024г. е осъдена Националната агенция за приходите да заплати на С. В. разноски в размер на 1000 лева. В производството пред първата инстанция е претендирано присъждане на адвокатско възнаграждение в размер определен от съда на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съобразно посочената разпоредба при осъществено представителство по този ред на адвоката се дължи адвокатско възнаграждение съобразно наредба 1 от 2004г. за възнагражденията за адвокатска работа /променено заглавие от ДВ бр. 14/2025г./. Законовата разпоредба на чл. 38 ал. 2 ЗА не въвежда изискване за представяне на доказателства за това, че представляваното безплатно от адвоката лице е в затруднено материално положение. Поради и което правилно съдът е приел, че наведеното такова възражение в искането за изменение на решението в частта по разноските е неоснователно. Освен това съдът е обсъдил и направеното възражение за прекомерност, като правилно е приел, че предвид правната и фактическа сложност на спора и процесуалната активност на представителя на жалбоподателката, възнаграждението от 1000 лева, което е в рамките на минималния размер съгласно чл. 8 ал. 3 от наредба 1 от 2004г., за представителство по дела без определен материален интерес е адекватно на извършените процесуални действия по делото. Действително съгласно чл. 38 ал. 2 ЗА право на това възнаграждение има адвоката, а в случая то е присъдено в полза на жалбоподателката, но поради липса на наведено такова възражение, настоящият състав намира, че не следва да бъде определено като порок на определението, което да доведе до неговата незаконосъобразност, тъй като в този случаи вътрешните отношения между жалбоподателката и процесуалния й представител следва да бъдат уредени на плоскостта на техните гражданско правни отношения. Поради това настоящият състав намира, и че оспореното определение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК, като основателно следва да бъде уважено в рамките на минималното такова по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като същото следва да бъде присъдено съгласно чл. 38 ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител на ответника по касация, а именно в полза на адв. М. Николова от Великотърновска адвокатска колегия. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,