Решение № 4060 от 15.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1846/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Куклен, подадена чрез процесуалния представител адв. Недева, срещу решение 10507 от 29.11.2024 г., постановено по адм. дело 2596/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е обявена нищожността на Решение 770, прието с протокол 71 от 25.08.2023 г. на Общински съвет Куклен, в частта за имот с идентификатор 18277.3.472 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] и е осъдена общината да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е приложима ал. 2 на чл. 129 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, тъй като в случая е одобрен подробен устройствен план /ПУП/ парцеларен план /ПП/ за транспортен достъп извън границите на урбанизираната територия и компетентен е именно общинския съвет. Според касатора в настоящия случай не е налице хипотезата на промяна на предназначението на имот и свързаните с него парцеларни планове за техническата инфраструктура, поради и което неправилно съдът се е позовал на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответниците. Ответниците В. З. Е. и В. К. Г., редовно призовани, чрез процесуалния си представител адв. Ангелов, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендират присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на В. Е. и В. Г. с искане за обявяване нищожността на Решение 770 по Протокол 71 от 25.08.2023 г. на Общински съвет Куклен, с което на основание чл. 129, ал. 1 от ЗУТ е одобрен ПУП ПП за обект Трасе за транспортен достъп през поземлени имоти с идентификатори 18277.2.368, 18277.3.439 и 18277.3.472, местността св. Влас, землището на [населено място], Община Куклен, област Пловдив, в частта за имот с идентификатор 18277.3.472. За да прогласи нищожността на решението в оспорената му част, първоинстанционният съд е приел, че същото по своя характер и обхват представлява акт по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, поради и което е постановено при липса на материална компетентност на административния орган. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и събраните доказателства, съдът приема, че в случая се касае за парцеларен план с предмет прокарване на трасе, което е разположено извън урбанизираната територия в землището на [населено място], но очевидно извън населеното място в съответствие с легалната дефиниция по смисъла на § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ на територия на населеното място, поради и което случаят попада в хипотезата на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ и компетентен е бил кметът на общината. Според съда приложение не намира и чл. 21, ал. 7 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, тъй като процесният ПУП не е свързан със задоволяване на общински нужди, а същият е процедиран с цел задоволяване на частни нужди. Така постановеното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. В АПК не се съдържат изрични разпоредби относно пороците, които водят до нищожност на административните актове. Безспорният критерий за нищожен административен акт е когато е издаден от некомпетентен орган, като в правната теория, а и в съдебната практика, е възприето, че нищожността или унищожаемостта на административните актове се очертава и от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност. Нищожен е акта в случаите, когато разкрива толкова тежък порок, че е негоден да породи правните си последици, като например освен липсата на компетентност е и липса на форма или липсата на волеизявление. Нищожните административни актове не пораждат и никога не могат да породят правните последици, към които са били насочени, а пороците им са толкова сериозни, че не могат да бъдат санирани. В процесния случай не се откриват такива пороци, обратно на приетото от първоинстанционния съд. Неправилно и в несъответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд в конкретния случай е приел, че решението на Общински съвет Куклен в оспорената му част е нищожен административен акт, поради липсата на компетентност на издателя на акта. Неправилен е извода на съда, че процесното решение за одобряване на парцеларен план е издадено от материално некомпетентен орган, тъй като в съответствие с нормата на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ компетентен да издаде акта е кмета на Община Куклен. В процесния случай с Решение 770 по Протокол 71 от 25.08.2023 г. на Общински съвет Куклен е одобрен ПУП ПП за обект Трасе за транспортен достъп през поземлени имоти с идентификатори 18277.2.368, 18277.3.439 и 18277.3.472, местността св. Влас, землището на [населено място], Община Куклен, с който се засяга имот с идентификатор 18277.3.472, собственост на първоинстанционните жалбоподатели ответници в касационната инстанция. Това решение е издадено на основание чл. 129, ал. 1 от ЗУТ, който предвижда проектите за подробни устройствени планове за линейни обекти на техническата инфраструктура извън границите на населените места и селищните образования да се одобряват с решение на общинския съвет по доклад на кмета на общината в едномесечен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от експертен съвет. Парцеларният план е вид подробен устройствен план, който в съответствие с чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗУТ се изработва и прилага по отношение на елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираната територия, каквито безспорно са линейните обекти на техническата инфраструктура. С оглед на това и доколкото в случая се одобрява парцеларен план за обект трасе на транспортен достъп, преминаващо през няколко поземлени имоти в землището на [населено място], то материално и териториално компетентен да одобри този план е бил именно Общински съвет Куклен. Обратно на приетото от административния съд, конкретният случай не попада в изключенията по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, отнасящи се до обхвата на плана. Алинея първа на посочената разпоредба въвежда принципа, че подробните устройствени планове се одобряват от общинския съвет, докато алинея втора предвижда изключенията от този принцип, в които компетентен да одобри подробния устройствен план е кметът на общината. Относимите към конкретния случай изключения са тези, в които подробният устройствен план предвижда урегулирането и застрояването на поземлени имоти извън границите на населените места и селищни образования, включително за необходимите за тях елементи на техническата инфраструктура. В тези изключения от принципа, въведен с чл. 129, ал. 1 от ЗУТ, съгласно ал. 2 на същата правна норма, компетентен е кметът на общината. Одобреният обаче с атакуваното решение на Общински съвет - Куклен само парцеларен план за линеен обект на техническата инфраструктура не попада в тези изключения. Това е така, тъй като компетентността на кмета на общината да одобри парцеларен план е само в случаите когато изработване на план за регулация и застрояване за конкретни поземлени имоти, извън границите на населените места и селищни образования, изисква и осигуряването на достъп до тези имоти, т. е. компетентността на кмета на общината да одобри парцеларен план, дори и само с предмет три имота, е налице единствено при едновременното одобряване за тези имоти и на план за регулация и/или застрояване, какъвто безспорно процесния случай не е. Предвид на това компетентен да издаде процесното решение за одобряване на парцеларен план е бил именно Общински съвет Куклен в съответствие с приложимата в случая разпоредба на чл. 129, ал. 1 от ЗУТ. За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че обстоятелствата, свързани със засягането в случая и на два урегулирани поземлени имоти, както и доколко осигуряването на транспортен достъп в представения в графичната част на плана обем би могло да бъде предмет на парцеларен план и приложима ли е нормата на чл. 110, ал. ал. 1, т. 5 от ЗУТ, касаят унищожаемостта на оспореното решение и съответствието му с материалния закон, но не и нищожността на този акт. Предвид гореизложеното се налага извод за действителност на оспорения административен акт, поради което обратните изводите на съда противоречат на закона и налагат отмяна на решението. Доколкото първоинстанционният съд не е проверил останалите изисквания за законосъобразност на решението на Общински съвет Куклен в обжалваната му част и не е обсъдил останалите възражения, изложени в първоинстанционната жалба, то не са налице основанията за постановяване на решение по съществото на спора от касационния съд. Това налага връщане на делото за ново разглеждане, при което новият съдебен състав да установи при издаване на процесното решение били ли са налице материално-правните основания за постановяване му. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,