Решение № 7483 от 7.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2649/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. С. Ш., [ЕГН], лично и чрез процесуален представител, срещу решение 1317 от 22.12.2023г., постановено по адм. дело 1956/2023г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против решение 350 от 27.09.2023г. на Комисията за защита от дискриминация(КЗД), Петчленен разширен заседателен състав, с което е оставена без разглеждане жалба вх.44-00-2947/13.09.2022г. и допълнение към нея, вх.44-00-3220/07.10.2022г., по описа на КЗД, против директора на СУ [заличен текст], [населено място], обл. Бургас, като производството по образуваната преписка 212/2022г. е прекратено на основание чл.52, ал.3, предл. второ от ЗЗДискр., вр. чл.30, ал.2 от АПК. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконособразно поради противоречието му с материалния закон и съществени процесуални нарушения касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Навежда доводи, че е изпълнил указанията на КЗД и уточнил в какво се изразявна неравното третиране спрямо него, както и твърди, че спрямо него е осъществен състава на чл. 4 от ЗЗДискр. по посочените признаци. Моли обжалваното решение да бъде отменено и преписката бъде върната на КЗД за произнасяне. Касационната жалба се поддържа в представеното писмено становище от процесуалния представител на касатора. Ответната страна Комисия за защита от дискриминация, с писмено становище, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Директор на СУ[заличен текст], [населено място], обл.Бургас, не взема становище. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството по преписка 212/2022г. на КЗД е образувано с разпореждане 591/18.10.2022г. на председателя на КЗД въз основа на жалба от С. С. Ш. с вх. 44-00-2947/16.09.2022г. с допълнение към нея вх.44-00-3220 от 07.10.2022г. срещу директора на СУ [заличен текст], [населено място], обл. Бургас с оплаквания за наличие на дискриминация по признаци етническа принадлежност , религия и политическа принадлежност по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., както и за преследване във вр. с§1, т.3 от ДР на ЗЗДискр. С уведомление изх. 44-00-3458/21.10.2022г. С. Ш. е бил уведомен за издаденото разпореждане за образуване на преписка по неговите жалби, като му е указано, че съгласно чл.9 от ЗЗДискр. има задължението да представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация. С. Ш. е подал допълнително заявление вх. 44-00-3793 от 14.11.2022г., в което посочва освен директора на СУ [заличен текст] [населено място] Т. П., така и председателя и членовете на комисията, посочени в протокол 1/10.09.2019г., протокол 2/12.09.2019г., протокол 1/20.11.2019г. и протокол 2/22.11.2019г., провела събеседването по конкурса за учител. В изпълнение на дадени указания, със заявление (допълнение) с вх. 44-00-279 от 24.01.2023г. (л.259-260) С. Ш. посочил, че дискриминационното отношение, упражнено от председателите и членовете на комисиите за подбор се изразява в следното: като приключва с първичния подбор по документи на кандидатите за обявеното работно място за длъжността учител по история и география, единият от членовете на комисията по протокол 1/10.09.2019г. и 2/12.09.2019г. се обадил по телефона на Б. И. Б. и му съобщил, че той не е бил одобрен за работа като учител, като вместо него бил одобрен друг кандидат. В заявление от 24.01.2023г. Ш. поименно посочил три лица от състава на комисията за подбор по протоколи 1/10.09.2019г. и 2/12.09.2019г., които според жалбоподателя са извършили дискриминация и дискриминационно преследване спрямо него, т.к. следвало да изпратят уведомително писмо от 19.11.2019г. на директора на СУ [заличен текст] за явяването му в училището за среща-разговор относно позицията, за която е кандидатствал, по Български пощи , а не чрез Еконт . Изложил е твърдения, че други три поименно посочени лица от състава на комисията за подбор по протоколи 1/20.11.2019г. и 2/22.11.2019г. също са упражнили дискриминация спрямо него, като са избрали на работа като учител по история и география В. Д. К.. Докладчикът по преписка 212/2022г., извършвайки проверка на редовността на жалбата, в изпълнение на правомощията си по чл.15, ал.1, т.1-4 от Правилата за производство пред КЗД е констатирал, че въпреки дадените указания за изясняване на констатираните неясноти С. Ш. не е изпълнил указанията, дадени му с писмо изх. 44-00-129/12.01.2023г., респ. нередовностите не са отстранени и жалбата не е поправена, което е възприето от Петчленният състав на КЗД, в резултат на което е постановено решение 350/27.09.2023г. В мотивите на решението е прието, че липсва уточнение относно това в какво се изразява извършеното спрямо Ш. неравно третиране във връзка с посочените признаци политическа принадлежност , етническа принадлежност и религия по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., както и за преследване във връзка с §1, т.3 от ДР на ЗЗДискр. На основание чл.52, ал.3, предл. второ от ЗЗДискр., вр. с чл.30, ал.2 от АПК съставът на КЗД прекратява производството по преписка 212/2022г. по описа на КЗД и оставя без разглеждане жалбата на Ш.. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършена проверка за законосъобразност, приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно производствените правила. За да се произнесе по спора, решаващият съд е приел, че за да упражни КЗД правомощията си чрез образуване и провеждане на административно производство по реда на Глава четвърта, раздел I от ЗЗДискр., органът следва да е сезиран с жалба, от която да може да се извлече ясна, непротиворечива и точна информация за нарушаване на юридически прогласеното и гарантирано право на равно третиране на всеки индивид, с оглед приложимите материалноправни норми, вкл. за субекта и обекта на дискриминация, защитени признаци и др. елементи, свързани със заявената от жалбоподателя дискриминация. След като, в изпълнение на законовите си правомощия, докладчикът е извършил проверка и преценил, че подадената от С. Ш. жалба няма изискуемото в посочените нормативни актове съдържание в съответствие с чл.30, ал.2 от АПК, чрез председателя на състава, е дал ясни, точни и подробни указания до жалбоподателя да отстрани констатираните нередовности, като систематизира оплакванията си за дискриминация; посочи и обоснове защитен признак/признаци по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., във връзка с които е осъществено по-неблагоприятно третиране; да уточни и обоснове между кои лица, намиращи се в сходно положение, е извършено или допуснато неравно третиране; да удостовери липсата на заведено съдебно дело между същите страни със същия предмет, като попълни писмена декларация. След като в предоставения му срок, Ш. е представил само декларацията, без да е изтъкнал факти и представи доказателства за осъществено спрямо него по-неблагоприятно третиране, съдът е намерил правилен извода за неизпълнение на дадените указания. Анализирайки съдържанието на подадените от Ш. заявления-уточнения, съдът е приел, че макар и формално да съдържат изложение на обстоятелствата, на които се основава жалбата, тези обстоятелства не касаят никаква форма на дискриминация, респ. нарушение на ЗЗДискр., не става ясно в какво конкретно се изразява дискриминационното отношение към него, в какво качество е проявено то и в какво се изразява противоправния резултат. Недоволството на Ш. от това, че не е бил назначен на желаната от него позиция има отношение към евентуално неспазване на КТ при назначаване на работа или при прекратяване на трудово правоотношение, но само по себе си не може да се възприеме като индиция, от която КЗД да направи обосновано предположение за осъществено неравно третиране. Съдът в заключение е приел за законосъобразни изводите на административния орган при постановяване на решението му, с което е прието, че дадените указания не са изпълнени и жалбата не е поправена и правилно производството по образуваната преписка 212/2022г. е прекратено на основание чл.52, ал.3, предл. второ от ЗЗДискр., вр. чл.30, ал.2 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административното производство се открива въз основа на редовно подадено искане, което следва да отговаря на посочените в АПК и специалните закони изисквания. Съдържанието на жалбата или сигналът до комисията е определено в нормата на чл.51, ал.2, т.1-5 ЗЗДискр. При констатиране на нередовност, комисията в съответствие и с разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от АПК, уведомява заявителя да отстрани недостатъците в определен срок от съобщаването за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Очертаването на предмета на жалбата с посочването на обстоятелствата, на които се основава, е определящо за осъществяване на производството, поради което чл.53, ал.3, пр. второ от ЗЗДискр. предвижда прекратяване на същото в случаите, когато жалбата не бъде поправена. Съгласно чл.15, т.1 от Правилата за производство пред КЗК, докладчикът е длъжен да изясни изпълнени ли са изискванията на чл.51 от ЗЗДискр. и чл.8 от Правилата за съответната преписка, т.е. да провери съдържанието на жалбата, в т.ч. изложение на относимите обстоятелства, на които се основава жалбата. Комисията е длъжна да изясни изпълнени ли са изискванията на чл.51 ЗЗДискр., налице ли са необходимите данни за извършено нарушение и могат ли те за бъдат годно основание за образуване на производство през КЗД, т.е. дали е редовно и валидно сезирана. В разглеждания случай, КЗД законосъобразно е констатирала, че подадената жалба не отговаря на изискванията за редовност, поставени в разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗДискр., тъй като изложените в нея обстоятелства не очертават определен дискриминационен акт на визираните лица, който да бъде предмет на проучване и евентуална санкция от административния орган. В съответствие с процесуалните правила, разписани в специалния закон и в АПК, жалбоподателят няколкократно е уведомяван, че следва да поправи жалбата си съобразно условията за редовност и е дала срок по-дълъг от предвидения в чл. 30, ал. 2 от АПК за отстраняването им. Правилно, след като е обсъдила представеното възражение от жалбподателя, комисията е счела, че дадените указания не са изпълнени и следователно жалбата е нередовна. За да упражни КЗД правомощията си чрез образуване и провеждане на административно производство по реда на Глава четвърта, раздел I от ЗЗДискр., органът следва да е сезиран с жалба, от която да може да се извлече ясна, непротиворечива и точна информация за нарушаване на юридически прогласеното и гарантирано право на равно третиране на всеки индивид, с оглед приложимите материалноправни норми, вкл. за субекта и обекта на дискриминация, защитени признаци и др. елементи свързани със заявената от частния жалбоподател дискриминация вр. с упражняване правото на защита на страните в образуваното административно производство пред КЗД. В жалбата и последвалите уточнения са налице факти и обстоятелства, от които КЗД не е възможно да очертае предмета на проверка за упражнено неравно третиране, от/и спрямо определени лица, включително жалбоподателя, с оглед осъществяване правомощията на КЗД по чл.47 ЗЗДискр. Изложените общи обстоятелства, свързани с несъгласие с приключилия конкурс, не очертават определен дискриминационен акт на визираните субекти, който да бъде предмет на проучване и евентуална санкция от административиния орган. Актът на дискриминация е винаги конкретен и засяга конкретни законни права на дадено лице, респ. кръг от лица, поставяйки ги в по-неблагоприятно положение, в сравнение с други лица, при едни и същи обстоятелства, поради което жалбоподателят е следвало да уточни точно в какво се състои дискриминационното и неравно третиране при описаната от него ситуация, свързана с проведен конкурс в СУ[заличен текст], [населено място] за учител по история и география за учебната 2019/2020г. Изразеното недоволство от директора на училището и несъгласие с решението на конкурсната комисия, по поставените от него въпроси и проблеми не отговаря на изискването по чл. 52, ал. 2, т. 3 от ЗЗДискр. за конкретно и ясно посочване на обстоятелствата, на които се основава жалбата. В случая, въпреки дадените указания, жалбоподателят не е уточнил, спрямо посочените лица в какво се изразява неравното третиране във връзка с посочените признаци политическа принадлежност , етническа принадлежност и религия по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., както и за преследване във връзка с §1, т.3 от ДР на ЗЗДискр. Ето защо, правилно КЗД по реда и на основание чл. 52, ал. 3 от ЗЗДискр. е оставила без разглеждане молбата на жалбоподателя и прекратила образуваното административно производство и административният съд е отхвърлил жалбата срещу решението. Предвид изложените съображения, настоящият състав на ВАС намира, че при постановяване на оспореното съдебно решение не са допуснати сочените касационни основания и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Искането е направено своевременно и е основателно в размер на 100 лв. предвид чл. 78, ал. 8 вр. с чл. 37 от ЗПП. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение