Решение № 16139 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4232/2017 г.

Решение № 16139 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4232/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на К. Г., чрез пълномощника й адв. Жерков срещу заповед № РД-15-150 от 14 март 2017 г. на министъра на земеделието и храните, с която на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и чл. 108 от същия, е прекратено служебното й правоотношение на длъжност "главен експерт" в дирекция "Връзки с обществеността и протокол", с ранг II младши, считано от 15 март 2017 г. в Министерство на земеделието и храните. В жалбата се релевират оплаквания, че оспорената заповед е нищожна, а при условията на алтернативност - незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Твърди се, че не е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност, която е продължила да съществува като нормативно определена позиция и система от функции като в длъжностното разписание са запазени 4 щатни бройки за длъжността "главен експерт" в дирекция "Връзки с обществеността и протокол". Също така се сочи, че съгласно Устройствения правилник на Министерство на земеделието и храните (изм. и доп. ДВ, бр. 12 от 12 февруари 2016 г.) и заключителните разпоредби към Постановление № 236 от 31 август 2015 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерски съвет (обн. – ДВ, бр. 68 от 2015 г., в сила от 04 септември 2015 г.) общата численост на персонала в МЗХ е 614 щатни бройки, чиято численост не е променяна, включително и към датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Релевира се и довод за нищожност на заповедта, поради факта, че е издадена на 14 март 2017 г., а утвърденото длъжностно разписание на МЗХ е в сила от 15 март 2017 г. Моли се за отмяна на обжалвания административен акт и присъждане на сторените по делото разноски с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. В жалбата е инкорпориран иск по чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, във връзка с чл. 104 от цитирания за заплащане на обезщетение за времето, през което оспорващата не е била на служба поради прекратяване на служебното й правоотношение – за срок от 6 месеца (по арг. на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл). Ответникът – министърът на земеделието и храните, чрез пълномощника си юрисконсулт Ненков оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и в депозирани писмени бележки мотивира подробни съображения за изразеното становище. Моли за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, след като прецени събраните по делото доказателства и направи проверка, на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, на законосъобразността на оспорения административен акт и на посочените в жалбата основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, приема за установени следните обстоятелства по делото: От приобщения доказателствен материла по делото се установява, че по силата на заповед № РД-15-952 от 26 ноември 2014 г. К. Г. е била назначена в Министерство на земеделието и хранитена длъжност "главен експерт" в дирекция "Поземлени отношения и комасация", отдел "Промяна предназначението и рекултивация на земеделските земи". Впоследствие със заповед № РД-15-970 от 04 декември 2014 г. на същия административен орган е преназначена на длъжност "главен експерт" в дирекция "Връзки с обществеността и протокол". Служебното й правоотношение е изменено със заповед № РД-15-1137 от 13 декември 2014 г. на "за" министър на земеделието и храните е заемала длъжността "главен експерт" в дирекция "Електронно управление", отдел "Връзки с обществеността". Със заповед за назначаване на допълнително служебно правоотношение № РД 15-21 от 08 януари 2015 г. министърът на земеделието и храните лицето е назначено да изпълнява по вътрешно съвместителство и длъжността началник на отдел "Връзки с обществеността" за срок до назначаването на служител на длъжността, но не за повече от шест месеца. Със заповед № РД-15-150 от 14 март 2017 г. министърът на земеделието и храните, на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и чл. 108 от посочения, е прекратено служебното правоотношение на К. Г. за заеманата от нея длъжност в Министерство на земеделието и храните - "главен експерт" в дирекция "Връзки с обществеността и протокол", с ранг II младши, считано от 15 март 2017 г. Като причини за прекратяване е посочено съкращаване на длъжността. Заповедта е връчена на оспорващата на 14 март 2017 г. Със заповед № РД-09-191 от 13 март 2017 г. министърът на земеделието и храните е утвърдил ново длъжностно разписание на министерството на земеделието и храните, в сила от 15 март 2017 г., както и поименно разписание на длъжностите в посочената администрация към същата дата, от което е видно, че общата численост на персонала е 656 щатни бройки, от които 151 щатни броя е числеността на служителите в общата администрация, към която е дирекция "Връзки с обществеността и протокол" с 1 щатна бройка за директор и два отдела към нея – отдел "Връзки с обществеността" с 4 щатни бройки, от които 1 за началник на отдел, 2 за главен експерт и 1 за старши експерт, а към отдел "Протокол" има 1 щатна бройка за началник на отдел, 2 за главен експерт и 2 за старши експерт. Следователно общата щатна численост на дирекцията е 10 бройки. Видно от измененото поименното щатно разписание за началник отдел на отдел "Връзки с обществеността" и отдел "Протокол" длъжностите не са заети. Общата численост на персонала в цялата администрация - към 08 март 2017 г. и към 15 март 2017 г. е една съща - 652 щатни бройки. Длъжностното разписание на МЗХ, в сила от 08 март 2017 г., т. е. преди направеното изменение, дирекция "Връзки с обществеността", в която е заемала длъжността жалбоподателката "главен експерт", щатната численост е била определена за 10 служители, от които 1 за началник отдел, 6 за главен експерт и 1 за младши експерт. Представени са длъжностните характеристики на длъжността главен експерт в дирекция "Връзки с обществеността", преди извършената промяна и след образуването на двата отдела към същата дирекция, от които се установяват целите, задълженията, отговорностите и изискванията за заемане на съответната длъжност за двата време периода. При така установената фактическа обстановка, Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, формира следните правни изводи: Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, подадена е от надлежна страна по чл. 147, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване административен акт и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по назначаването, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, при спазване на административнопроцесуалните предпоставки по издаването й и приложимото материално право. Видно от по-горе описаните факти за длъжността "главен експерт" в дирекция "Връзки с обществеността и протокол" към Министерство на земеделието и храните преди 15 март 2017 г. са били предвидени шест щатни бройки, всичките заети, а след изменението на длъжностното разписание от тази дата – четири щатни бройки, разпределени по равно в двата новообразувани отдела към процесната дирекция и заети от други държавни служители – извън жалбоподателката, които са я заемали и преди тази дата. Длъжността е продължила да съществува като система от изисквания за заемането й, функции и задължения по длъжностна характеристика (с оглед въведеното в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите легално определение на длъжност в администрацията) под същото наименование, но при намаляване на щатните бройки с две е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, тъй като бройките на позицията по длъжностното разписание са по – малко с две - създадени са две ръководни длъжности "началник на отдел" за двата новосъздадени отдела в същата дирекция и системите идентични функции, задължения и изисквания за заемане, респективно са с две по-малко. Видно от длъжностното разписание на МЗХ от 15 март 2017 г. намалените бройки за длъжността "главен експерт" са заети. При намаляване броя на служители, които да изпълняват определена длъжност според длъжностното разписание на съответната структура – отдел и/или дирекция, органът по назначаването е извършил преценка по целесъобразност на кого от шестимата "старши експерт" – и да прекрати служебното правоотношение, като за него не съществува законово задължение за извършване на подбор на служителите, нито за мотивиране на преценката. В кръга на притежаваната компетентност на министъра е правото му да извърши промени реорганизации в управляваната от него структура и нормативноопределената численост на служителите. Съобразно предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и във вида и броя на длъжностите. Извършените от него промени са в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Незаетите две щатни бройки за длъжността "началник на отдел" са различни от тази на жалбоподателката като административният орган не е задължен да й предложи друга длъжност при съкращаване на заеманата от нея. Ето защо, в случая предпоставките от фактическия състав на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл са изпълнени, тъй като се установи, че длъжността, заемана от Г., като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от НПКДА, е престанала да съществува, поради което са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Оплакването, релевирано от жалбоподателката, за нарушение на чл. 87 а от ЗДСл не е относимо към разглеждания казус. П. на посочената разпоредба следва да се разгледат при преобразуване на администрация, преминаване на една дейност към друга, от закрита администрация в друга, каквито хипотези не са налице при прекратяване служебното правоотношение на Г. в Министерство на земеделието и храните, чиято администрация не е закрита или преминала към друга, а е извършено единствено вътрешна реорганизация на различните държавни позиции в структурата на министерството. По отношение на довода за нищожност на оспорената заповед, поради факта, че актът е издаден на 14 март 2017 г. във връзка с утвърденото на 13 март 2017 г. длъжностно разписание на министерството, в сила от 15 март 2017 г., настоящият съдебен състав счита същият за неоснователен. Действително заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена на 14 март 2017 г. и е връчена същия ден на жалбоподателката, но в нея изрично е записано, че поражда действия от 15 март 2017 г. – от датата на влизане в сила на длъжностното разписание. Ето защо обстоятелството, че към момента на издаване на заповедта не е започнало действието на новото длъжностно разписание на министерството, не води, както до нищожност на административния акт, така и до неговата унищожаемост, тъй като в процесния изрично е отбелязана датата, от която заповедта започва да поражда действие – считано от 15 март 2017 г. Предвид изложеното, предявеното оспорване по жалбата на К. Г. следва да бъде отхвърлено, тъй като липсват основанията по чл. 146 от АПК. При постановяване на оспорената заповед не са допуснати нарушения, обосноваващи нейната отмяна. Налице е реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката, поради което правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е осъществено в съответствие с целта на закона. С жалбата съдът е сезиран и с иск по чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, във връзка с чл. 104 от същия закон за заплащане на обезщетение за времето, през което оспорващата не е била на служба поради прекратяване на служебното правоотношение за срок от 6 месеца (по арг. на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл). Настоящият съдебен състав счита, че искът по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл не подлежи на съвместно разглеждане в съдебното производство с предмет законосъобразността на акта за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Последното предполага влязъл в сила съдебен акт относно незаконосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Цитираната норма е специална по отношение на чл. 204, ал. 2 от АПК и налага разделянето на производството по иска и отделянето му в самостоятелно дело. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, претенцията на ответника е основателна. На министерство на земеделието и храните следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закон за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100, 00 лв. (сто лева), платими от касатора. Воден от горното и на осн. чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,