Решение № 1380 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8443/2016 г.

Решение № 1380 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8443/2016 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Д. Т., чрез пълномощника му адв. С. К., против решение № 948 от 19.05.2016 г., постановено по адм. дело № 2555/2015 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 3388з-225 от 08.12.2015 г., издадена от началника на Пето РУ на ОДМВР - Б.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост и нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда, за установеност на извършеното дисциплинарно нарушение - незаемане на установъчен пункт, тъй като за незаемането му е налице отдадена от ръководството задача - измиване на служебния автомобил. Оспорва се и изводът за законосъобразност на обжалваната заповед, тъй като при налагане на наказанието, дисциплинарнонаказващият орган е определил несъразмерно тежко за извършеното наказание, както и не е спазил нормата на чл. 206, ал. 2 от Закона за Министреството на вътрешните работи (ЗМВР). Иска се отмяна на решението и делото да бъде решено по същество като се отмени обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Претендират се и разноски за двете инстанции. Ответникът - началникът на Пето РУ на МВР - Б. не изразява становище по касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите в касационната жалба, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд е цитираната заповед на началника на Пето РУ на МВР - Б., с която за нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ от ЗМВР на младши инспектор С. Т. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Съдът, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е установил вярно фактите по спора. Установено е, че С. Т. - старши полицай в група "Охрана на обществения ред " (ООР) на сектор "Охранителна полиция" към Пето РУ на МВР - Б., при изпълнение на служебните си задължения като изпълняващ патрулно- постова дейност (ППД) като част от автопатрул със служебен автомобил, с позивна "Б. 11" на 11.11.2015 г. не е заел установъчен пункт, подробно описан, за времето от 15.45 часа до 16.30 часа, която задача му е поставена с разпореждане № 3388р-16901 от 10.11.2015 г. Жалбоподателят и другият чл. на автопатрула извършили проверка в спортен център "Б." и зала "555", приключила около 15.20-15.30 часа и вместо да заемат определения установъчен пункт се отправили към автомивка, за да измият служебния автомобил, при което причинили леко ПТП. За времето на дежурството на автопатрула са поставени, извън графика за заемане на пет установъчни пункта и две конкретни задачи - проверка на казино "Елит" и на игрална зала "555", които не са свързани с конкретно време на извършване. От докладните записки на дежурните по РУ - К. А., дежурен от 08.30 на 10.11.2015 г. до 08.30 на 11.11.2015 г. и П. И., дежурен от 08.00 часа на 11.11.2015 г. до 08.00 на 12.11.2015 г. е установено, че не е издавана заповед или разпореждане за измиване на служебния автомобил. При тези данни, съдът е приел от правна страна, че издадената заповед е законосъобразна. Същата е издадена от компетентния орган, в изискуемата форма и реквизити, спазени са административнопроизводствените правила при издаването й и материалния закон. Правилно съдът е отхвърлил възражението, че не е налице нарушение на служебните задължения, тъй като същото е безспорно установено - С. Т., като чл. на автопатрул не е заел определения в разпореждане, постановяващо конкретните задачи за дежурството, установъчен пункт в ж. к. "З." до спортна зала "Б. Брънзов" за времето от 15.45 часа до 16.30 часа. Разпореждането е издадено на основание чл. 32 от Инструкция № 8121з-929 от 02.12.2014 г. за патрулно- постовата дейност (Инструкция за ППД) от пряк ръководител на жалбоподателя, компетентен да издаде разпореждането съгласно заповед от 25.09.2013 г. на началника на Пето РУП - Б.. П. неизпълнението на разпореждането е квалифицирано като деяние по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Правилно е отхвърлено твърдението за наличие на основателна причина за незаемане на мястото на дежурство, на определения установъчен пункт. Като такава причина се сочи разпоредена проверка и нареждане за измиване на служебния автомобил, последното дадено от дежурен по управление и командир на отделение, според твърденията на жалбоподателя. Проверката на спортния център и игрална зала "555" е приключила в 15.20 -15.30 часа, което е установено от обясненията и свидетелските показания на самите членове на автопатрула, при което правилно съдът е приел, че не би могла да препятства заемането на установъчния пункт. Издаване на нареждане за измиване на автомобила не е доказано. Съдът е положил всички усилия да събере доказателства в тази насока, но е установено, че радиообмена между служителите, осъществяващи ППД и ОДЧ при ОДМВР не се записва, а други противни на приетото от фактическа страна от органа доказателства, в това число и гласни доказателства не са ангажирани от жалбоподателя. В този смисъл голословно е твърдението, че съдът не е допуснал искани от жалбоподтеля доказателства. Дежурния по управление, за когото се твърди, че е наредил измиването на автомобила е отрекъл издаването на подобно устно разпореждане. Освен това правилно съдът е приел, че дори и хипотетично да се приеме, че е наредено измиването на служебния автомобил, то същото, след като не е обвързано с точен час, не би могло да дерогира разпореденото заемане на установъчен пункт. Правилно съдът е отхвърлил възраженията за неспазване на нормата на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР - фактите са установени от административния орган в хода на дисциплинарното производство и са потвърдени в хода на съдебното дирене. При тези данни, правилно съдът е приел, липса на нарушения при издаване на оспорената заповед. Постановеното решение е правилно, не се установи да страда от посочените в касационната жалба породи, същото е обосновано с оглед събраните по делото доказателства и правилно е приложен материалния закон. С оглед изхода на делото претенцията за разноски на жалбоподателя е неоснователна и такива не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,