Решение № 7453 от 7.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1998/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Община Хасково, чрез юрк. Боянова, срещу Решение 5510/09.12.2024 г., постановено по адм. дело 645/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отменен негов отказ рег. 11 - 728 - 1# 3/20.06.2024 г., като незаконосъобразен. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушетния на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против цитирания административен акт бъде отвхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за двете съдебни ипнстанции. Ответната страна В. И. А., чрез адв. Бюйлекова, в писмен отговор е поискала отхвърлянето на касационната жалба като неоснователна . Прави искане за присъждане адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за частична основателност на каснационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС-Хасково е отменил Отказ с рег. 11-728-1#3 от 20.06.2024 г. на Кмета на Община Хасково по повод подадена от В. А., чрез адв. Бюйлекова, молба, с която е направено искане да бъде издадено копие на от съставен акт за раждане 2411 от 23.04.1982 г., както и да бъде предоставена информация за дата, номер на дело и съд, допуснал осиновяването й, за да може да упражни правото си по чл.105 от Семейния кодекс /СК/. От фактическа страна по делото е установено, че с молба peг. индекс: 11-725-1/22.05.2024 г., изпратена чрез ССЕВ до Община Хасково, от В. А. чрез адв. Бюйлекова, е поискано на основание чл. 105, ал. 4, предл. първо СК да бъде издадено заверено копие от съставен акт за раждане, както и да бъде предоставена информация за дата, номер на дело и съд, допуснал осиновяването, за да може да упражни правото си по чл. 105 СК. Молбата е подписана от адв. Бюйлекова с КЕП, като към нея са приложени: адвокатско пълномощно и удостоверение за раждане наВ. И. А. . С писмо рег. индекс 11-728-1#1/28.05.2024 г. /лист 12 от делото пред АС Хасково/, получено на 03.06.2024 г., Кметът на Община Хасково е уведомил адв. Бюйлекова че не е представила съдебно решение, с което се допуска разкриването на данните на чл. 105, ал. 4 СК, поради което е указано в едноседмичен срок то да бъде предоставено, като е предупредена, че в противен случай ще бъде постановен мотивиран отказ за издаване на заверено копие от съставения акт за раждане. В указания срок е постъпила уточняваща молба рег. индекс 11-728-1#2/07.06.2024 г. от адвокат Бюйлекова, в която се е позовала на чл. 105 СК и е посочила, че органът е длъжен да предостави информацията, без да е необходим съдебен акт, тъй като към този момент не е известен компетентния съд, а и не е отправено такова искане. Задължението за представяне на решение би било резонно в хипотезата на предложение второ от цитирания текст, когато лицето е поискало от компетентния окръжен съд предоставяне на информация за биологичен произход, получило е тази информация от съда (имена на родители), съдебния акт е в сила и се търси съдействие от администрацията при съответната община за индивидуализацията на соченото лице. Поради това е поискано да се преразгледа отправеното искане и да се издаде посочения акт за раждане на В. А.. С мотивиран отказ рег. индекс 11-728-1#3/20.06.2024 г. Кметът на Община Хасково е отказал издаването на заверено копие от акт за раждане 2411/23.04.1982 г., както и предоставяне на информация относно дата, номер на дело и съд, постановил осиновяването на молителката. Посочено е, че в настоящия случай представеното адвокатско пълномощно не било в оригинал, нито било надлежно заверено, а и липсвала нотариална заверка на подписите, като по този начин искането не попадало в хипотезата на чл. 5, ал. 2 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, във връзка с чл. 88а от Закона за гражданската регистрация (ЗГР). На следващо място е цитирана разпоредбата на чл. 105, ал. 4 СК и органът се е мотивирал, че не било установено и не било представено съдебно решение, с което се допускало разкриване на данните за осиновяването, поради което депозираната молба не следвало да бъде уважена. Въз основа на така установеното, административният съд приел, че административният орган при постановяване на обжалвания отказ е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Решаващият състав е обосновал извод, че общото процесуално правило, разписано в чл. 35 АПК, предвижда индивидуалният административен акт да се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Съгласно чл. 30, ал. 2 АПК, ако писменото искане на заявителя не удовлетворява някое от изисквания на закона, органът го уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Въз основа на горното, АС Хасково приел, че на жалбоподателката не са давани указания за отстраняване на нередовности в молбата, които да бъдат отстранени в срок и да бъде предупредена, че за неблагоприятните последици при неизпълнение на указанията. Посочил е, че с писмо рег. индекс 11-728-1#1/28.05.2024 г. не са дадени указания за представяне на адвокатско пълномощно с нотариална заверка, какъвто е бил първият довод на административния орган посочен в отказа. Също така е установено, че на заявителя е указано да представи съдебно решение, с което се допуска разкриване на данните за осиновяването му. В тази връзка съдът е отбелязал, че чл. 105, ал. 4 СК в приложимата му актуална редакция съдържа две отделни хипотези, при които органите на местно самоуправление са длъжни да предоставят информация, а именно: 1. информация за дата, номер на дело и съд, постановил осиновяването, се предоставя на поискалия я, за да упражни правото по ал. 1 от с.з., т.е. преди още да се поиска от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, информация за произхода на осиновения; 2. информация за произхода на осиновения или касаеща лично него, след като вече съдът е допуснал разкриването на данните със свое решение. Обърнал е внимание, че в случая е налице първата хипотеза, доколкото няма данни и твърдения за подадена от жалбоподателя молба по чл. 105, ал. 1 СК пред съответния окръжен съд. При това положение няма как да бъде представено исканото от ответника съдебно решение, респ. даденото в тази връзка указание според решаващият състав е неправилно. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал всички относими към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да се преповтарят. Основният спор пред настоящата касационна инстанция е, дали дадените съгласно твърденията на касационния жалбоподател указания, че следва да бъде представено адвокатско пълномощно с нотариална заверка съгласно изискването на чл.88а, ал.2 СК, са валидно направени и дали отговарят на чл.30, ал.2 АПК. Изискването на закона е заявителят да бъде уведомен и предупреден, че при неотстраняване на недостатъците в искането в дадения срок, това ще доведе до прекратяване на производството. Възможно е такива указания да се дадени устно на адвокат Бюйлекова при посещението й в общината на 20.05.2024 г., но доказателства за това по административната преписка няма, поради което не може да се определи даван ли й е срок и предупредена ли е за неблагоприятните последици при неизпълнение на указанията. Поради това, настоящата инстанция намира, че валидно дадени са писмените указания, които отговорят на изискванията на закона. Допустимо е да бъдат дадени и устни указания, като в този случай следва да бъде съставен протокол или изрично да бъде отбелязано писмено какви указания са дадени, определеният срок за отстраняването им и това, че лицето е предупредено за неблагоприятните последици от неизпълнението им, както и подписи на лицата, арг. от чл.18а, ал.7 АПК. В настоящия случай липсват данни за дадени устно указания, които да са отразени писмено по някакъв начин, поради което действителното наличие на такива са само твърдения на административния орган, които остават недоказани. По изложените съображения, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на адв.Ж. Бюйлекова от АК Стара Загора следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 38 от Закона за адвукатурата в размер на 500.00лева. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение