Решение № 1884 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15259/2010 г.

Решение № 1884 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15259/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 245 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане за отмяна от Румяна Петрова Панчева от гр. София на решение № 12773 от 1.11.2010 г. по адм. дело № 2993/2010 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение. Искането за отмяна е с правно основание чл. 245, ал. 1 АПК. Ответникът - кметът на Столична община - Район "Възраждане", не взема становище по искането за отмяна. Ответникът - Владимир Спасов Панчев, поддържа искането за отмяна. Заинтересованата страна - "Консорциум Астулидис" ООД, гр. София, не взема становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия, за да се произнесе по искането за отмяна, прие за установено следното: С решението, чиято отмяна се иска, Върховният административен съд, III отделение, е обезсилил решение № 57 от 22.12.2009 г. по адм. дело № 7186/2008 г. на Административен съд - София-град и е прекратил производството по делото. Прието е, че обжалваната пред първата съдебна инстанция заповед № РД-09-380/08.11.2007 г. на кмета на СО - Район "Възраждане", с която е била назначена комисия със задача да извърши въвод в недвижим имот, не представлява индивидуален административен акт, а е вътрешноведомствен акт, издаден в изпълнение на друг административен акт, и е част от това производство, поради което не подлежи на обжалване. Освен това, с процесната заповед не се засягат правата на жалбоподателя, които към датата на издаването на заповедта вече не съществуват, тъй като не е собственик на двата апартамента в жилищната сграда, находяща се на ул. "Три уши" № 35, който имот е посочен в заповедта, тъй като целият имот отдавна е преминал в собственост от Столичната община върху фирма "Астолидис" по договор за замяна между тях, сключен на 26.09.2007 г. В производството пред двете съдебни инстанции настоящата молителка Румяна Петрова Панчева не е била страна. Същата е съпруга на жалбоподателя по делото - Владимир Спасов Панчев. Като трето неучаствало по делото лице Панчева разполага единствено с процесуалната възможност да иска отмяна по реда на Раздел II на Глава ХIV от АПК, ако са налице предпоставките по чл. 246, ал. 1 АПК. Съгласно цитирания текст, право да иска отмяна има всяко лице, за което решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Чрез отмяната по чл. 245 - 249 АПК се постига защита срещу допуснато нарушение на основния принцип на участие на страните в административния процес. Съгласно тези норми, отмяна на влязло в сила решение може да се иска и от всяко лице, за което решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Настоящото извънинстанционно производство охранява интересите на заинтересуваните лица, неучаствали като страна по делото по независещи от тях причини, срещу силата на присъдено нещо, която се разпростира спрямо тях и засяга правната им сфера с неблагоприятния ефект на решението. Законодателят е въвел изискване за кумулативна съвкупност на три признака, задължителни по отношение на лицето, легитимирано да иска отмяна по този ред, а именно: да не е било конституирано като страна в процеса; решението да има сила спрямо него и да е неблагоприятно; да е имало обезпечено право на участие в делото. Процесуалният ред по Раздел II, Глава ХIV от АПК брани заинтересованите от актовете на администрацията лица, които в нарушение на закона не са били призовани, съответно не са били допуснати до участие в съдебното административно производство, въпреки че техните права и законни интереси са засегнати пряко от постановеното решение и нямат друг процесуален ред за защита. В настоящия случай посочените по-горе предпоставки не са налице. Решението, чиято отмяна се иска, е установително и освен за страните по делото и техните наследници и правоприемници, няма сила за заинтересуваните от акта трети лица, поради което те не се нуждаят от специален способ за защита срещу него. Тъй като не са били страна в процеса, всяко от тях на собствено основание може да обжалва административния акт, без да може да му се противопостави възражение за присъдено нещо. Случаят не попада и в изключението на посоченото правило, а именно когато се касае за установително решение, с което се отхвърля жалба на един от съпрузите срещу акт, с който се засяга вещно право върху имот - съпружеска имуществена общност, което решение би имало сила на присъдено нещо и спрямо неучаствалия в делото съпруг. Това е така, защото в конкретния случай с акта, предмет на съдебното производство, не се засяга вещно право върху имот. Процесният акт е заповед за кмета на Район "Възраждане" - СО, с която се назначава комисия със задача да извърши въвод в недвижим имот. Същата не представлява индивидуален административен акт, а е вътрешноведомствен акт. Тази заповед не засяга правата и законните интереси нито на Владимир Спасов Панчев, нито на съпругата му, която е молител в настоящото производство. Освен това, двамата отдавна не са собственици на апартаменти в имота, предмет на процесната заповед. По изложените съображения петчленният състав на Върховния административен съд намира, че в случая не е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 245, ал. 1 вр. чл. 246, ал. 1 АПК, тъй като спрямо молителката постановеното решение няма сила на присъдено нещо, същата е могла да реализира сама процесуалното си право на обжалване. Липсата на субективно право да се иска отмяна на гореспоменатото решение е въпрос по съществото на искането за отмяна, което се явява неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, I колегия,