Решение № 5049 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11441/2015 г.
ВАСII отделение27.04.2016 г.докладчик Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1767/3.08.2015 г., постановено по адм. д. № 1296/2014 г. по описа на Административен съд В.. ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите, гр. С., и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, гр. С., да заплатят на "РМ Р. Е." ЕООД, гр. С. сторените по делото разноски за един адвокат в размер на 1750 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 5049 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11441/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите и касационна жалба на министъра на регионалното развитие и благоустройството против решение № 1767/3.08.2015 г., постановено по адм. д. № 1296/2014 г. по описа на Административен съд В.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационните жалби са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите и отмяна на решението като незаконосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страна. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "РМ Р. Е." ЕООД, гр. С., против заповед № РД-18-03-4/12.02.2014 г. на началника на СГКК, гр. В., с правно основание чл. 49а, ал. 3 ЗКИР, за одобряване на КККР в частта за ПИ с идентификатори 65259.501.23 и 65259.501.24, образувани от собствения на "РМ Р. Е." ЕООД ПИ № 25010 по КВС на с. С., община Б., област В.. Съдът е обявил нищожността на оспорената заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилен и мотивиран е изведеният извод, че началникът на СГКК не е разполагал с правомощия да одобрява КК и КР, приети в производство, образувано от него или от по-горестоящ орган. Процесната заповед е издадена по инициатива на лице, което не е собственик, нито инвеститор спрямо процесния имот. Решението е постановено при пълно и детайлно изясняване на релевантните факти и позоваване на административната преписка, представена от началника на СГКК, гр. В.. Производството по административната преписка е започнало при липсата на искане от лице, от кръга на лицата по чл. 35а ЗКИР и приложимата редакция, което представлява нарушение на административно-производствените правила, опорочило административното производство, още от стадия на откриването му, водещо до нищожност на административния акт като издаден при липса на компетентност от издателя. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на ответното дружество - на последното ще следва да бъдат присъдени направените по делото съдебни разноски за един адвокат. Представени са доказателства за реално заплатени 2500 лв. С оглед направеното в последното, пред тази инстанция, съдебно заседание възражение за прекомерност, този съд намира, че с оглед сложността на казуса и обстоятелството, че производството е приключило в едно съдебно заседание и не са събирани доказателства - претендираните разноски следва да бъдат намалени до размер на половината от претендираната сума, но и над предвидения в закона минимален размер, а именно 1750 лв. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав