Решение № 10911 от 28.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3781/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Контрол" при ЦУ на НАП против решение 154/08.02.2021 г. на Варненския административен съд, постановено по адм. дело 1992/2020 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка 234-ФК/19.08.2020 г. за запечатване на лекарски кабинет 4, стопанисван от АИППМП Д-р Кючукова - Й. ЕТ, гр. Варна и забрана достъпа до него за срок от 7 дни. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на принудителната мярката, като счита, че е спазен принципът за съразмерност при определяне на срок от седем дни, при максимален срок от 30 дни. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът - АИППМП Д-р Кючукова - Й. ЕТ, гр. Варна не е изразил становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка 234-ФК/19.08.2020 г. за запечатване на търговски обект - лекарски кабинет 4, находящ се в гр. Варна, ж.к. Чайка, ул. "Н.Й. Вапцаров" стопанисван от АИППМП Д-р Кючукова - Й. ЕТ, гр. Варна и забрана достъпа до него за срок от 7 дни, на основание чл. 186, ал.1, т.1 б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал.1 ЗДДС. От събраните по делото доказателства съдът е установил, че ЕТ - жалбоподател осъществява дейност в лекарски кабинет в ДКЦ Чайка, ул. Н. Вапцаров 2, в град Варна. На 17.08.2020 г. за извършена контролна покупка на услуга за издаване на медицинско свидетелство в размер на 25.00 лева, платени в брой от Н. Динов - инспектор по приходите в отдел Оперативни дейности - Варна в лекарския кабинет от д-р Й. не е издаден фискален бон от наличното в обекта ФУ модел DAISY Compact S01. При извършената проверка е установено, че фактическата касова наличност в обекта е 40 лева, а отчетената касова наличност - 2 лева или неотчетени парични средства от 38 лева. При така установените факти, съдът е приел, че в търговския обект действително е извършено административно нарушение, изразяващо се в неотчитане на извършена продажба на стойност 25 лева, което представлява основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1, т.1, б. "а" от ЗДДС. Независимо от това е уважил възражението за липса на мотиви в оспорения административен акт относно продължителността на мярката. При преценката си съдът е обсъдил фактическите основания, послужили за определяне срока за запечатване на обекта и забрана достъпа до него и е приел, че тежестта на нарушението, последиците му, местонахождението и работното време на обекта са изброени в заповедта, но липсва конкретика и анализ, които да позволят на съда да извърши преценка за законосъобразност на определения срок. Посочил е, че установената касова разлика не е в размер на 38 лева, а 13 лева, след като стойността на контролната покупка от 25 лева е върната на проверяващите. Изискуемите публични задължения в размер на 86.08 лева са само за лихви за задължения на ЕТ от 2015 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. и с оглед на минималния им размер, съдът е приел, че по-скоро сочат за добросъвестно и своевременно плащане на задълженията към бюджета. Останалите съображения в заповедта, според съда, са изцяло бланкетни. Изложеното е мотивирало краен извод, че е налице нарушение на изискванията за форма на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което обективно лишава съда от преценката за неговата законосъобразност, не е отстранимо в хода на съдебното производство и съставлява самостоятелно основание по чл. 146 АПК за отмяната му. Решението е правилно постановено. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон. Спорът по делото не е относно наличието или липсата нарушение на чл. 25, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Предпоставките за налагане на принудителна административна мярка в хипотезата на чл. 186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС са установени от събраните по делото доказателства. Спорът е за законосъобразността на определената продължителност на мярката. В конкретния случай крайният извод на първоинстанционният съд, че определят срок за запечатване на обекта и забрана достъпа до него не е мотивиран в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, е законосъобразен. При определяне продължителността на срока, оспорената заповед не съдържа каквито и да било мотиви за характера на извършваната дейност в обекта. Касае се за лекарски кабинет, в който се осъществява медицинско обслужване на пациенти. При този вид дейност и предвид действащата епидемична обстановка в страната към момента на извършване на нарушението на 17.08.2020 г., при определяне на срока на мярката по чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС органът по приходите следва да изложи допълнителни съображения във връзка с необходимостта от оказване на медицински услуги в обекта с цел опазване живота и здравето на пациентите, обслужвани от АИППМП Д-р Кючукова - Й. ЕТ, гр. Варна. В случая определеният седемдневен срок на мярката не е съобразен с осъществяваната медицинска дейност в кабинета. При определянето му това обстоятелство изобщо не е обсъждано от органа по приходите. Допуснатото нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК препятства възможността съдът да прецени отговаря ли този срок на изискванията по чл. 169 АПК, на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК и целите на административната принуда по чл. 22 ЗАНН. Като е достигнал до същия извод и е отменил оспореният административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,