Решение № 339 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 325/2011 г.

Решение № 339 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 325/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. Т. Й. и С. А. Малих-С. -двамата от [населено място], чрез процесуалния представител - адвокат Т. против въззивно решение № 835 от 5.11.2010 г. по в. гр. д. № 648/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2253 от 18.05.2010 г. по гр. д. № 3377 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, като са отхвърлени предявените искове от В. Т. Й. и С. А. Малих-С. против Е. В. К. с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 92 500 лв. -обезщетение за претърпени от В. Т. Й. вреди от лишаването му от право на собственост върху 3/4 ид. ч. от апартамент № 39,находящ се в [жк]бл. 539 вх. "А" ет. 7, 5000 лв. - обезщетение за претърпени от В. Т. Й. имуществени вреди като пропуснати ползи от лишаването му от правна възможност да придобие по давност правото на собственост върху останалата 1/4 ид. ч. от същия имот, 16 273 лв. - обезщетение за претърпени от С. А. Малих - С. имуществени вреди като пропуснати ползи от неупражняване на правото й на ползване върху 3/4 ид. ч. от от същия имот за времето от 28.01.04 г. -13.11.08 г., 5000 лв. - обезщетение за претърпени от С. А. Малих - С. имуществени вреди като пропуснати ползи от лишаването й от правна възможност да придобие по давност правото на собственост върху останалата 1/4 ид. ч. от имота. Искането на касатора е за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов с уважаване на предявените искове. Претендира направените по делото разноски. Касационното обжалване е допуснато с определение № 776 от 21.06.2011 г. по поставените от касатора въпроси за: възможността да се претендира обезщетение по чл. 45 от ЗЗД при постановена оправдателна присъда срещу посоченото като виновно лице, за съдържанието на понятието "вреда"по смисъла на цитираната норма и дали по този ред подлежат на обезщетяване всички установени в причинна връзка вреди. В съдебно заседание страните не се явяват, но се представляват. Процесуалните им представители пледират съответно - за уважаване и за отхвърляне на подадената касационна жалба. Върховен касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Фактите по делото не са спорни: Към 28.01.2004 г. - по силата на н. а. № 104 д. 1110/98 г. - собственик на 3/4 ид. ч. от апартамент № 39,находящ се в [жк]бл. 539 вх. "А" ет. 7 е бил ищеца В. Т. Й.. /Останалата 1/4 ид. ч. е принадлежала на трето за делото лице/. Към същата датата - втората ответница /майка на Й./ е притежавала правото на ползване върху същите 3/4 ид. ч. Независимо от така установените с приложения към преписката нотариален акт № 104 д. 1110/98 г. права - на 28.01.2004 г. - ответникът К., в качеството си на нотариус - е удостоверил, подписвайки нотариален акт за покупко-продажба № 12 д. 11/2004 г., че С. А. Малих-С. е продала на Р. Е. Е. процесните 3/4 ид. ч., а В. Т. Й. останалите 1/4 идч. от апартамент № 39,находящ се в [жк] бл. 539 вх. "А" ет. 7.С прието по делото заключение на графологическа експертиза е установено, че подписите в н. а. № 12 д. 11/2004 г. не са положени от С. А. Малих-С. и от В. Т. Й.. Към н. а. № 12/2004 г. е приложена и нотариално заверена от ответника декларация № 627 от 28.01.2004 г. на С. А. Малих-С. за отказ от учреденото й с н. а. № 104 д. 1110/98 г. право на ползване. Със същата експертиза е установено, че положеният в тази декларация подпис не е на С. А. Малих-С.. По делото е представена влязла в сила на 22.01.2010 г. присъда по н. о. х. д. № 7044/07 г. на СРС, с която настоящия ответник Е. Веселинов К. е признат за невинен за това, че на 28.01.2004 г. в [населено място], в нотариалната си кантора, в качеството са на длъжностно лице- нотариус, в кръга на службата си е съставил официален документ - н. а. № 12, т. I д. 11/2004 г. за покупко-продажба на недвижим имот - апартамент № 39, находящ се в [жк] бл. 539 вх. "А" ет. 7, поставил е кръглия си печат на нотариус и е положил подписа си за нотариус, в който удостоверил неверни обстоятелства, че С. А. Малих-С. и В. Т. Й. са се явили лично в кантората му и са направили волеизявление, че продават гореописания имот, както и че собственоръчно са подписали пред него този нотариален акт, с цел да бъде използван този документ като доказателство за извършена продажба и да легитимира лицето Р. Е. Е. като собственик на описания имот, поради което и е бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 311, ал. 1 от НК. На 16.04.04 г. посоченото като придобило собствеността лице- Р. Е. Е. - с н. а. № 132, т. I д. 113/04 г. е продало описания апартамент на [фирма], който пък на 22.10.2004 г. е сключил договор за замяна със Столична община/вписан на същата дата под № 45998/като го е заменил срещу предоставено му право на строеж. Ответната страна не е оспорила твърдението на ищците, че след посочената дата и понастоящем - имотът се предоставя под наем от Столична община. При тези факти въззивният съд е приел, че не са налице три от изискуемите се четири предпоставки, за да е основателен иска по чл. 45 от ЗЗД. Първо не е налице вина на ответника - той е бил оправдан от наказателния съд поради липса на субективния елемент на деянието по чл. 311 от НК. Не е налице действие нито пряк умисъл, нито по непредпазливост, защото пред нотариуса са се явили лично, непознати му лица с валидни документи за самоличност, поради което той е действал при наличие на извинителна грешка. Второ - не е налице вреда. Сделката, осъществена с н. а. № 12/2004 г. е нищожна, поради липса на съгласие и не е породила вещно-транслативния си ефект. Не е налице основание за претендиране на пропуснати ползи, защото ищците не са установили да са живеели в процесния имот /постоянният им адрес е в [населено място]/. Не са установили и да са били лишени от правна възможност да придобият имота по давност. Трето - не е налице причинна връзка между вина и вреда, тъй като дори в случая ответникът да е допуснал нарушение на чл. 482, ал. 2 от ГПК (отм.) и на чл. 25 от З., изразяващо се в неправилно посочване на собственика на имота и на квотите на собственост - не е установено с това си действие да е увредил ищците. Настоящият съдебен състав частично не споделя изводите на въззивния съд. По поставения въпрос във връзка, с който е допуснато касационно обжалване намира следното: В практиката няма спор, че гражданската отговорност по чл. 45 от ЗЗД не съвпада с отговорността за непредпазливото причиняване на вредата, затова само по себе си обстоятелството, че е постановена оправдателна присъда не е пречка за уважаване на иска по чл. 45 от ЗЗД. За да е основателен този иск следва да се установи наличие на осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай, като тежестта на доказване е върху този, който я твърди. Вината се предполага до доказване на противното, а останалите предпоставки /противоправно деяние и вреда/ подлежат на установяване от ищеца. Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата и интересите на гражданите. Както е посочено в Постановление № 7 от 1959 г. на Пленум на ВС - тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите да спазват законността и да ги възпира да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани. Затова понятието "вреда" /което не е нормативно определено/ следва да се тълкува в широк смисъл - като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко благо, имущество, телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. По този ред подлежат на обезщетяване всички вреди, за които е установено, че са в причинна връзка /резултат на/ противоправното и виновно поведение на дееца. Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, постановеният въззивен акт - е частично неправилен и в една част следва да бъде отменен по следните съображения: Ответникът е съставил н. а. № 12, т. I д. 11/2004 г. за покупко-продажба на недвижим имот в нарушение на нормата на чл. 482, ал. 1 от ГПК (отм.), без да извърши проверка дали лицето, което е посочил като праводател действително е собственик на имота /в случая посочената като праводател С. А. Малих-С. не е била собственик на имота/, а така също и неправилно е посочил квотите в съсобствеността / от посочените като праводатели само В. Т. Й. е такъв, но той притежава 3/4 ид. ч., а не както нотариусът е посочил - 1/4 ид. ч./. Налице е осъществено чрез бездействие противоправно деяние, което е извършено виновно. Ответникът- в качеството си на нотариус е бил длъжен съгласно чл. 482, ал. 1 и ал. 2 от ГПК (отм.) да се запознае с приложения към преписката нотариален акт № 104 д. 1110/98 г., удостоверяващ притежаваните права от посочените като праводатели лица. В резултат на това негово действие- притежателят на правото на ползване върху имота - С. А. Малих-С. е била лишена от възможността реално да упражнява правото си /не се спори по делото, че след две последващи прехвърляния понастоящем имотът се ползва от трето лице/. Налице е причинна връзка между така причинената вреда и противоправно осъщественото бездействие от страна на нотариуса, поради което така предявената претенция е основателна. Съгласно заключението на приетата по делото техническа експертиза - съобразно пазарната цена на процесния имот, обезщетението за лишаване от право на ползване върху 3/4 ид. ч. от имота за периода 28.01.04 г. -13.11.08 г. възлиза на 16 273 лв., в който размер е и заявената претенция. Останалите искове са неоснователни. В. Т. Й. - не е бил лишен от право на собственост върху 3/4 ид. ч. от апартамент № 39, находящ се в [жк]бл. 539 вх. "А" ет. 7, в резултат от действията на нотариус К., поради което и не може да претендира обезщетение за това в размер на пазарната стойност на имота. Осъществената сделка с н. а. № 12/2004 г. е нищожна, поради липса на съгласие и въз основа на нея правото на собственост не е прехвърлено. Като собственик ищецът Й. разполага с правни способи за защити. Евентуалното присъждане и на пазарната стойност на имота - би довело до неоснователно му обогатяване. Не следва да се присъжда и обезщетение за претърпени както от В. Т. Й., така и от С. А. Малих-С. имуществени вреди като пропуснати ползи от лишаването - на всеки един от тях от правна възможност за придобиване по давност на правото на собственост върху останалата 1/4 ид. ч. от имота. Това е така, защото се присъжда обезщетение за реално причинени - към момента на претенцията - вреди. В случая не е установена невъзможност за придобиване на имот по давност и не може да се счете, че това е вреда причинена от виновното поведение на дееца. С оглед на изложеното - въззивният акт следва да бъде отменен само досежно претенцията на С. А. Малих-С. за присъждане на сумата от 16 273 лв. - обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди като пропуснати ползи от неупражняване на правото й на ползване върху 3/4 ид. ч. от процесния имот. В останалата част въззивният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва в полза на касаторката да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковата претенция. При установени като направени разноски за адвокатско възнаграждение от 500 лв./по договор № А 0491023 /, искова претенция от 42 546 лв., от които уважени 16 273 лв./под 1/3/- следва да се присъди сума от 160 лв. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение