Решение № 3252 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 504/2017 г.

Решение № 3252 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 504/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от пълномощник на В. М. Г. от с. Г. Богров, срещу решение № 12560/21.11.2016 г., постановено по адм. дело № 9490/2015 г., по описа на ВАС, Пето отделение, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й срещу решение рег. № 812100-13794/14.04.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, с отказ за заличаване на личните й данни по молба вх. № я-36877/15.10.2014 г. по описа на СДВР. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му, по изложените в жалбата и в постъпила на 25.01.2017 г. молба- становище по съществото на спора. В съдебното заседание касационната жалбоподателка, редовно призована, не се явява и не се представлява. Ответникът - Министър на вътрешните работи, представляван от юрк. Пиперкова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Правилно съдът е преценил, че административният орган е приложил материалния закон, който е бил в сила към 14.04.2015 г. и по-скоро това е разпоредбата на чл. 3, т. 5, б. "а" от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. Тази разпоредба е в сила от 17.03.2015 г. Решението е издадено на 14.04.2015 г. и правилно е преценил тричленният състав, че министъра на вътрешните работи е отказал заличаването на личните данни на касационния жалбоподател на посоченото правно основание. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебеният акт, процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да приеме цитираното решение на Министъра на вътрешните работи за законосъобразно, тричленният състав на ВАС е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. В мотивите му е посочено, че молбата на Грозданова за заличаване на лични данни, заведена с вх. № я-36877/15.10.2014 г. по описа на СДВР, е била подадена от лице без представителна власт и с писмо рег. № р 6305/20.10.2014 г., на основание чл. 29, ал. 3 от ЗЗЛД, административният орган е дал указания за отстраняване на нередовности. С оглед това и съгласно чл. 30, ал. 2 и ал. 3 от АПК, съдът е посочил, че искането следва да се смята за редовно депозирано на 04.12.2014 г., от която дата на отстраняване на нередовностите, започва да тече срокът за произнасяне на сезирания орган. Към тази дата, както и към момента на постановяването на оспореното решение - 14.04.2015 г., е била в сила Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на сроковете за съхранение на лични данни, обработвани в МВР, във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер - считано от 01.11.2014 г. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 5, б. "в" от същата, личните данни на лица в информационните фондове на МВР се заличават, когато наказателното производство е прекратено на основание чл. 369, ал. 2 и ал. 4 от НПК, като е необходимо да е изтекъл, в случая - петнадесет годишният, давностен срок по чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80 от НК. Деянието, за което е било образувано прекратеното с разпореждане № 2136/18.07.2014 г. Софийски градски съд наказателно производство по НОХД № 2829/2014 г., (водено за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1 вр. с чл. 209 от НК срещу В. Г. и други три лица, на основание чл. 369, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 368, ал. 1 от НПК), е извършено на 13.01.2006 г. и абсолютната давност към момента на постановяване на решението не е изтекла. Съдебният акт не страда от наведените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставен в сила. Първоинстанционният контрол за законосъобразност на процеснния административен акт, съдържащ отказ за заличаване на лични данни, е проведен задълбочено, при правилно изяснена фактическа обстановка и обосновани въз основа на нея правни изводи, съответстващи на приложимия закон, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че в нарушение на закона в конкретния случай, съдът е приел приложимост на разпоредбата на чл. 3, т. 5, б. в" от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на сроковете за съхранение на лични данни, обработвани в МВР, тъй като искането за заличаване е направено на 15.10.2014 г., към който момент цитираната Инструкция все още не е била в сила (действала е Инструкция № Iз-381/2009 г.), а приложената разпоредба е в сила едва от 17.03.2015 г. Началният момент, от който следва да се счита редовно подадено искането, в съответствие с посоченото правно основание, правилно е определен към датата 04.12.2014 г. - след отстраняването на нередовностите в него, т. е., при действието на въпросната Инструкция, влязла в сила от 01.11.2014 г. На 07.01.2015 г., с писмо per. № 51 Зр-313 по описа на СДВР, молбата на адв. Таков, като пълномощник на В. М., е била изпратена по компетентност на оправомощения да се произнесе орган. Вярно е, че решението на Министъра на вътрешните работи е постановено със забава - на 14.04.2015 г. и че разпоредбата на чл. 3, т. 5, б. "в" от Инструкцията има действие от 17.03.2015 г., както сочи касационната жалба, но мълчалив отказ от произнасяне не е обжалван и след като административният орган е постановил изричен такъв, правилно съдът се е произнесъл по неговата законосъобразност. Решението е взето от административния орган в периода след влизане в сила на нормата, а съответствието му със закона се преценява към датата на постановяването му. Във връзка с останалите касационни оплаквания следва да се подчертае също обосновано приетата неприложимост на наведените в жалбата норми от ЗЗЛД, затова съдът правилно не ги обсъждал. Съгласно правилото на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, при обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР съхраняват данните в срокове, определени от администратора на личните данни - Министъра на вътрешните работи, в изпълнение на което именно е издадена Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. Посочената в нейния чл. 2, ал. 2 цел, е проведена последователно и в параграфи 3 и 4 от ПЗР на същата, с указаното действие на сроковете по чл. 3, и по отношение на данните, обработвани и съхранявани във връзка с производства и проверки, въведени преди влизане в сила на Инструкцията, а дори и на такива, образувани и приключени при действието на отменения през 2005 г. НПК. С оглед изложеното, правилна е преценката за наличие на валидно правно основание за прилагане на Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. от страна на административния орган, законосъобразно е тълкувана нормата на чл. 81, ал. 3 от НК, не са налице касационните отменителни основания на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на процеса, на ответната страна следва да бъде присъдено своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв., поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия,