Решение № 1561 от 13.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Люпиже България ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Сливен, с управител Т. Тодорова, чрез неговия пълномощник, срещу решение 162/02.08.2022 г. по адм. дело 150/2022 г. на Административен съд - Сливен. Твърди наличието на основания за оспорване на съдебния акт като постановен в нарушение на разпоредбата на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. По съществото си оплакванията обективират доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - кметът на община Сливен, чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Претендира от съда присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Съюз на слепите в България, чрез пълномощника си в съдебно заседание изразява становище за основателност на касационната жалба и претендира присъждане на направените разноски. Ответниците община Сливен, областния управител на област Сливен, Министерство на земеделието и Н. Апостолов, не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от настоящия касатор срещу заповед РД-15-2317 от 11.11.2013 г. на кмета на община Сливен, с която на основание чл. 134, ал. 2, във вр. с ал. 1, т.1 и т. 2 ЗУТ, при условията на чл. 230, ал. 4 ЗУТ и в изпълнение на решение от протокол от 10.04.2012 г. на комисия, назначена със заповед РД-15-504 от 29.03.2012 г. на кмета на община Сливен, е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ за УПИ I-За мемориален гробищен парк, УПИ IV-За производствено битов комплекс на ССБ и УПИ V-За озеленяване в кв. 109 по плана на [жк], гр. Сливен. С изменението на ПУП-ПРЗ се предвиждат: промяна на уличната регулация между о.т. 222 и о.т. 221; промяна на границите между УПИ I, УПИ IV и УПИ V; отреждане на УПИ I в За гробищен парк и разширение на гробищен парк; образуване на нов УПИ VI-За обществено обслужване, съобразно зелено и кафяво изчертаните линии, надписи, зачертавания и щриховки на плана за регулация, както и указания начин на застрояване, показан на плана на застрояване. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Процесният административен акт е издаден от компетентен административен орган кмета на община Сливен. Заповедта е издадена по реда на чл. 129, ал. 2 ЗУТ, в необходимата писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за нейното издаване. Одобреният проект съдържа необходимите графични и текстови части според изискванията на Наредба 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Устройствените показатели, предвидени с проекта плътност на застрояване, интензивност на застрояване, озеленена площ, са в съответствие с правилата на Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Спазени са и изискванията на Наредба 2 от 21.04.2011 г. за здравните изисквания към гробищни паркове /гробища/ и погребването и пренасянето на покойници, тъй като изискването за изготвяне на хидрогеоложко проучване по чл. 6, ал. 3 от наредбата е въведено след издаването на оспорената заповед. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че дружеството жалбоподател представя документи за собственост за самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 67338.701.405.1.1, 67338.701.405.1.2 и 67338.701.405.1.3, разположена в поземлен имот с идентификатор 67338.701.405, част от УПИ IV-За производствено битов комплекс на ССБ, кв. 109 по плана на гр. Сливен. Съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза, проектът съдържа всички необходими графични и текстови части, определените с него показатели за застрояване съответстват на нормативно установените за съответната устройствена зона, като в частност за УПИ I, съседен имот на този на жалбоподателя, не е предвидено и ситуирано конкретно застрояване с разположение и размери, а и самите технически и количествени показатели за имота са за устройствена зона Оз (озеленени територии); етажност височина в м 4 м, П застр. макс. 2%; Кинт макс. 0.02; П озел. 98%, начин на застрояване е свободно, а разположението и размерите на бъдещото застрояване в имота ще се определя на фаза технически проект при съгласуване на инвестиционни проекти. Според експерта, изменението на УПИ I предвижда ограничителна линия по целия периметър на имота от 5 м, което сочи на липса на допуснати намалени отстояния. От заключението на вещото лице се установява също, че предвиденото с проекта за изменение на ПУП-ПРЗ съдържа всички необходими за приложението му графични и планови части съгласно Наредбата за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, приетите с тях устройствени показатели за в рамките на нормативно допустимите за устройствената зона, като с плана не се предвиждат и намалени отстояния. С преписката са представени и обяснителна записка и задание за изменението. Спрямо установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че заповедта е издадена при изяснени фактически и правни основания. В случая нуждата от разширяване на гробищния парк попада в посочената в акта хипотеза на настъпили съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен планът и на възникнали нови общински нужди за обекти - собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества. Това е фактът на изчерпване на капацитета на свободни места за погребване на съществуващия гробищен парк, поради което на събрание от 10.04.2012 г. на комисия по чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, назначена със заповед РД-15-504/29.03.2012 г. на кмета на община Сливен са обследване на необходимостта от разчистването на гробищния парк от опасни дървета, възможността за разширяването му и за наличието на общинска или друга земя в землището на [жк], подходящи за изграждането на нов парк. Разгледана е възможността занемарен имот с идентификатор 67338.701.404, представляващ част от УПИ IV-За производствено битов комплекс на ССБ, който в миналото е бил най-старото гробище на територията, да се използва за препогребване. Обсъдено е и разширението в източна и североизточна посока на гобището, чрез включването в границите му на общински поземлен имот с идентификатори 67338.701.396, представляващ УПИ V-За озеленяване и общински поземлен имот с идентификатор 67338.701.428, представляващ УПИ V-За ТИР-стоянка и спедиторска дейност. За останалата част от землището на [жк] е установено, че са непригодни за преотреждане за гробищен парк. Поради това заповедта е обоснована с факти, които са част от приложимата норма на чл. 134, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Обоснован е и изводът на съда, че при постановяване на обжалваната заповед са спазени административнопроизводствените правила. Производството е започнало служебно по предложение прието в събрание от 10.04.2012 г. на комисията, назначена по реда на чл. 44, ал. 2 ЗМСМА със заповед РД-15-504/29.03.2012 г. на кмета на община Сливен. С решение 554 от заседание на 14.12.2012 г. на Общински съвет Сливен е разрешено изработването на проект за изменение на подробния устройствен план за части от кв. 94 и кв. 109 на [жк], като се изследва възможността за разширяване на съществуващия гробищен парк и одобрява задание за неговото проектиране, изготвено служебно от дирекция УТСК, община Сливен, представено с преписката. Разработката на проекта е обсъдена и приета с протокол решение 11 от 22.03.2013 г. на ОЕСУТ Сливен. При постъпило възражение срещу проекта, ОЕСУТ Сливен с решение в протокол 23 от 21.06.2013 г. е разпоредил обработката да бъде одобрена само по отношение на кв. 109, в какъвто вид е и в оспорения административен акт. С решение 954 от заседание на 26.09.2013 г. на Общински съвет Сливен е съгласуван за одобряване проекта за изменение ПУП-ПРЗ. Нарушението при съобщаването на заповедта не е съществено, доколкото жалбата на оспорващото дружество е разгледана от съда по същество. Неоснователно е възражението за издаване на заповедта в нарушение на изискванията на Наредба 2 от 21.04.2011 г. за здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници, доколкото разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от наредбата, изискваща извършването на хидрогеоложко проучване на предвидените за гробище терени, е приета с редакция от ДВ бр. 97 от 10.12.2019 г., след издаването на оспорената заповед. Според заключението на вещото лице са спазени и отделните изисквания по наредбата за гробищните паркове, съобразно действалата към издаването на заповедта редакция. Неоснователно е и оплакването за промяната на предназначението на УПИ I от мемориален парк (само за урнополагане) в гробищен парк (възможно е погребване), тъй като противно на изложеното от касатора, предназначението на имота преди изменението е било за мемориален гробищен парк, като след изменението запазва предназначението си на гробищен парк. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът е постановил решение при правилно приложение на относимата материалноправна норма. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, като оплакването на касатора в тази насока е бланкетно и неподкрепено от конкретен пример. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Същото като обосновано, материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в касационната инстанция, в полза на община Сливен, в качеството й на юридическото лице, в структурата на което е административният орган, следва да се присъдят направените пред тази инстанция разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, определено по реда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,