Решение № 3887 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12024/2020 г.

Решение № 3887 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12024/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ривърпойнт" ООД, чрез адв. Ч. като процесуален представител, срещу решение № 3707 от 09.07.2020 г., постановено по адм. дело № 478/2020 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РА-29-12/16.10.2019 г. на главния архитект на Столична община. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се прогласи нищожността на оспорената заповед. Касаторът претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът – главният архитект на Столична община, чрез пълномощника си юрк. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Ривърпойнт" ООД, против заповед № РА-29-12/16.10.2019 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 178, ал. 6 във вр. с ал. 4 и чл. 223, ал. 1, т. 6 ЗУТ е забранено ползването и достъпа на строеж: "СОС – гаражни клетки № 18, № 19, № 20 с монтирана компютърна техника", разположени на кота -3. 20 м. в жилищна сграда в УПИ X-454, кв. 86 по плана на гр. София, местност "Овча купел", с посочен административен адрес. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено като неоснователно. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган съгласно заповед № СОА17-РД09-622/19.06.2017 г., изменена и допълнена със заповед № № СОА19-РД09-934/01.07.2019 г. на кмета на Столична община, с която на главния архитект на Столична община са предоставени правомощия на основание § 1, ал. 3 ДР ЗУТ, в предвидената от закона форма с посочване на фактическите и правни основания съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновава извод за изпълнение на условията, визирани в чл. 178, ал. 4 ЗУТ поради ползването на обектите не по предназначението им като гаражни клетки, а за административна и делова дейност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на събраните по делото доказателства, включително и заключението на съдебно-техническата експертиза. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно е заключението, че оспорената заповед е валиден акт. По делото е установено, че сградата, в която се намират процесните гаражни клетки е трета категория. В настоящия случай се касае за забрана ползването и достъпа до конкретни преустроени самостоятелни обекти в сграда. В тази хипотеза е приложима нормата на чл. 137, ал. 1, т. 4 "б" и "д" ЗУТ, която предвижда, че вътрешни преустройства на сградите от първа до четвърта категория, с които не се засяга конструкцията им са такива от четвърта категория. Видно от приложените към констативните актове извадки от одобрените за сградата инвестиционни проекти по част "Архитектура", част "Електро" и част "ОВ" процесните обекти представляват "гаражи", разположени на кота -3, 20 м. Те са закупени от касатора като самостоятелни обекти в сграда с конкретни идентификатори по одобрената КК като "гаражни клетки" съгласно нотариален акт № 168/2015 г. По делото е установено, че същите са преустроени, като предназначението им е променено и се използват за извършване на обслужваща дейност. В тях е монтирана компютърна техника, допълнително са изградени нови ел. инсталации и въздуховоди, включени в предвидената и изпълнена ОВ-инсталация, в отклонение от одобрения проект и без издадено разрешение за строеж. Направените в констативните актове и в оспорената заповед констатации не са оборени в съдебноадминистративното производство. Установено е вътрешно преустройство без засягане конструкцията на сградата. При тези данни правилен е изводът на първоинстанционния съд, че строежът е четвърта категория. Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1, т. 6 за строежи от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице може да забрани ползването им или на части от тях, които не се ползват по предназначението си съгласно издадените строителни книжа. Доводите на жалбоподателя за нищожност на оспорената заповед поради постановяването й от некомпетентен орган, основани на категорията на строежа, са неоснователни. Налице са материалноправните предпоставки по чл. 178, ал. 6 във вр. ал. 4 ЗУТ за издаване на оспорения индивидуален административен акт за процесния строеж, представляващ самостоятелни обекти в сграда – гаражни клетки № 18, № 19 и № 20 съгласно разрешение за ползване от 2011 г., които не се ползват по предназначение, а за административно обслужваща дейност. В случая е нарушена втората хипотеза на цитираната правна норма, която визира забрана за ползване на строежите не по предназначението им съобразно представените строителни книжа. Поради това, като приема, че релевантните за издаване на административния акт факти са осъществени, първоинстационният съд законосъобразно отхвърля оспорването. Неоснователно се явява възражението в касационната жалба, че дружеството неправилно е определено като адресат на заповедта. Касаторът е собственик на процесните гаражни клетки, както и на имота, в който е изпълнена сградата. Изискванията за ползване на строежите по предназначение съгласно чл. 178, ал. 4 ЗУТ са по отношение на възложителя по смисъла на чл. 161 ЗУТ. Такъв е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Касаторът притежава качеството на възложител съгласно цитираната разпоредба, поради което правилно постановената забрана на ползването и достъпа до обектите е постановена спрямо него. Наемателят на гаражните клетки няма това качество, поради което не може да бъде адресат на заповед със съдържание като процесната. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за наличие на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствие между фактическите констатации в оспорения акт и налагането на забрана за ползване на строежа поради установено нарушение в съседен обект. Предметът на заповедта е индивидуализиран в достатъчна степен, поради което няма съмнение по отношение на кои обекти е разпоредена забраната по чл. 178, ал. 6 ЗУТ. Допуснатата в мотивите на акта очевидна фактическа грешка, съставляваща погрешно посочване и на други обекти, различни от тези в разпоредителната част, не съставлява нарушение във формата, обуславящо отмяна на заповедта само на това основание, а подлежи на отстраняване от административния орган по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Столична община сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение