Решение № 11772 от 18.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8160/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. Бъчваров срещу Решение 6157/21.05.2021 г. на Върховния административен съд (ВАС), постановено по адм. дело 11105/2020 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Я. Бъчваров срещу отказ на министъра на правосъдието, обективиран в писмо изх. 94-00-72/16-38 от 01.10.2018 г. и Я. Бъчваров е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е незаконосъобразно, постановено е при наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Сочи, че при правилно установени факти, съдът е достигнал до погрешни изводи, относно твърдяното от него приложение на закона по аналогия. Излага съображения в подкрепа на становището си, че реализацията на дисциплинарната отговорност във времево отношение следва да се счита настъпила от момента на временното отстраняване от длъжност, а не кот момента на влизане в сила на окончателния акт на Върховния касационен съд (ВКС). В тази връзка сочи, че следва по аналогия да се прилагат правилата на Закона за административните нарушения (ЗАНН) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и времето на временното отстраняване от длъжност на частния съдебен изпълнител, да се приспада при изпълнение на наказанието по чл. 68, ал. 1, т. 4 от Закона за частния съдебен изпълнител (ЗЧСИ). Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което се уважи жалбата му срещу писмото на министъра на правосъдието. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Костова. Ответникът по касация Министърът на правосъдието оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да се остави в сила. Ответникът по касация се представлява от юрк. Борисова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав, счита, че касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. По делото от фактическа страна е установено следното: По искане на Министерството на правосъдието срещу Я. Бъчваров е образувано дисц. дело 36/2016 г., приключило с Решение от 19.12.2016 г. на Дисциплинарната комисия (ДК) на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ), с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ лишаване от правоспособност за срок от две години. В хода на дисциплинарното дело са постъпили искания за временно отстраняване на Бъчваров от длъжност до приключване на дисциплинарното производство. С Решение от 19.12.2016 г. ДК на ЧСИ е отказала да уважи исканията. С Определение 351/11.07.2017 г. по гр. дело 2729/2017 г. на ВКС, отказът на ДК на ЧСИ временно да отстрани от длъжност Бъчваров е отменен и е постановено временното отстраняване от длъжност на Я. Бъчваров, до влизане в сила на решението на ДК на КЧСИ по дисциплинарното дело. С Решение 303/28.11.2017 г. по гр. дело 2730/2017 г. на ВКС размерът на наложеното на Я. Бъчваров наказание лишаване от правоспособност е намалено на една година и два месеца. С искане от 12.09.2018 г. Я. Бъчваров е поискал възстановяване на правоспособността му като частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд (ОС)-Бургас. Искането е направено на основание чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ, поради изтичане на срока от една година и два месеца. С процесния акт изх. 94-00-72/16-38 от 01.10.2018 г. министърът на правосъдието е отказал възстановяване на правоспособността на Я. Бъчваров по мотиви, че не е налице основанието за това по чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ, тъй като срокът на лишаването от правоспособност не е изтекъл. С оглед изложените фактически установявания, съдът от правна страна е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Като спорен по делото е определил въпросите дали към датата на искането на Бъчваров е изтекъл срокът, за който е наложено дисциплинарното наказание и дали от този срок следва да се приспадне срока, през който оспорващият е бил временно отстранен от длъжност. Изложил е съображения, че временното отстраняване от длъжност е принудителна административна мярка (ПАМ), а не санкция за неправомерно поведение, нито пък дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение. Тя е временна мярка, за целите и нуждите на безпрепятственото провеждане и приключване на дисциплинарното производство. Посочил е, че временното отстраняване от длъжност е част от дисциплинарното производство и не се отъждествява с дисциплинарното наказание, с което това производство приключва. Поради това, че не е наказание е извел извод, че срокът на временното отстраняване от длъжност на Бъчваров, не подлежи на приспадане от общия размер на наложеното му дисциплинарно наказание лишаване от правоспособност за една година и два месеца, което започва да тече от влизане в сила на решението на ВКС по гр. дело 2730/2017 г. 28.11.2017 г. Приел е, че срокът на временното отстраняване от длъжност, считано от 11.07.2017 г. до 28.11.2017 г., не подлежи на приспадане от общия размер на наложеното дисциплинарно наказание на Бъчваров и по аналогия, като в тази връзка е приел за неоснователно твърдението на жалбоподателя (сега ответник по касация), за приложение по аналогия на разпоредбите на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), вр. чл. 13, ал. 1, б. в и чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 417 НПК и чл. 59, ал. 4 от Наказателния кодекс (НК). За този си извод решаващият съд се е позовал на чл. 46, ал. 3 ЗНА и е приел, че аналогията за прилагане на приспадането, уредена в други нормативни актове, е недопустима. По тези съображения е приел, че към датата на предявяване на искането по чл. 35, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЧСИ, срокът на наложеното на Бъчваров дисциплинарно наказание не е бил изтекъл. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. По фактическите установявания страните и не спорят. Не са налице сочените от касатора касационни основания за неправилност на обжалваното решение. Конкретни допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила не се сочат, поради което и на основание чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата инстанция не следва да обсъжда бланкетно наведеното касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК. Решението не е и необосновано. Изводите на съда са логични и последователни, изградени са върху правилен анализ на събраните по делото доказателства и отразяват формирането на вътрешното му убеждение. Липсват допуснати от съда грешки на опитните, научните и логическите правила, които да водят до извод за необоснованост на решението му. По отношение на касационното основание нарушение на материалния закон чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Решаващият съд, с оглед твърденията и доводите на страните, правилно е определил спорния въпрос по делото, а именно дали към датата на подаване на искането на Бъчваров 12.09.2018 г. е изтекъл срокът, за който е наложено дисциплинарното му наказание и дали от този срок следва да се приспадне срока, през който оспорващият е бил временно отстранен от длъжност. Наведените в касационната жалба съображения, преповтарят изложеното в първоинстанционната жалба и са обсъдени от първата инстанция. Изводът на съда, че срокът на временното отстраняване от длъжност, считано от 11.07.2017 г. до 28.11.2017 г., не подлежи на приспадане от общия размер на наложеното дисциплинарно наказание, е правилен. Мотивите му се споделят от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК и не следва да се преповтарят. Дисциплинарната отговорност, като вид отговорност, е уредена в редица нормативни актове, като всеки един от тях определя съответните правила за ангажирането ѝ. Такива правила се съдържат в Закона за съдебната власт (Глава ХVІ), Закона за държавния служител (Глава V, Раздел ІІ), Закона за Министерство на вътрешните работи (Глава VІІІ), Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (Глава VІІ, раздел ХІ), Закона за нотариусите и нотариалната дейност (Глава V), Закона за адвокатурата (Глава ХІІ). Всеки от тези нормативни актове предвижда дисциплинарни нарушения, дисциплинарните наказания, начина за определяне на дисциплинарното наказание и процедурата по ангажиране на дисциплинарната отговорност. Законът за частните съдебни изпълнители е специалният закон по отношение дисциплинарната отговорност на частните съдебни изпълнители - Глава четвърта от ЗЧСИ. Законът предвижда, че за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и устава на камарата (дисциплинарни нарушения, съгласно чл. 67 ЗЧСИ), частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност. Дисциплинарните наказания са посочени в разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗЧСИ, като в чл. 68, ал. 1, т. 4 като дисциплинарно наказание е предвидено лишаване от правоспособност за срок от една до три години. Член 70, ал. 1 и чл. 71, ал. 3 ЗЧСИ уреждат възможността за временно отстраняване от длъжност на частния съдебен изпълнител. Законът не предвижда възможност за приспадане от общия размер на наложеното дисциплинарно наказание лишаване от правоспособност за срок от една до пет години на периода през който частният съдебен изпълнител е бил отстранен от длъжност. Предвид разпоредбата на чл. 46, ал. 3 ЗНА, забраняваща по пътя на тълкуване или прилагане по аналогия на други норми, да се обосновава наказателна, административна или дисциплинарна отговорност, субсидиарно приложение на правни норми от други нормативни актове относно дисциплинарната отговорност, вкл. относно изтърпяване на дисциплинарното наказание или прилагане на норми за приспадане на периоди от време от наложени наказания, би било допустимо само при наличие на изрична препращаща норма. В случая, в ЗЧСИ липсва препращане към НК, НПК, ЗАНН (за разлика примерно от Закона за адвокатурата чл. 134, ал. 2), поради което сочените от касатора норми (чл. 13, ал. 1, б. в и чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 417 НПК и чл. 59, ал. 4 НК), на чието основание, той счита, че може да се приспадне периода на временното му отстраняване от длъжност от наложеното му дисциплинарно наказание лишаване от правоспособност за една година и два месеца, са неприложими. Предвид невъзможността за приспадане на периода на временното отстраняване от периода на дисциплинарното наказание лишаване от правоспособност, към датата на подаване на искането на Бъчваров 12.09.2018 г., не е бил изтекъл срокът на наложеното му дисциплинарно наказание, поради което правилно, както е приел и решаващият съд, му е отказано възстановяване на правоспособността му. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да се уважи своевременно направената от ответника по касация претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото съдът определя в размер на 100 лева, в съответствие с чл. 228 във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ, и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав