Решение № 115 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9962/2020 г.

Решение № 115 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9962/2020 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Пловдив, подадена чрез юрк. Недялкова, срещу решение № 465/17.07.2020 г. на Административен съд - Пазарджик по адм. д. № 474/2020 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 13/06/3/0.0.1766/3/01/04/01 от 27.06.2019 г., издаден от директора на ОД на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/ - Пловдив и е разпоредено изпращане на преписката на административния орган. Касаторът развива доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди, че в случая са осъществени предпоставките на чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 8 от Наредба № 10/2016 г. Иска отмяна на решението. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - М. Добрева в писмено становище от 26.11.2020 г. излага доводи за неоснователност на касационната жалба, претендира присъждане на разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени предявените с касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: Делото е във фаза на втора касация. Производството пред административния съд се е развило по реда на чл. 226 АПК. С решение № 4994 от 28.04.2020 г. по адм. д. № 1435/2020 г. Върховният административен съд е отменил решение № 841 от 28.11.2019 г. на АС – Пазарджик по адм. д. № 858/2019 г., а делото е върнал за ново разглеждане от друг състав. Предмет на спора пред АС Пазарджик е АУПДВ, с който е отказано изплащане на финансова помощ в размер 9 799 лева, представляваща второ плащане по договор № 13/06/3/0.0.1766 от 27.03.2017 г. и е установено в тежест на М. Добрева задължение в размер 19 558 лева, представляващо изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от изтичането на срока за доброволно плащане. Правно основание за издаване на АУПДВ са разпоредбите на чл. 37, ал. 1, т. т. 6 и 8 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и чл. 9, ал. 1, т. 6 и 8 от договор № 13/06/3/0.0.1766 от 27.03.2017 г. с ДФЗ, както и чл. 165 и чл. 166 от ДОПК. За да отмени акта като незаконосъобразен, съдът е приел, че посочената от административния орган промяна в стопанството би могла да бъде единствено индиция, но не и доказателство за това, че жалбоподателката е създала изкуствено условия за финансиране, като други доказателства не са събрани в тази насока. В противовес на това са дадените обяснения от бенефициента и ангажираните от него доказателства за влошено здравословно състояние. Те обаче неправилно са игнорирани от административния орган. Според решаващия състав дори и да бъде прието, че промяната в стопанството на жалбоподателката през годините е достатъчно доказателство за създаване изкуствено на условия за финансиране, то следва съгласно чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 да е налице кумулативно и противоречие с целите на мярката – посочени в чл. 2 от Наредбата, като в оспорения акт липсват твърдения и доказателства в тази насока. Непочиващ на доказателствата по делото според съда е и изводът за неспазване приоритета по чл. 9, ал. 1, т. 8 от Договор № 13/06/3/0.0.1766 от 27.03.2017 г., във връзка с чл. 19, ал. 5 и чл. 37, ал. 1, т. 8 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., тъй като бенефициентът е получил приоритет по критерий – отглеждани култури от сектор "Плодове и зеленчуци" и/или "Етеричномаслени култури", а "От направената справка за стопанската 2016/2017 г. е видно, че ползвателят отглежда култури (мека пшеница, царевица), които не отговарят на критерия, въз основа на който е получен приоритет". Решението е неправилно. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 6 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ ведно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато е създал изкуствени условия с оглед получаване на предимство за получаване на помощта в противоречие на целите на европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство и с целите на подмярката. В параграф 1, т. 12 от Наредбата е регламентирано, че изкуствено създаване на условията, необходими за получаване на предимство" е всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. Преценката за "изкуствено създадени условия" изисква изследване на наличието на обективни и субективен елементи, като в този смисъл е Решение на СЕС от 12.09.2013 г., постановено по дело С-434/12. В решението е посочено, че чл. 4, § 8 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 следва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му трябва да имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния елемент са от значение обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане няма да може да бъде постигната, а относно субективния елемент следва да се докаже, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основата на схемата за подпомагане, кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. Настоящият съдебен състав намира, че в случая е доказана хипотезата на "изкуствено създадени условия", като са налице и двата елемента. По делото безспорно се установява, че при подаване на заявлението за подпомагане по подмярката и при подаване на заявката за второ плащане по договора с ДФ "Земеделие" ползвателката Добрева е намалила в значителен размер площта на стопанството, а именно: през 2014/2015 г. стопанството е 129, 3 дка, при подаване заявлението за подпомагане по подмярка 6. 3 стопанството е с площ 12, 598 дка, а след сключване на договора, през следващата стопанска година стопанството отново нараства до 115, 4 дка. В годината на кандидатстване за второ плащане следва повторно намаляване на стопанството до обработваеми 15, 500 дка. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 5, ал. 2, т. 3 от Раздел II от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., озаглавен "Изисквания към кандидатите" за подпомагане могат да кандидатстват лица, които имат икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем (СПО) в границите между 2000 евро и 7999 евро включително. Изложените по-горе факти и представените документи от Добрева за наличие и обработване на повече от 100 дка земя за периода от сключването на договора до подаване на заявка за второ плащане по него, води до извода, че ползвателката се стреми единствено да докаже изпълнението на поетия по договор и бизнес план ангажимент, включващ обработване на 12, 598 дка земя през стопанската 2015/2016 г. /съгласно таблица 1 от бизнес плана/, а за стопанските - 2016/2017 г. и 2017/2018 г. - 15, 500 дка земя, като по този начин цели да покрие и заложените критерии за подпомагане. Посочените действия на кандидата по изпълнение на договора от субективна страна са насочени към изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане по схемата за подпомагане и с цел осъществяване предимство в противоречие с целите на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" регламентирани в чл. 2, т. 1 - 3 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. Правилно в тази насока административният орган не е приел за основателни обясненията на ползвателката, че намаляването на размера на стопанството се дължи на влошено здравословно състояние. Основателни в тази връзка са възраженията на касатора, че липсват доказателства за трайна загуба на трудоспособност в резултат на злополука или заболяване. Въз основа на това правилно е формиран изводът на органа, че е налице обосновано съмнение за създаването на изкуствени условия за получаване на предимство пред останалите кандидати по мярката, както и изкуствено намаляване на стопанството в годината на второто плащане, което е пряко нарушение на клаузата на чл. 9, ал. 1, т. 6 от договора. Съобразно изложеното, касационната жалба се явява основателна, а решението - неправилно и следва да бъде отменено, включително и в частта относно присъдените в полза на жалбоподателката разноски. Вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на М. Добрева против оспорения АУПДВ. С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени своевременно претендираните за двете съдебни инстанции разноски в общ размер на 434, 69 лева, от които 234, 69 лева – държавна такса за настоящото производство, и 200 лева юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, определено на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,