Решение № 4493 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9390/2017 г.

Решение № 4493 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9390/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане подадено от Е. П. П., лично и в качеството си на законен представител на М. Е. П., чрез процесуалния им представител, за отмяна, на основание чл. 239, т. 5 от АПК, на решение № 6194 от 17.05.2017 г. постановено по адм. дело № 6456 по описа за 2016 г. на Върховен административен съд (ВАС), шесто отделение. В искането се излага, че е налице основание за отмяна на решението по чл. 239, т. 5 от АПК. Сочи се, че адм. дело № 6456/2016 г. по описа на ВАС е било образувано по касационна жалба на Е. П. и М. П. против решение на Административен съд С.-град (АССГ), с което е отхвърлено оспорването им на заповед за настаняване в Център за временно настаняване "Св. Димитър" - С. издадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" - Л.. Откритото съдебно заседание по делото е било насрочено и проведено на 1.02.2017 г. С молба от 1.02.2017 г., докладвана в откритото съдебно заседание, Е. П. и М. П. са поискали предоставянето на безплатна правна помощ на основание чл. 95 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 от АПК. С определение постановено в съдебното заседание молбата им е била оставена без уважение. Определението, като подлежащо на инстанционен контрол, не им е надлежно съобщено, а към днешна дата за тях липсва правен интерес да го обжалват, тъй като по делото е постановено решение и то е приключило с окончателен съдебен акт. Предвид изложеното Е. П. и М. П. са били лишени от право на участие и право да бъдат представлявани от пълномощник. При отрицателно решаване на искането за предоставяне на безплатна правна помощ те са били в правото си да упълномощят адвокат по делото или лично да се явят в съдебното заседание. Е. П. и М. П. е нямало как да вземат решение за явяване в съдебно заседание, без да знаят как окончателно би се решило искането им за предоставяне на правна помощ. Ответникът - Директорът на дирекция "Социално подпомагане" - Л., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна и счита, че същото следва да се остави без уважение по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема искането за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на отмяна съгласно чл. 237, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна на соченото правно основание - чл. 239, т. 5 от АПК, се явява основателно. Производството пред ВАС, тричленен състав, по което е постановено решението чиято отмяна се иска, е образувано е по касационна жалба подадена от Е. П. П., в лично качество и в качеството й на законен представител на М. Е. П. срещу решение № 2690 от 24.06.2016 г. постановено по адм. дело № 895 по описа за 2016 г. на АССГ. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 1.02.2017 г., за която дата и час страните са били редовно призовани. На 1.02.2017 г. по делото е депозирана молба от Е. П. П., в лично качество и в качеството й на законен представител на малолетното си дете М. Е. П.. В молбата е направено искане на основание чл. 95 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Закона за правната помощ (ЗПП), да й бъде предоставена правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство, тъй като няма средства да наеме адвокат. Направено е искане да не бъде даван ход на делото, докато не бъде решен въпросът за правната помощ с влязъл в сила съдебен акт, тъй като евентуален отказ да се предостави правна помощ подлежи на инстанционен контрол. В проведеното на 1.02.2017 г. съдебно заседание, ВАС, тричленен състав, след като е докладвал постъпилата молба, е приел, че тя следва да бъде оставена без уважение, на основание чл. 24, т. 1 и т. 2 от ЗПП. Посочил е, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето кандидатстващо за същата, тъй като претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Изложил е, че молбата за предоставянето й е бланкетна и не е подкрепена с доказателства относно гражданското и имотното състояние на лицето. Счел е, също така, че е неоснователно и искането да не се дава ход на делото и го е оставил без уважение. В посоченото заседание съдът е приключил съдебното дирене и е дал ход на делото по същество. С решение № 6194 от 17.05.2017 г. постановено по адм. дело № 6456 по описа за 2016 г. на ВАС, шесто отделение, съдът е оставил в сила решение № 2690 от 20.04.2016 г. постановено по адм. дело № 895 по описа за 2016 г. на АССГ. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Текстът предвижда няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Общата идея на нормативния текст е страната да е лишена от възможността да се защити. Нормата визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита. Въз основа на установените факти настоящият петчленен състав на ВАС счита, че при постановяване на решението си тричленният състав на ВАС е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, довело до положение при което касационните жалбоподатели не са били надлежно представлявани. Правната помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП - за процесуално представителство, се предоставя на лицата, отговарящи на условията на чл. 23, ал. 2 и 4 от ЗПП. За всеки конкретен случай съдът извършва необходимата оценъчна дейност. В разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от ЗПП законодателят подробно е посочил видовете доказателства, въз основа на които съдът следва да формира извода си за необходимостта от предоставяне на правна помощ. Тогава, когато съдът е сезиран с искане за правна помощ, което не е подкрепено с доказателства, той първо следва да укаже на страната да представи релевантните доказателства, както да й укаже, че ако не представи доказателства ще се произнесе на основата на наличните, тъй като нейна е доказателствената тежест за доказване на фактите и обстоятелствата, от които би черпила права. Едва след даване на надлежни указания и изтичане на срока за тяхното изпълнение съдът може да се произнесе по искането. Произнасянето на съда, без да укаже на страната, че за направеното искане не сочи доказателства, е нарушение на основното задължение по чл. 9, ал. 3 и 4 от АПК. При отказ да се предостави правна помощ, преценката на съда подлежи на инстанционен контрол по реда на чл. 95, ал. 5 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК. В конкретния случай тричленният състав на ВАС е мотивирал отказа си и с обстоятелството, че подадената молба за предоставяне на правна помощ е бланкетна и не е подкрепена с доказателства относно гражданското и имотното състояние на лицето, без преди това да е указал на касационните жалбоподатели да представят релевантни доказателства за посочените в чл. 23, ал. 3 от ЗЗП обстоятелства. Наред с това, след произнасянето си по искането за предоставяне на правна помощ, тричленният състав на ВАС не е указал на касационните жалбоподатели, че отказът за предоставянето й може да бъде обжалван, съгласно регламентираната в чл. 95, ал. 5 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК и чл. 25, ал. 1 от ЗЗП възможност за това. След произнасянето на съда по искането за правна помощ, актът му трябва да влезе в сила и едва след това той може да пристъпи към разглеждане на делото по същество. Възможно е страната, поискала правната помощ, да не обжалва отказа, възможно е горната инстанция да прецени, че отказа е законосъобразен, но докато определението, с което е отказана правна помощ не влезе в сила съдът не може да пристъпва към разглеждане на делото по същество. Противното обезсмисля института на правната помощ. Изложеното води до извод за допуснато от тричленния състав на ВАС нарушение на съдопроизводствените правила, в следствие на което касационните жалбоподатели са били лишени от възможност да бъдат надлежно представлявани. ВАС, тричленен състав, се явява последна съдебна инстанция, чийто акт е окончателен, поради което касационните жалбоподатели не са могли упражнят процесуалните си права и да се защитят по пътя на редовно обжалване. По изложените съображения искането за отмяна е основателно и следва да бъде уважено, поради наличието на соченото от молителите основание по чл. 239, т. 5 от АПК, като бъде отменено влязлото в сила съдебно решение № 6194 от 17.05.2017 г. постановено по адм. дело № 6456 по описа за 2016 г. на ВАС, шесто отделение и делото бъде върнато за разглеждане от друг тричленен състав на ВАС, от стадия в който съдът следва да се произнесе по молбата за предоставяне на правна помощ. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 2 и ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав