Решение № 15254 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10970/2013 г.

Решение № 15254 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10970/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране и "ЧЕЗ Разпределение България" АД против Решение № 7479 от 03.06.2013 г., постановено от Върховен административен съд, четвърто отделение по адм. дело № 13191/2012 г., в частта по раздел III, т. 12, а именно: за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011 г., с инсталирана мощност над 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012-30.06.2012 г. - 189,38 лв. за МВтч. В касационните жалби са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с искане за неговата отмяна. Ответникът в касационното производство - "Сън Енерджи Кула 1" ЕООД гр. София, чрез пълномощника си адв. Джалъзова, оспорва подадените касационни жалби и моли да се отхвърлят като неоснователни. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, като взе предвид наведените касационни основания и извърши дължимата преценка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, са процесуални допустими, като подадени от надлежни страни, за които атакуваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са основателни, по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред тричленния състав на ВАС е било решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по раздел III, т. 12, а именно: за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011 г., с инсталирана мощност над 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012-30.06.2012 г. - 189, 38 лв. за МВтч. За да отмени административния акт в оспорената му част първоинстанционният съд е приел, че е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материалния закон. Решението е недопустимо, поради наличие на основание по чл. 159, т. 6 от АПК за недопустимост на оспорването, настъпило в хода на съдебното производство. Съображенията за това са следните: С решение № 8937/19.06.2013 г., постановено по адм. дело № 6082/2013 г., по описа на ВАС, Петчленен състав, Първа колегия, е оставено в сила решение № 4083/25.03.2013 г., постановено по адм. дело № 12494/2012 г., по описа на ВАС, Четвърто отделение, с което, по жалба на "Улер 2009" ООД, е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по раздел III, т. 12. В този смисъл са и решенията по адм. дела № № 6079/2013 г.; 6075/2013 г.; 5751/2013 г.; 5733/2013 г. и др. Следователно спорът за законосъобразността на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, в обжалваната му част по раздел III, т. 12 е разрешен в хода на съдебното производство, с влязло в сила съдебно решение, като решението на ДКЕВР е отменено като незаконосъобразно по жалба на друго лице. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК съдебното решение, с което административният акт е отменен, има действие по отношение на всички. По силата на цитираната норма конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт, състоящо се в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици се разпростира не само по отношение на страните по делото, а важи за всички. Съгласно чл. 297 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Наличието на влязло в сила решение по оспорването, съгласно чл. 159, т. 6 от АПК представлява основание за недопустимост на жалбата, въз основа, на която е образувано съдебното производство. Действително юридическият факт, породил процесуалната пречка за разглеждане на спора по същество е настъпил в хода на съдебното производство, но в случая се касае за абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба, за която съдът е длъжен да следи служебно по всяко време, докато процесът е висящ. В касационното производство това служебно задължение е регламентирано в нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, като част от задължението касационната инстанция да следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното решение. Преценката за допустимост на съдебния акт се извършва въз основа на всички процесуални предпоставки за допустимост на жалбата или протеста, предвидени в чл. 159, т. 1 - т. 8 от АПК. Недопустимостта на съдебното оспорване обосновава недопустимост и на първоинстанционния съдебен акт, с който спорът е решен по същество - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, за което касационната инстанция следи служебно съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК обжалваното решение следва да се обезсили, а производството по делото - да се прекрати. При наличието на основание за недопустимост на съдебния акт е безпредметно да се обсъждат останалите касационни доводи, наведени в касационните жалби, относно наличието на основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 във връзка с чл. 159, т. 6 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, Първа колегия